Политика

[gigow]

Марков не е от Беларус. От съседите им е, союзно гасударство.
За всички е ясно, че идил е създадено от кгб с цел да дестабилизира района и да не може да се прокарат газопроводи от там.
Най-големият цирк беше като предадоха тежко въоръжение на терористите в Палмира.

На това руснаците му казват дерьмоедство.
Държавата Сирия начело с Асад е приятелски настроена към Русия и никога нямаше да пусне газ през своята територия. Заради което САЩ създадоха ИДИЛ с цел да унищожи приятелската към Русия сирийска държава.
Само американско дерьмо може да лъже толкова нагло.

[Имхотеп]

Марков не е от Беларус. От съседите им е, союзно гасударство.
За всички е ясно, че идил е създадено от кгб с цел да дестабилизира района и да не може да се прокарат газопроводи от там.
Най-големият цирк беше като предадоха тежко въоръжение на терористите в Палмира.

[majnata]

https://www.youtube.com/watch?v=hgCayi2-icA
Валентин Вацев за ракетите на Корея, Тръмп и кастите в българския елит.

[markov]

Оръжие за 100 млн долара от Беларус попаднало през България при джихадистите в Сирия


Руското интернет-издание EADaily.com публикува крайно интересен материал , в който разказа как беларуско оръжие за 100 млн долара се озовало при джихадистите в Сирия. Публикацията е илюстрирана с копия от много документи от Беларус, САЩ, България и Румъния. Първото съобщение за възможни доставки на беларуско оръжие за сирийската опозиция се появиха още през септември 2015 г. Тогава американското издание Buzzfeed разкри как компанията Purple Shovel LLC от щата Делауер спечелила търг на Пентагона за въоръжаване на подготвени от САЩ метежници. РПГ и гранатите към тях за закупени в България. В списъка фигурирали 700 управляеми ракети за ПТРК 9M113 „Конкурс”. Тъй като България ги нямала в наличност, взели ги от Беларус. Така се оформил триъгълникът САЩ-България-Беларус за снабдяване на сирийските метежници с оръжие. Според Buzzfeed, оръжието от Минск го закупила компанията Alguns ltd на българския оръжеен търговец Александър Димитров. По-подробна информация EADaily открила в отчетите на МВнР на Румъния за експорта и транзита на на стоките с военно предназначение за 2015 и 2016 г. През 2015 г. Беларус експортирала през Румъния в България въоръжения за 27,4 млн евро – колони от автомобили 13 пъти пресекли страната с оръжия, боеприпаси и ракети, снаряди и бомби. През 2016 г. Беларус доставила в България въоръжение за над 84 млн евро. То било прекарано с 24 конвоя камиони – портативни ракетни установки, снаряди 122 мм, гранати за РПГ, ракети, авиационни снаряди. През 2015 г. в България били внесени от Беларус общо оръжия на стойност 37,8 млн евро. Вносът от Беларус се обяснява с факта, че предприятията в България не могат да се справят с растящото търсне. В Регистъра на ООН за обикновените въоръжения за 2015 г. България директно е посочила внос от Беларус 240 пускови установки 9П135М, предназначени за противотанковите ракети „Фагот” и „Конкурс”, както и 140 броя тежки гранатомети АГС-17. Едновременно с това през 2015 г. България е експортирала 136 пускови установки 9П135М за САЩ и 80 броя за Саудитска Арабия. Общо София през 2015 г. е продала на САЩ и Саудитска Арабия оръжия и боеприпаси съветски образец за 123 млн евро. Нито САЩ, нито Саудитска Арабия не използва въоръжение извън стандартите на НАТО и именно те снабдяват сирийските метежници прости и надеждни оръжия съветски образец. EADaily не упреква нито Беларус, нито България – сделките са сключени съвсем явно и прозрачно, обявени са в Регистъра на ООН. Дори за това, че според изданието, България отдавна станала „оръжеен хъб”. Не те доставят въоръжението на радикалните терористи от ИД. Затова е странно, че изданието нарича скандален факта, че американските инструктори, обучаващи сирийските бунтовници да ползват ПТРК, дори през лятото на 2015 г. пътували до Минск сами да се обучават да използват „Конкурс”. EADaily връща позабравената история как през лятото на 2015 г. на полигон Анево загина американецът Френсис Норвило при взрив на граната в тръбата на РПГ-7. Неговата съпруга завела дело във Флорида срещу компанията Purple Shovel LLC, която го наела в България. На делото станало известно, че американските инструктори пътували в Минск за трениране с ПТРК „Конкурс”, за да обучават после сирийски метежници на границата с Йордания.

[Имхотеп]

Нивото ви е ... потресаващо
Хапчета трябва да пиете.

[v_tin]

Сега се сетих какво казал сърбина за колумб- иебем ти откритието колумбе
В Ню Йорк бе обезглавена статуя на Христофор Колумб

[ratten]

http://www.usdebtclock.org/
debt per citizen- 61 329, debt per taxpayer-165818

Kak мислите дали бат ви факи ще плати 61 329 долара, аз мисля че пак ще прави лютеница върху тенекията, но такива пари няма да извади никога

факи толко пара у 2 живота не може да изкара, та не да ги даде.

[v_tin]

Някой наясно ли е чия е бомбата във франкфурт че искат евакуация на 70 000 човека, английска, руска или краварска

[v_tin]

http://www.usdebtclock.org/
debt per citizen- 61 329, debt per taxpayer-165818

Kak мислите дали бат ви факи ще плати 61 329 долара, аз мисля че пак ще прави лютеница върху тенекията, но такива пари няма да извади никога

[michaelis12]

В ЕС се вижда качествена промяна, а България остава глуха провинция.

P.S. мдам Вацеката каа, че в САЩа и в Расията ше има кардинални промени, в САЩа колониите не се подчиняват на Империята, а от 2018та и Путин вече нема е там да видим тагай срещу кой ше пригласят тролеите .....

[power grid]

Явно изпращяването е повсеместно и изцяло



/Поглед.инфо/ След събитията в Шарлотсвил кметът на Ню Йорк Бил де Блазио публично се нае да демонтира статуята на Христофор Колумб, понеже била обидна за американските индианци. Според него тази статуя може да предизвика омраза, както повечето от символите, свързани с европейската експанзия и колонизацията на двете Америки. В Канада учителски синдикат в Онтарио предложи да се преименуват училищата, носещите името на Джон А. МакДоналд, един от бащите основатели на страната. Във Великобритания сметнаха за добре да предложат да се премахне статуята на Нелсън, упрекван, че е защитавал робството. Ще намерим доста други примери за този лов на статуи в новините през последните седмици.

Някои ще видят в него само нова проява на греха на анахронизма, който тласка към унищожаване на историята, сякаш предишните епохи трябва да бъдат осъдени, а следите им изтрити от публичното пространство. Но очевидно има нещо друго, освен проява на необразованост в това прочистващо изстъпление, което така възбужда тълпите, сякаш са призовани към отмъстителна мисия. Как да се обясни този внезапен гняв, който в името на вътрешната деколонизация на западните държави, кара една определена левица да иска да изтръгне паметта, сякаш миналото трябва да се прочисти напълно?

Изправени сме пред особено ожесточен пристъп на прочистваща треска,


който свидетелства за силата на рефлекса за покаяние в съвременната западна политическа култура.

Можем да разберем, че в революционния устрем, когато от един режим се преминава към друг, разярената тълпа атакува статуите на властта. Случва се да чупят идолите, за да покажат упадъка на един полубог, в когото вече не вярват. По време на рухването на комунизма еуфорията на тълпите ги караше да хвърлят на земята статуите и други паметници, представлявали тиранията, от която са се освободили. Трябваше да се съборят паметниците в прослава на Ленин, за да отбележат падането на комунизма. В това наистина няма нищо учудващо. Понякога трябва да се разруши, за да се създаде.

Но в подобна ситуация ли сме ние? Случаят с южните Съединени щати, в основата на

сегашното идеологическо торнадо,


е особен. Паметта, свързана с него, невинаги се определя изключително въз основа на расовия въпрос, което не означава, че той не е централен и че движението за бялото превъзходство не се стреми да упражнява монопол върху това наследство. Но тя не се свежда до това. Най-вече разумните американци, които по никакъв начин не са расисти, са шокирани, че крайнолевите активисти разрушават статуи напълно незаконно. Те трудно приемат, че всяко споменаване на наследството на Юга се уподобява с расизма. Как тези американци биха толерирали, например, че се цензурира филм като “Отнесени от вихъра”, както току-що стана в кино в Мемфис, който го свали от програмата си поради идеологически причини?

Въпросът за статуите, които увековечат спомена за генералите или войниците от Конфедерацията в САЩ, е сложен. Но

манията по покаяние поразява навсякъде на Запад.


Тя тласка към демонтиране на статуи, пренаписване на учебниците, предписва възпоменателни обреди на покаяние, умножаване на извиненията към дадена общност, символично обесване на някои герои от някогашните времена, вече представени като ужасни негодници, и цензура на представянето на миналото, което не отговаря на днешното му окарикатуряване.

Този ужасно опростенчески възглед за историята приема формата на обвинение, насочено най-напред срещу героите, на които отдавна се възхищават. От великите фигури се запазват само идеите, които противоречат на днешните ценности.

Западът започва да гледа на себе си с очите на онези, които го проклинат.

Рано или късно, ще се заемат със статуите на генерал Дьо Гол, Чърчил, Рузвелт и много други: в известен смисъл, Наполеон вече беше жертва на подобно начинание, когато през 2005 г. отказаха да отбележат победата при Аустерлиц. Вече не само ще се натроши статуята на този или онзи генерал, служил на робовладелската кауза: накрая ще станем свидетели на ретроспективно нацизиране на западното минало, олицетворявано от бял хетеросексуален мъж, на когото трябва да бъдат отнети всички привилегии. Вече е позволена и дори окуражавана омразата към него.

Европа не знае какво да прави с колониалното си минало,

което мнозина се опитват да уподобят на престъпление срещу човечеството. Неговите прокурори смятат, че обвиняват само бащите си, докато всъщност подстрекават виктимарното изкушение на някои жители имигранти, които не се колебаят впоследствие да обясняват трудната си интеграция в европейската цивилизация с доминиращата постколониална система. Историята на Европа според тях е затворническа и води пряко към концентрационна система. В американския контекст самото пристигане на европейците вече се свежда до брутално нашествие, което някои не се колебаят да нарекат геноцид. Приканват младите американци, младите канадци и младите европейци да повярват, че са наследници на отвратителна история, която трябва показно да отхвърлят.

Учат ги на омраза към собствената им цивилизация.

Изправени сме пред проява на идеологически фанатизъм, който се подхранва от въображението на най-радикалния мултикултурализъм, претендиращ, че развенчава митовете на западното общество и разкрива многобройните потисничества, на които то е основано. Всяко публично представяне на миналото е подчинено на новите цензори, които превръщат изострената си чувствителност в критерий, спрямо който решават дали една идея има или няма право да се изразява.

Как да не видим тук форма на идеологически контрол, характеризиращ се с идеологическа нетолерантност? Тя е илюстрация за расиализирането на социалните отношения в едно общество, което се трибализира с ритъма, с който се денационализира. Всеки се затваря в история, изтъкана от оплаквания, после иска монопол върху колективния разказ, без който обвиненията в расизъм ще се увеличат. Тогава трябва да се предложи представяне на миналото, съобразено с новия режим на “различността”.

Това, което е поразително в този контекст, е

слабостта на политическите и интелектуалните елити,

които вече не вярват, че имат право да защитават света, за който носят отговорност. Виждаме го в академичния свят. Много често университетските администрации отстъпват пред най-малките капризи на фанатизирани студентски асоциации, стига да покажат войнстваща агресивност. През юли Кралският колеж в Лондон реши да премахне бюстовете на своите “бели” бащи основатели, защото заплашват “етническите малцинства”. За пореден път антирасизмът расиализира социалните отношения. Създава се ново идеологическо устройство, което допринася за предефинирането на контурите на политическото уважение. Онези, които се противопоставят на демонтирането на спорните статуи, са обвинявани, че са съучастници на престъпленията, с които те вече са свързвани.

Нашите общества не бива да се разпознават в унизителния портрет, който им правят.

Те трябва да запазят разума си. Би трябвало да видят в тези статуи едновременно насложени и преплетени смислови пластове: те свидетелстват за неизбежната сложност на историята, която никога не може да бъде определена само с една легенда и само с една традиция. Ето защо откриваме често противоречиви статуи и други паметници в рамките на един град или на една страна. Те ни напомнят, че в големите раздори, които днес ни изглеждат лишени от двусмисленост, ценни хора са били ангажирани в противоположните лагери. Те илюстрират ценности и ангажименти, които не могат да бъдат сведени до идеологиите, с които са свързани. Историята на народите не може да бъде написана с гневното използване на гумата за триене и на чука за къртене.

Ми то белите да се разкарат от Америка щот са обида за индианците

[power grid]

http://kultura.bg/web/%D0%BD%D0%B5-%...2%D0%B8%D0%BD/

"...След разпада на СССР през 1991 г. в Русия не бе проведен всенароден референдум за това каква и чия е сега Русия. И какво отношение има съвременна Русия към незаконната власт на „болшевиките“. Формално ние започнахме да се наричаме Руска федерация, но нашите държавни идеали наследиха идеалите на властта на „болшевиките“. Нямаше отричане от престъпленията на Ленин и Сталин, не бе извършено общо покаяние. Ленин не е погребан и до този момент, а политическият символ „сърп и чук“, който в повечето цивилизовани страни е равнозначен на фашистката свастика, присъства и днес открито в публичното пространство и като атрибут, и като сувенири, и като памет, която в нашата страна се почита открито. Достатъчно е да минеш по Стария Арбат, за да видиш как там буквално аленее от червени звезди, будьоновки, Лениновци и Сталиновци. Представете си, че в центъра на Берлин се продава фашистка символика в подобно изобилие!

Но основният проблем е, че в съзнанието на руснаците и на мнозинството от дейците на културата „болшевизмът“ не е равен на фашизма. В това изглежда е основният проблем на Русия и по отношение на вътрешното изграждане на обществото, и в комуникацията с другите страни. Трябва да се разбере обаче, че освобождението на съвременна Русия от нейната „болшевишка“ идеология не се случва и поради факта, че днешната власт е наследник на тази незаконна престъпна власт, която продължава да удържа контрола над обществото от времето на октомврийската революция. ../"

Мани ги руснаците ти кажи проведе ли се референдум във България дали да влизаме в НАТО и ЕС?А ни набутаха там без да ни питат.Стане ли война аз съм против НАТО и с квото мога ше ги моря кат хлебарки

[4ervenasgan]

http://kultura.bg/web/%D0%BD%D0%B5-%...2%D0%B8%D0%BD/

"...След разпада на СССР през 1991 г. в Русия не бе проведен всенароден референдум за това каква и чия е сега Русия. И какво отношение има съвременна Русия към незаконната власт на „болшевиките“. Формално ние започнахме да се наричаме Руска федерация, но нашите държавни идеали наследиха идеалите на властта на „болшевиките“. Нямаше отричане от престъпленията на Ленин и Сталин, не бе извършено общо покаяние. Ленин не е погребан и до този момент, а политическият символ „сърп и чук“, който в повечето цивилизовани страни е равнозначен на фашистката свастика, присъства и днес открито в публичното пространство и като атрибут, и като сувенири, и като памет, която в нашата страна се почита открито. Достатъчно е да минеш по Стария Арбат, за да видиш как там буквално аленее от червени звезди, будьоновки, Лениновци и Сталиновци. Представете си, че в центъра на Берлин се продава фашистка символика в подобно изобилие!

Но основният проблем е, че в съзнанието на руснаците и на мнозинството от дейците на културата „болшевизмът“ не е равен на фашизма. В това изглежда е основният проблем на Русия и по отношение на вътрешното изграждане на обществото, и в комуникацията с другите страни. Трябва да се разбере обаче, че освобождението на съвременна Русия от нейната „болшевишка“ идеология не се случва и поради факта, че днешната власт е наследник на тази незаконна престъпна власт, която продължава да удържа контрола над обществото от времето на октомврийската революция. ../"

[Bond009]

Професор привърженик на Б.Сандърс- за идеологемите в САЩ и социалните идеи..

http://www.dokumentalni.com/archives/6939

[v_tin]

Явно изпращяването е повсеместно и изцяло



/Поглед.инфо/ След събитията в Шарлотсвил кметът на Ню Йорк Бил де Блазио публично се нае да демонтира статуята на Христофор Колумб, понеже била обидна за американските индианци. Според него тази статуя може да предизвика омраза, както повечето от символите, свързани с европейската експанзия и колонизацията на двете Америки. В Канада учителски синдикат в Онтарио предложи да се преименуват училищата, носещите името на Джон А. МакДоналд, един от бащите основатели на страната. Във Великобритания сметнаха за добре да предложат да се премахне статуята на Нелсън, упрекван, че е защитавал робството. Ще намерим доста други примери за този лов на статуи в новините през последните седмици.

Някои ще видят в него само нова проява на греха на анахронизма, който тласка към унищожаване на историята, сякаш предишните епохи трябва да бъдат осъдени, а следите им изтрити от публичното пространство. Но очевидно има нещо друго, освен проява на необразованост в това прочистващо изстъпление, което така възбужда тълпите, сякаш са призовани към отмъстителна мисия. Как да се обясни този внезапен гняв, който в името на вътрешната деколонизация на западните държави, кара една определена левица да иска да изтръгне паметта, сякаш миналото трябва да се прочисти напълно?

Изправени сме пред особено ожесточен пристъп на прочистваща треска,


който свидетелства за силата на рефлекса за покаяние в съвременната западна политическа култура.

Можем да разберем, че в революционния устрем, когато от един режим се преминава към друг, разярената тълпа атакува статуите на властта. Случва се да чупят идолите, за да покажат упадъка на един полубог, в когото вече не вярват. По време на рухването на комунизма еуфорията на тълпите ги караше да хвърлят на земята статуите и други паметници, представлявали тиранията, от която са се освободили. Трябваше да се съборят паметниците в прослава на Ленин, за да отбележат падането на комунизма. В това наистина няма нищо учудващо. Понякога трябва да се разруши, за да се създаде.

Но в подобна ситуация ли сме ние? Случаят с южните Съединени щати, в основата на

сегашното идеологическо торнадо,


е особен. Паметта, свързана с него, невинаги се определя изключително въз основа на расовия въпрос, което не означава, че той не е централен и че движението за бялото превъзходство не се стреми да упражнява монопол върху това наследство. Но тя не се свежда до това. Най-вече разумните американци, които по никакъв начин не са расисти, са шокирани, че крайнолевите активисти разрушават статуи напълно незаконно. Те трудно приемат, че всяко споменаване на наследството на Юга се уподобява с расизма. Как тези американци биха толерирали, например, че се цензурира филм като “Отнесени от вихъра”, както току-що стана в кино в Мемфис, който го свали от програмата си поради идеологически причини?

Въпросът за статуите, които увековечат спомена за генералите или войниците от Конфедерацията в САЩ, е сложен. Но

манията по покаяние поразява навсякъде на Запад.


Тя тласка към демонтиране на статуи, пренаписване на учебниците, предписва възпоменателни обреди на покаяние, умножаване на извиненията към дадена общност, символично обесване на някои герои от някогашните времена, вече представени като ужасни негодници, и цензура на представянето на миналото, което не отговаря на днешното му окарикатуряване.

Този ужасно опростенчески възглед за историята приема формата на обвинение, насочено най-напред срещу героите, на които отдавна се възхищават. От великите фигури се запазват само идеите, които противоречат на днешните ценности.

Западът започва да гледа на себе си с очите на онези, които го проклинат.

Рано или късно, ще се заемат със статуите на генерал Дьо Гол, Чърчил, Рузвелт и много други: в известен смисъл, Наполеон вече беше жертва на подобно начинание, когато през 2005 г. отказаха да отбележат победата при Аустерлиц. Вече не само ще се натроши статуята на този или онзи генерал, служил на робовладелската кауза: накрая ще станем свидетели на ретроспективно нацизиране на западното минало, олицетворявано от бял хетеросексуален мъж, на когото трябва да бъдат отнети всички привилегии. Вече е позволена и дори окуражавана омразата към него.

Европа не знае какво да прави с колониалното си минало,

което мнозина се опитват да уподобят на престъпление срещу човечеството. Неговите прокурори смятат, че обвиняват само бащите си, докато всъщност подстрекават виктимарното изкушение на някои жители имигранти, които не се колебаят впоследствие да обясняват трудната си интеграция в европейската цивилизация с доминиращата постколониална система. Историята на Европа според тях е затворническа и води пряко към концентрационна система. В американския контекст самото пристигане на европейците вече се свежда до брутално нашествие, което някои не се колебаят да нарекат геноцид. Приканват младите американци, младите канадци и младите европейци да повярват, че са наследници на отвратителна история, която трябва показно да отхвърлят.

Учат ги на омраза към собствената им цивилизация.

Изправени сме пред проява на идеологически фанатизъм, който се подхранва от въображението на най-радикалния мултикултурализъм, претендиращ, че развенчава митовете на западното общество и разкрива многобройните потисничества, на които то е основано. Всяко публично представяне на миналото е подчинено на новите цензори, които превръщат изострената си чувствителност в критерий, спрямо който решават дали една идея има или няма право да се изразява.

Как да не видим тук форма на идеологически контрол, характеризиращ се с идеологическа нетолерантност? Тя е илюстрация за расиализирането на социалните отношения в едно общество, което се трибализира с ритъма, с който се денационализира. Всеки се затваря в история, изтъкана от оплаквания, после иска монопол върху колективния разказ, без който обвиненията в расизъм ще се увеличат. Тогава трябва да се предложи представяне на миналото, съобразено с новия режим на “различността”.

Това, което е поразително в този контекст, е

слабостта на политическите и интелектуалните елити,

които вече не вярват, че имат право да защитават света, за който носят отговорност. Виждаме го в академичния свят. Много често университетските администрации отстъпват пред най-малките капризи на фанатизирани студентски асоциации, стига да покажат войнстваща агресивност. През юли Кралският колеж в Лондон реши да премахне бюстовете на своите “бели” бащи основатели, защото заплашват “етническите малцинства”. За пореден път антирасизмът расиализира социалните отношения. Създава се ново идеологическо устройство, което допринася за предефинирането на контурите на политическото уважение. Онези, които се противопоставят на демонтирането на спорните статуи, са обвинявани, че са съучастници на престъпленията, с които те вече са свързвани.

Нашите общества не бива да се разпознават в унизителния портрет, който им правят.

Те трябва да запазят разума си. Би трябвало да видят в тези статуи едновременно насложени и преплетени смислови пластове: те свидетелстват за неизбежната сложност на историята, която никога не може да бъде определена само с една легенда и само с една традиция. Ето защо откриваме често противоречиви статуи и други паметници в рамките на един град или на една страна. Те ни напомнят, че в големите раздори, които днес ни изглеждат лишени от двусмисленост, ценни хора са били ангажирани в противоположните лагери. Те илюстрират ценности и ангажименти, които не могат да бъдат сведени до идеологиите, с които са свързани. Историята на народите не може да бъде написана с гневното използване на гумата за триене и на чука за къртене.