Политика

[Manyface God"]

Бази имаше ли и къде бяха те??

Цяла България беше база, не го ли пише в Блица ти?

[4ervenasgan]

Не, няма да прочета нито ред от близ, пик или друга пееефска помия. Те са за теб и подобните ти. Не разбирам само защо не списваш там, а го правиш тук.



Христо Марков

По покана на Сотир Цацаров в България пристига главният прокурор на Русия Юрий Чайка, както се казва на „обмяна на опит”. И оттук започват множеството от въпроси, които меко казано смущават, защото сме страна, която членува в ЕС, има ангажименти там, ще бъде председателстваща на организацията само след няколко месеца и т.н. На всичко отгоре сме и членове на НАТО, а там не се гледа с добро око на руските правораздавателни органи. Меко казано, ама съвсем меко и възпитано…
А на нас българите това посещение навява

мрачни и зловещи спомени

за едни от най-кървавите дни в историята ни. На 21 януари 1945 год. в България пристига главният прокурор на СССР Андрей Януариевич Вишински. Поканен е от Георги Димитров, БКП и Отечествения фронт, но е нарочно проводен от Сталин да респектира опозицията в лицето на Никола Петков и следващите го зелени земеделци Славата на Вишински е страховита. В СССР минава за сляп изпълнител на волята на вожда, той е автора на политическите процеси от 30-те години, екзекутора на ръководните дейци на комунистическата партия и армията при големите чистки. Още с идване на власт на Сталин прокуратурата е силно централизирана и олицетворението и е именно Вишински. Да, но този сатрап, останал в историята със зловеща слава, в България за първи път е унизен и му е даден урок по дипломация. Още с пристигането си, след здрав запой в късни доби е изпратена група от милиционери да поканят на разговор водача на опозицията Никола Петков. Когато тропат на вратата на Петков той ги отпраща по следния начин „Никола Петков не прави политика по нощите. Предайте това на главния прокурор на СССР. Денят е за тази работа.”. Андрей Януариевич е бесен на този безпрецедентен отговор и още на другия ден в ранни зори настоява да се види с дръзкия земеделец. След крясъците и заплахите Никола Петков отвръща на Вишински: „Аз съм водач на най-силната партия в България – земеделската. Ние не сме свикнали да ни поставят ултиматуми и не се влияем от заплахи. Ще преговаряме само при равноправни условия и кажете това на вашите ръководители.” Още тогава Никола Петков реално си

подписва смъртната присъда,

защото като френски възпитаник не е запознат с азиатската отмъстителност на съветските комунисти. Всъщност, краят на историята е известен…
По това време в сляпо подчинение на волята на Сталин се променя под диктата на същия Вишински българския наказателен закон. Съвсем по съветски образец прокуратурата приема силно централизирана структура, в която на върха на пирамидата е главния прокурор и всички му се подчиняват на него. Тази система на устройство на съдебната система е съществуваща и досега, съвсем безболезнено е закрепена и в Конституцията и това бе една от причините 39 депутати от ВНС да не я подпишем, но старите навици на мнозинството ни оставиха в тоталитарния, съветски модел. Стотици пъти след това съм питал, включително и видни юристи да ми посочат името на един главен прокурор преди 9.09. 1944 год. Никой не ми е отговорил и някой ден ще ви разкажа и на вас защо е така, но сега темата ни е друга.
Та такъв представител на „независимата” съдебна система ще ни гостува, такъв представител е поканил Сотир Цацаров, може би да ни запознае в подробности със руския челен опит на функциониране на прокуратурата.
Изключително важно е да погледнем и научим с каква слава се ползва „високият” ни гост. Драги читателю, можеш лесно да научиш за подвизите на Юрий Чайка като потърсиш в мрежата строго документалния филм ва Фонда за борба с корупцията на Алексей Навални. Ще ви се изправят косите, защото става дума за гигантска корупция, за страхотни мсови убийства, за мафия в най-чист вид, за самодържие и обществена търпимост на властта в Русия към всякакви нагли прояви на корупция. Гледах го два пъти и още не мога да повярвам на това, което видях, но в него говорят документи, говорят жертвите на рекета, на изнудването, на принудата /някои от тях не са вече между живите/. Вижте го в края на текста и ще ви се промени из основи мнението, поне на отявлените русофили.
Самият главен прокурор Юрий Чайка е роден през 1951 год. в Далечен Сибир и до 1990 год. е бил активен партиен работник в Иркутск. Бил е ценен кадър на КПСС, който е отговарял за партийното възпитание на младите юристи. В началото на 90-те тръгва по стълбицата на юридическата кариера. В сляпо подчинение на партийните началници се издига до главен прокурор на Русия. Вече е трети мандат такъв. Сега се сочен за

безпрекословен довереник на Путин,

който не предприема никакви стъпки без съгласуване с президента. Преди две години беше разобличен от Фонда за борба с корупцията на Алексей Навални в притежания на имущество от семейството му надхвърлящо многократно доходите. Чайка обвини западните служби за разкритията на Фонда, но на практика не опроверга нито едно от обвиненията, Путин замълча, а депутати от партията му се хвърлиха да защитават прокурора. А фактите разтресоха обществото и в Русия, и в останалите страни дори с минимална чувствителност към корупцията.
Филмът ни разказва за несметните богатства на семейството на главния прокурор на Русия, особено на неговите синове. За тяхната свързаност със зловещата Солнцевская групировка, за цяла организирана престъпна групировка, оглавявана от двата сина на Юрий Чайка, в която са включени прокурори, областни управители, местни величия, стопански ръководители… Можем да видим 30 годишния син на главния прокурор Артьом да открива невероятен хотел в Гърция в компанията на олигарси и политически величия, а около тях едни от най-известните мафиоти на Русия. Луксът на хотела надхвърля и най-смелите ни представи. Мафиотската структура на Артьом включва завземане на най-големите находища на каменна сол в Русия/кариери/, бетоновъзли в цялата страна, кариери за пясък, транспортни фирми, игрални зали… Самият Артьом живее на брега на Женевското езеро в Швейцария в лукс като на влиятелен олигарх. Още по-любопитен е другият син на Чайка Игор, който удивително, ама наистина удивително прилича на нашия „герой” КОЙ. Игор и Артьом Чайка съвместно със Солнцевската групировка превземат цялата корабна индустрия на Иркутск и областта. Постепенно с помощта на прокурори и местни величия цветущата държавна фирма е докарана до фалит и купена на безценица от фамилията на главния прокурор. Директорът на параходството се опъва на фамилията и е намерен обесен в гаража си. Следствието категорично доказва убийство, но то минава в графата неразкрити.
Навсякъде Игор Чайка се движи със собствен хеликоптер, държи монопола на производсво на пътни знаци в цяла Русия, владее няколко телевизии, смело настъпва в бизнеса със захар и още куп „деятелности”. Наскоро същият двойник на българското „дете – чудо” КОЙ си позволи да докара цялата Виенска филхармония да го забавлява в къщата му в Русия.
Свободните медии в Русия /доколкото ги има/ отдавна определят семейството на главния прокурор Юрий Чайка за

мулти-милиардерско

с огромно влияние в цялата страна, за връзки с престъпния свят и за какво ли още не. Наскоро смела журналистка директно попита президента Путин за семейството на главния прокурор и необяснимото им богатство, а той предпочете да замълчи.
Та това е в груби очертания гостът на нашия първи прокурор, такъв човек ще го съветва, вероятно за корупцията или борбата с мафията. Мащабите са различни, но навиците не са, както и системата на правораздаване в двете страни. Понякога не ми се иска да вярвам какво става в България…

[v_tin]

Че то и в България е било същото !
Естествено, ти не си и чувал за това до коя година продължава борбата на българските "партизани", наричани горяни с окупаторската сесесесерска армия и родните и български слуги, мноооого след изтеглянето на германските сили от страната.

Съветските войски официално ще се изтеглят от страната чак на 21 декември 1947 г.

Прочети повече в Blitz.bg: https://www.blitz.bg/article/27111

За горяните не помня- мисля около 50г всичко е свършило

[v_tin]

Едва ли ми се налага да търся, при положение , че съм му съвременник до 89та.

Бази имаше ли и къде бяха те??

[4ervenasgan]

Свалиха надпис "Чайка, вън от Европа"

Страхът очевидно надделя пред съветския началник

[v_tin]

Цацаров за протестърите на Христо Иванов: Когато политическата ти дейност е резултат от грантове, следваш модела, иначе спира спонсорството

Прочети повече в Blitz.bg: https://www.blitz.bg/analizi-i-komen...ews544338.html

Може ли да кажем че и който плаща той поръчва музиката, затова в империята на злото сащ са загрижени да не попадне друго мнение освен тяхното в медиите, в този случай ще трябва да увеличат дълга за да плащат на медиите

[4ervenasgan]

Че то и в България е било същото !
Естествено, ти не си и чувал за това до коя година продължава борбата на българските "партизани", наричани горяни с окупаторската сесесесерска армия и родните и български слуги, мноооого след изтеглянето на германските сили от страната.

[Manyface God"]

Може да потърсиш какво характеризира робството в дадена държава- освен други неща като плащане на данъци има и военни бази, погледни римската империя, турската империя, английската империя. Има също ненаказуемост от туземците за колонизаторите-поробителите. Хайде сега погледни бг. Всеки месец някой е на килимчето в империята на злото- миналия месец беше цв.цв, този е грозното кати на правосъдието, другия не знам, от време на време и генерал-губернатора прескача. Поробителите спряха изгодни за бг проекти, като в замяна помилваха по главичката ББ/ не вярвам да са му дали 5лв повече/ Имаме бази, екстериториалност, подчинена политика- все характеристика на поробена територия. Ще те оставя да провериш фактите които съм дал и може би ще си направиш извод сам от кого е поробена територията

Едва ли ми се налага да търся, при положение , че съм му съвременник до 89та.

[v_tin]

По въпросите за "килимчето", днес една цаца ще се отчита на шефа си - чайка.

Това е много относително кой на кого. Преди се говореше че бг правителството е про руско- ами не е про краварско е.По друг начин няма как да си обясни коя е заплахата за бг

[v_tin]

В обратния случай щеше да последва трагедията с гражданската война в Гърция 1946-1949 г., когато партизанската армия срещу хитлеристката окупация е била смазана от дебаркиралите (след пълното изтегляне на германците) британски войски и с допълнителното участие на 5000 американски "съветници".

Направо не мога да повярвам че войната е продължила до 49г. Значи янките и наглосаксите са се борили срещу германците до 49г в гърция. Е те това разбива всички теории за конспирация

[4ervenasgan]

По въпросите за "килимчето", днес една цаца ще се отчита на шефа си - чайка.

[v_tin]

Ей, голям тарикатлък е според теб, да плюеш България в български форум и да обясняваш на българите в български форум, колко е хубаво, да са под руско робство.

Може да потърсиш какво характеризира робството в дадена държава- освен други неща като плащане на данъци има и военни бази, погледни римската империя, турската империя, английската империя. Има също ненаказуемост от туземците за колонизаторите-поробителите. Хайде сега погледни бг. Всеки месец някой е на килимчето в империята на злото- миналия месец беше цв.цв, този е грозното кати на правосъдието, другия не знам, от време на време и генерал-губернатора прескача. Поробителите спряха изгодни за бг проекти, като в замяна помилваха по главичката ББ/ не вярвам да са му дали 5лв повече/ Имаме бази, екстериториалност, подчинена политика- все характеристика на поробена територия. Ще те оставя да провериш фактите които съм дал и може би ще си направиш извод сам от кого е поробена територията

[000]

На запознатите със съвременната история е известно, че едва през октомври и ноември на 1943 г. в Москва и Техеран се провеждат първите тристранни срещи на съюзниците във Втората световна война: Великобритания, Съединените щати и Съветския съюз, за съгласувано водене на войната срещу Германия. На тези конференции СССР се противопоставя на намеренията на англо-американската дипломация за пренасяне на конфликта на Балканите чрез обявяване от СССР на война срещу България или с въвличането на Турция във Втората световна война. След разгрома на Вермахта при Москва и Сталинград е прието за възможно фактически подкрепящата дотогава Германския райх "неутрална" Турция да бъде въвлечена пряко във войната на страната на съюзниците. Въпросът е бил обсъждан дискретно на състоялата се от 22 до 26 ноември 1943 г. в Кайро конференция между САЩ, Великобритания и Турция. За основа на по-нататъшни военни действия е възприета старата стратегическа идея на Чърчил за откриване фронт на Балканите, но сега с участие на Турция. За осъществяването на този план се провеждат сондажи чрез българския пълномощен министър в Анкара Балабанов за започване на преговори за сключване на временно примирие с Великобритания и САЩ. Въз основа на съществуващите споразумения американският посланик в Москва Хариман през февруари 1944 г. информира за това съветското ръководство.
Малцина са знаещите и съвестни наши съвременници, а още по-малко тези, на които е угодно да си спомнят за направеното през юни 1944 г. послание от английския премиер Уинстън С. Чърчил чрез британския посланик във Вашингтон лорд Халифакс до президента на Съединените щати Франклин Рузвелт. То съдържа съдбоносното за страната ни предложение: СССР да поеме отговорността за Румъния и България, а Англия - за Гърция и Югославия.

Ръководителите на трите велики сили - съюзници във Втората световна война,

превърнаха България в разменна монета

при пазарлъците си за подялбата на Европа в зони на "отговорност", което доведе до нещастна участ за много минали, а и за бъдещи поколения българи. Някои наши сегашни политици преднамерено забравят и за предложеното от британския премиер на срещата с Рузвелт и съгласувано през октомври 1943 г. в гр.

Казабланка искане за извършване на въздушни нападения над български градове като наказание за наложеното от неизбежния развой на събитията символично участие във войната на страната на Германия. Трябвало е да станем пушечно месо за злополучните стремежи на Чърчил на Балканите по време на Първата световна война. Наред с ужасите и огромните разрушения англо-американските терористични нападения засегнаха 11 хиляди мирни български граждани. През периода 14 ноември 1943 г. до 17 април 1944 г. са извършени

12 нападения с участието на 2000 самолета

от които 1400 тежки бомбардировача. Пуснати са дори детски играчки с взриватели, които осакатяват мнозина. Само в София загиват 891 мирни граждани, а 1012 са тежко ранени. Разрушени са 12 599 сгради. Свалени над българските градове са 65 противникови самолета и убити 141 членове на техни екипажи. Загиват 16 български летци-изтребители, между които националният герой Димитър Списаревски. След като самолетът му е улучен, той прави таран и унищожава въздушна крепост Боинг 24. Впрочем бомбардировките престанаха поради бързото настъпление на съветските им съюзници. Днес обаче няма паметник на жертвите от бомбардировките и на загиналите наши летци - герои. Цинично е, че е издигнат мемориал само на членовете на екипажите на въздушните терористи.

Нека припомним последователно и накратко някои други важни за страната ни събития, станали през 40-те години на миналия век, които някои

наши политици се стараят всячески да заличат

от общественото съзнание.

След разгрома на Вермахта при Сталинград и Москва пред западните дипломати е поставена тактическата задача да се предвари настъплението на Червената армия на Балканите. В връзка с това британското правителство първоначално е предложило да се постигне споразумение със Съветския съюз за т.нар. инициативи и отговорности в балканските държави. На съветската страна се предоставя "правото на отговорност" за Румъния, а на Великобритания - за Гърция. На този етап проектът не е бил приет. Паралелно с дипломатическите постъпки в края на август 1944 г. Турция разполага на българската граница 26 дивизии, готови за навлизане в България. Срещу тях са дислоцирани 3 български дивизии, а други 2 - на Черноморското крайбрежие. Същевременно Великобритания тактично променя своята позиция спрямо България и призовава правителството на Багрянов да участва в преговори за осъществяване на англо-амерканска окупация на Бъгария и за създаване на ново правителство, вярно на политиката на западните съюзници. За пратеник на българското правителство е упълномощен Стойчо Мушанов, който по спешност заминава за Анкара за провеждане на въпросните преговори. На този опит незабавно се противопоставя съветската дипломация. Въпреки това на 29 август 1944 г. Мушанов се явява в посолството на Великобритания в Турция и оттам излита с английски военен самолет за Кайро, за да подпише акта за

англо-американската окупация на България

При това е поставено изрично условие за изтегляне на българските войски от всички заети след април 1941 г. земи. Същия ден съветското правителство научава за това намерение и изпраща следната нота до Чърчил: "Съветският съюз не е обвързан със сепарастичните преговори, които Англия едностранно води с България, и си запазва правото да действа на Балканите както намери за добре." Уместно е да се вметне, че на тези "преговори" гръцкото емигрантско правителство в Кайро предявява претенции за корекция на старата граница между двете страни. Тя е прокарана в нарушение на сключената от Гърция с държавите от Антантата на 18.09.1920 г. Конвенция за присъединяването на Западна Тракия към Гърция, като на България се даде право на свободен излаз на Бяло море. На срещата в Кайро новите гръцки искания обхващат достигаща близко до Пловдив голяма част на Родопите. След войната гръцкото правителство потвърждава своите претенции. По време на мирната конференция през 1946 г. в Париж

съветското правителство се противопостави твърдо

на опитите за по-нататъшно откъсване на български територии. На конференцията само Съветският съюз от великите сили поддържа настояването за възстановяването на България на излаза на Бяло море.

В първите дни на септември 1944 г. Чърчил изпраща двама свои емисари в Пловдив за среща със Стойчо Мушанов. На нея те ултимативно заявяват: "Ако българите не искат да бъдат окупирани от съветски войски, те трябва да се съгласят веднага

България да бъде окупирана от турски войски

преди да са дошли тук руснаците." Българският представител на срещата, след разговор с един от регентите, е дал съгласие за навлизането в България на турските войски. Но на 5 септември 1944 г., като научава за преговорите в Пловдив, Сталин скъсва дипломатическите отношения на СССР с България и превантивно й обявява война. Още на 8-и септември Червената армия навлиза на българска територия. След няколко дни - на 12 септември, при главнокомандващия българската армия генерал Маринов се явява група от британски и американски офицери с ултимативно искане в срок от 24 часа да им бъдат предадени плановете на нашите минни заграждения по южното ни Черноморие с оглед на предстоящо дебаркиране на английски и американски войски. По нареждане на представителя на главното командване на съветската армия ген. Бирюзов обаче, на срещата се явяват съветски офицери, които заявяват: "Съветският съюз не се нуждае от съюзническа помощ в България. Моля да напуснете територията на тази страна, тъй като ние започваме бойни действия."

Различията между съюзниците спрямо България остават висящи до 10 октомври 1944 г., когато се провеждат преговорите в Москва. В тях участват Чърчил, Идън, Кер и Бърнс, от една страна, и Сталин, Молотов и Павлов - от друга. В хода на преговорите Сталин е попитал дали съсредоточените 26 турски дивизии в Тракия са били насочени срещу България, на което е получил положителен отговор. Съдбата на България отново е обсъждана детайлно на състоялите се на 10 и 11 октомври в Москва преговори между министрите Идън и Молотов. Идън е настоявал българите да бъдат накарани да се чувстват - въпреки новото правителство, не като победители, а да бъдат държани отговорни за своите минали престъпления. На срещата на 10 октомври Чърчил предлага на Сталин в евентуалните "зони на отговорност" да се възприеме едно преобладаващо влияние от 90% "за нас" в Гърция и равно зачитане на интересите - 50/50, в Югославия. "Докато превеждаха думите ми, продължил Чърчил, аз написах всичко това на половин лист хартия. Сталин взе синия моливи и с една голяма отметка в знак на одобрение ми върна листа." По отношение на България договореното съотношение е било 90% за Русия и 10% "за другите".

На другия ден, на срещата на Идън и Молотов, то е било обсъждано отново. През февруари 1945 г. в Ялта тримата големи потвърдиха окончателно това разпределение. Факт е, че десетина дни след обесването на Никола Петков САЩ възстановиха дипломатическите си отношения с България. В обратния случай щеше да последва трагедията с гражданската война в Гърция 1946-1949 г., когато партизанската армия срещу хитлеристката окупация е била смазана от дебаркиралите (след пълното изтегляне на германците) британски войски и с допълнителното участие на 5000 американски "съветници".

[gianny]

23 август е зловеща дата в световната история. На този ден през 1939 година идеологическите противници, но всъщност тоталитарни събратя - нацистът Хитлер и комунистът Сталин, чрез своите външни министри Рибентроп и Молотов сключват договор за подялба на Източна Европа. Девет
дни по-късно избухва и Втората световна война.
И днес се намират глашатаи оправдаващи Сталин. Като развалена грамофонна плоча те оправдават този зловещ пакт с

Мюнхенското споразумение,

сключено от британския премиер Чембърлейн и френския премиер Деладие с Хитлер година по-рано.
Само че двата договора са напълно различни. А и мотивите на лидерите на демокрациите не могат да се сравнят с тези на Сталин.
Чембърлейн и Деладие не поделят нищо с Хитлер. Великобритания и Франция нямат никакъв интерес, не получават никаква компенсация. Какъвто и да е бил характерът на Хитлеровото управление, присъединяването на Судетските области към Германия е поправяло огромна неправда и е позволявало на три милиона германци - повечето родени в Австро-Унгария да се самоопределят. Тъжното е, че Лондон и Париж позволяват на заплашващия с война Хитлер това, което не са позволили на невъоръжената и демократична Ваймарска република. Ако договорите от Версайската система не бяха разделяли страните в Европа като „победителки“ и „победени“, а наистина бяха спазили принципите предложени от американския президент Удроу Уилсън, режими като този на Хитлер можеше и да не бъдат установени на стария континент. Единственият мотив, който обединява Чембърлейн и Деладие е да се избегне войната. Но скоро всички разбират, че

диктатор не може да бъде умилостивен с отстъпки

Че по думите на Чърчи, ако между война и позор избереш позор, ще бъдеш опозорен, но скоро ще те сполети и война. Днес няма демократичен политик, или историк, който да защитава философията на Мюнхенското споразумение.
Но все още се намират прекалено много защитници, или поне оправдатели на договора Рибентроп – Молотов. И до днес ще чуете от историци, а все по-често и от политици – руски и русофилски, че Мюнхенското споразумение целяло да насочи Германия срещу СССР.
Това разбира се е абсурд. Не само след анексирането на Судетските области, но и след унищожаването на Чехословакия – което Хитлер извършва в нарушение да споразумението, Германия и СССР нямат обща граница. Значима война между тях няма как да избухне. Ако западните демокрации са искали да „насочат“ Хитлер на изток, те щяха да си затворят очите когато Вермахтът нахлува в Полша. Хитлер със сигурност не е очаквал Великобритания да му обяви война. Когато му съобщават, той изпада в шок. Думите му: „Ами сега?“ остават в историята като доказателство, че диктаторите не разбират и не проумяват решимостта на демокрациите.
През 1939 Чембърлейн и Деладие сключват договор, който Хитлер не изпълнява. На всички е ясно, че подписът му не струва нищо. Ако нападението срещу Полша остане несанкциониорано, Хитлер ще нападне когото си реши, когато си реши. И накрая Великобритания и Франция ще трябва да воюват с него. На 3-ти септември 1939 година западните демокрации обявяват война на Германия, преди тя да е постигнала обща граница със Съветския съюз. Толкова за оправданието, че англичаните и французите тласкали Хитлер на изток...
Съветският съюз и най-вече съветските народи ще платят

ужасна цена за подписа на Молотов

Сталин снабдява Хитлер с ценни суровини и материали и му осигурява на гръб докато той завзема Западна Европа. По-малко от две години по-късно Хитлер ще нападне СССР и елементът на изненада ще позволи на Вермахта да унищожи огромна част от Червената армия, да проникне дълбоко в страната, да нанесе чудовищни материални разрушения и непоправими човешки жертви. Но преди това Полша, Румъния и Балтийските страни ще станат жертва на съветската агресия. Хиляди полски офицери са подло екзекутирани по заповед на Сталин. Наложеният режим в Балтийските страни и „Западна Украйна“ е толкова жесток, че много от местните жители посрещат германците като

„освободители“

Единствено поради идиотската расистка идеология на Хитлер и мегаломанските му колонизационни планове Германия не се възползва пълноценно от потенциала на народите от СССР и това може би им коства победата.
Когато говорим за недалновидността на всяка политика договаряна с диктатори, не можем да забравим и това, което се случва с България през Втората световна война. Въпреки съпротивата на демократичната общност, водена от БЗНС и нейния лидер д-р Г.М. Димитров, България скланя глава пред Хитлер и на 1-ви март 1941 година се присъединява към Тристранния пакт. Тогава договорът Рибентроп – Молотов все още действа и българските комунисти са или пасивни, или подкрепят стъпката. Едва след Хитлеровото нападение срещу тяхната „родина“ – Съветския съюз, те тръгват на война..... срещу собствената си страна. Но СССР поддържа дипломатически отношения с всички про-нацистки правителства в София и обявява война на България, когато на власт са дошли най-принципните противници на договора с нацистка Германия.
Българо-съветската война от септември 1944 година е напълно извън контекста на войната срещу нацизма.
На 23 август, а и на 5-ти септември, когато същият Молотов ни обявява война трябва да помним, че на диктатори не може да се вярва!
Николай Василев
http://www.faktor.bg/bg/articles/pol...e-da-se-vyarva

[gigow]

На 17.09.1939 година, ссср встъпва във ВСВ на страната на съюзника си - хитлеристка Германия, обявявайки война на Полша.

А пък една година преди това, съюзниците на Германия, Франция и Великобритания разпарчадосват Чехословакия и я подаряват на Хитлер, подписвайки Мюнхенското споразумение. За да не остане назад и другият съюзник на Германия тогава, ПОЛША, също си присвоява част от Чехословакия. Един месец след Мюнхен, през октомври 1938г Полша окупира чешката Тешинска област и я присъединява към Полша. Това за невиновната Полша.
Та доста съюзници е имал Хитлер. Включително и САЩ, които финансират икономическото и военното развитие на Райха с цел да го насочат срещу СССР.

Та така.