Първоначално изпратено от kubrat
Разгледай мнение
Бая сложен алгоритъм си заформил! Прицелите са комплексни, пък дори и далечни. Подобен начин на разсъждение и действие са принципно възможни, но моята субективна трактовка е, че Русия не би си правила труд чак дотам с подобни сложни схеми със съмнителен резултат, когато насреща е точно България.
Последното не значи, че искам непременно да опонирам. Забелязвам теза, мисъл, желание за мотивиране и аргументиране, констатирам отношение и страст, ако щеш, та по тази причина съм на принципа на Волтер: Аз може да не съм съгласен с теб, но съм готов да се боря, за да имаш право да изкажеш мнението си! Смислово така звучеше, не дословно, де!
Тия дни прочетох (или чух??) някъде за отношението Русия - България като за отношение между мечка и бълха
Отношението било дотолкова валидно, доколкото можело да се стигне до смачкване на бълхата при преместване на мечката от един хълбок на другия, дори неволно.Искам отново да споделя, че аз не зададох реторичен въпрос относно верността или неверността на твърдението на Захарова, а далеч повече се зачудих за причините за неговото изричане и субективно твърдя, че това е направено нарочно и подготвено. Малка скоба за вярно/невярно: В един по-общ исторически, военен и геостратегически ракурс, изказването има някакви основания. На по-делнично ниво какво можем да кажем?! Определено е имало хора, кръгове, които още през 1941 г. са знаели (били са дълбоко убедени) кой ще спечели войната. Други вече по-широки кръгове са се присъединили към тях през началото на 1943 след Сталинград, а пък малко по-късно след Курск нещата стават пределно ясни за непредубедените. Освен при неочаквани развития, обрати, които не могат изначално да бъдат изключени (примерно атомно оръжие и ракети). Това не променя обстоятелството, че най-широки кръгове от българското общество се включва в борбата за спасяване на българските евреи и тази борба се довежда до успешен край, като всеки е с някакъв принос: като се почне от царя и семейството му, БПЦ, определени кръгове на просветени, националнопатриотични политически елити, до представители на обикновения народ. И тази битка не е била нито лесна, нито безопасна. И българският принос е световно признат.
С огорчение може да се каже, че в чисто цивилизационен и културен план безспорните български достижения не са чак толкова много, а доколкото ги има, те не са чак толкова известни, за съжаление. А пък през последната година това е втори удар, който иде от Русия, по едно такова сериозно българско достижение. При спасяване на евреите може да се говори за хуманно, човешко достижение с политически и исторически измерения. Да си кажа честно, на мен лично ми стана по-неприятно кагото разбрах, че българската азбука е била създадена на македонските земи.
Е, вероятно има и такава линия на разсъждения: каквото повикало, такова се обадило! Често от наша територия по отношение на Русия могат да се чуят зли и агресивни приказки.
Ето, пак се връщам на причината за изричане на тези думи от Захарова. Допълвам, каква е действителната причина за вършене на нещо, което основно цели да засегне и обиди. Борба за историческата истина в едно действие, което е по същество оперативна изява по външнополитически въпроси. Не, не става дума за борба за историческата истина.
Тук все пак е редно за се каже, че напълно разбираемо руснаците ги боли за оскверняване на паметниците на съветската (в този случай) армия и че посягането на паметници е отвратително действие.
Аз разбрах със закъснение, че оскверняването е било съпроводено и с антисемитски лозунги. И до този момент не знам какви точно, но каквито и да са, това си е пак едно отвратително действие.
Не ми се иска да мисля, че в думите на Захарова се крие един жлъчен подтекст: Какво ли пък толкова въобще сте направили вие (българите) като хората?! Проглушихте света с воплите за великата хуманност на българския народ, но ето я на практика колко струва тази ваша хуманност! Вижте се добре!
Има един особен политически аспект и резултат, когато и доколкото големият започне да се заяжда с малкия. И това е, че заяждането легитимира и прави засилен интереса към малкия.
В този частен, политически ракурс аз (въпреки негативното изживяване) не съм чак толкова против президентът Путин и говорителката Захарова да се заяждат с България. Това е действен начин светът да разбере, кой е дал кирилицата и кой народ (измежду малкото) е спасил своите евреи от нацистките камери.
Обременени сме единствено от разглезване...
Коментар