Политика

[Krum Sokolov]

да прочетат какво дебнене падаше на националните ни отбори по състезания в чужбина. И пак доста спортисти успяха да избягат от хубавия социализъм. Ха-ха-ха.
https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/6557700

[Krum Sokolov]

Майка и татко ходиха навремето до виена, аз бях в бг- по него време бях на около 5-6 години. Трябвало ли е да ме вземат с тях-говорим за времето около 1970г

И да искат да те вземат, няма да им разрешат ако нямате някоя голяма връзка която да гарантира , че ще се върнете. Затова оставяха децата заложници, защото знаеха че родителите няма да духнат без децата си. Спомням си мой близки които бяха бели роби в Либия и държавата им даваше 1/4 до 1/3 от това което получаваха либийските лекари, как не пуснаха децата с майката на екскурзия до Либия, когато мъжа и вече се връщаше(свърши му договора) Тогава двамата родители без децата заложници минаха през летищата на няколко държави да видят това онова преди да се приберат.

[v_tin]

Това е статия от Гласове- как смятате дали писмото е истинско? Барби ако не е истинско съм сигурен че може да осъдиш Гласове, газ , не ги жали

40г. от убийството на Георги Марков Георги Марков: И в Би Би Си няма свобода на словото

Автор: Георги Марков

07.09.2018 13:01 1586 преглеждания 27 коментар/а

От много отдавна вече не вярвам в „свобода на словото“, която на практика се свежда и в двата свята до свободата да крещиш на глас у дома си или пред неколцина приятели това, което те вълнува. Но я се опитай да изкажеш мнение в „независимия” вестник ТАЙМС, или в независимото Би Би Си? Имаш много здраве от пробитата шапка на демокрацията. Това пише през 1977г. от Лондон писателят Георги Марков до своя приятел Димитър Бочев.







Лондон, 02.1977 г.

Драги Митко,

Извинявай, че малко забавих отговора си на последното ти писмо, но просто нямах време да седна да ти пиша, пък и вече намразих всякакъв вид писмовна дейност, след като трябва да прекарвам вероятно две трети от времето ми, дадено от природата – върху пишеща машина. Благодаря ти много за желанието ти да бъдем заедно, което много би ме радвало, но не се обадих на Захариев, нито имам намерение да му се обаждам. Причината е, че докато не ме изгонят от Би Би Си, по-добре да стоя тук, защото смяната, както знаеш добре, ще бъде най-проста илюстрация на нашата поговорка („Пременил се Илия – пак в тия”).



Второ, струва ми се, че между мене и всички тия радиоорганизации съществува точно същият вид разминаване, което съществуваше между мене и българските партийни организации.



От много отдавна вече не вярвам в „свобода на словото“, която на практика се свежда и в двата свята до свободата да крещиш на глас у дома си или пред неколцина приятели това, което те вълнува. Но я се опитай да изкажеш мнение в „независимия” вестник ТАЙМС или в независимото Би Би Си? Имаш много здраве от пробитата шапка на демокрацията. Там, но както и в „Работническо дело“, трябва да се съобразиш с линията на вестника или радиото.



Принципите са абсолютно същите. Разликата е само във формите – едните са по-груби и недодялани, а другите по-гладки. Всичко това, което ти говоря, ти вече си го познал. И всичко това аз имам твърдото намерение да напиша в един или няколко романа. Защото нито хората от Радио София, нито хората, които стоят зад тукашните радиостанции, ги е грижа за България и българите. Просто хората си изкарват хляба, както биха могли да го изкарат с отглеждането на таралежи, например.



Единственото, което вълнува и едните, и другите, е сигурността, която работната площадка им дава, т. е. повишенията, пенсиите, разните други удобства, плюс суетата да се наричаш радиожурналист, което при всички случаи звучи по-добре отколкото „таралежовъд“. Така че всяко решение, което те взимат, всяко мнение, което те изразяват, няма нищо общо с истината, правдата, борбата за доброто и съвършенството на човека, любовта, красотата. Не! Никаква друга кауза, освен своята проста и ясна кауза – да си циментираш положението и да не си създаваш неприятности.



Все повече ме смайва впечатлението, че истинската болест на нашето време не е нито комунизмът, нито капитализмът, нито тероризмът, нито каквито и да са революционни и контрареволюционни евангелия, а главно (може би дори единствено) това мръсничко, подличко, егоистично добре маскирано, добре гарнирано чувство да си осигуриш твоето живуркане, като се присламчиш към някой октопод, който има нужда от тебе да му чистиш пипалата.



Все по-силно съм убеден, че светът съвсем не се дели на добри и лоши хора, на леви или десни, на вярващи или невярващи, а главното деление, което има значение за нас, е на хора, които могат, и на хора, които не могат. С други думи – на творци и на паразити. Има различни видове творчества, както има и различни видове паразити. Селянинът, който сее на нивата, е творец, жената, която ражда и отглежда деца, е творец точно толкова, колкото Айнщайн, Бетовен и Достоевски са творци. Този, който прави обувки, е творец, клоунът на сцената е творец, бръснарят на ъгъла е творец и т. н. Но оттук започва най-голямата драма на хората. Творците и особено талантливите от тях никога не се съюзяват. Първият белег на един талант или на един гений е неговото несъгласие с другите.



Много пъти съм казвал, талантът е независимост. И затова всички истински творци поради вътрешната си сигурност, поради устройството си винаги са в пълно разногласие по всички големи въпроси. В замяна на това паразитите или ако щеш, посредствениците се обединяват, подреждат се в стройни редици и създават могъщата армия на администрацията и бюрокрацията.



Тъй като те нямат творческата сигурност и смелост, тъй като по даденост са страхливи и несигурни, те намират подкрепа в своето общество, в своята администрация, която трагично им дава власт над творците. Администраторите най-много ненавиждат през живота си творците и творчеството, защото всяко нещо, създадено на този свят, им казва, че те не могат да създават, че те са просто паразити.



Никой не е изливал повече злоба и завист спрямо творческата част на света от тия осакатени нещастници, които са си присвоили правото да управляват другите. Те се боят от творците, защото творецът не се подчинява лесно, той не е добър служител, той не е примерен чиновник, който казва сладникаво усмихнат „да, сър!”. И затова на тебе ти е ясно например защо всяка дребна редакторска маймунка, колкото и бездарна да е, която почука на вашата врата (или на тукашната), има огромни предимства пред такива като мене.



Защото те не се интересуват какво всъщност предават за България, не се интересуват да вникнат дълбоко в нуждите на ония, които слушат оттатък, да отговорят най-пълно на техните очаквания… а просто да си изслужат времето за пенсия и след това да имат приятни старини в някое крайморско топло заливче.



Когато пристигнах тук, на Запад, бях много изненадан да открия, че почти всички хора, които срещнах, и тукашни, и емигранти, всъщност се бореха и мечтаеха да получат в живота нещо, което аз бях захвърлил в България – пари, гарантирано положение, слава. Почти всички, и англичани, и германци, смятаха, че аз съм бил луд и че е абсолютно морално да лежиш на гърба на цял народ и да си живееш като привилегирована гадина.



Този морал така ме порази, че тогава разбрах, че обществената съвест на Запад е или мръсна политическа игра на деня, или куп лайна, че тя не е искрен отклик на нищо, защото малцината честни и искрени донкихотовци, които милеят за човешкото достойнство, нямат достъп нито до радио, нито до телевизия, нито до вестници. Ако търговските интереси на Запад повеляват, те са в състояние да започнат да свирят съветския химн редом със собствените си национални диарии.



За мой и твой ужас, това е действителността. Това е все същият конфликт между партията и отделните творци. Ако комунизмът някога дойде на Запад, уверявам те, че техните диктатури ще бъдат далеч по-отвратителни от нашите – източните. Но ако не дойде, причината за това ще бъде, че техните обществени форми са по-съвършено неморални и по-солидни укрепления за посредствеността и бездарието, основите на несправедливостта са много по-дълбоки и парфюмът на демагогията (за да прикрие миризмата на лайната) – много по-силен.



Знам, че въпросът ти е естествено – А ЗАКЪДЕ СМЕ НИЕ? КАКВО ДА ПРАВИМ НИЕ?



Най-глупавото би било да се лъжем, че нещата не са такива, каквито са. Най-непростимото би било да се гръмнем. Отговорът е много прост – ние трябва да продължаваме да бъдем точно това, което сме били – луди. Защото това е формата на живот, която най-добре ни приляга, защото ние сме родени за нея и защото е най-висша привилегия на природата – ДА НЕ БЪДЕШ КАТО ТЯХ. И струва ми се, че цялата красота на живота, че ако щеш, целият му смисъл (нали красотата е смисъл), като че е заложен в лудостта на лудите. Всичко наистина голямо и красиво, което и природата, и хората са създали досега, е изблик на тази лудост, която според мен е самата същност на МОЖЕНЕТО.



Пиши, ако чувстваш, че можеш да пишеш, рисувай, ако мислиш, че можеш да рисуваш, кови, ори, пей, прави нещо, което усещаш, че можеш да правиш, и не се извинявай, че някой не ти е дал микрофона си, че не искат да те печатат. Когато творбите ти станат безспорни, конформистката същност на ония, другите, ще заработи в твоя полза, те ще те приемат като СВОЙ, ще те пуснат по радиото, по телевизията, навсякъде, паметник ще ти издигнат, за да докажат, че онова, което ти си направил, е ТЯХНО. Те винаги са си присвоявали всичко голямо от историята, всичко, което лудите са създали.



Затова можеш да си обясниш такива странни картинки, че музикално глухи охкат и ахкат по Бетовен, литературно слепи хора хвалят до небесата Достоевски и цели шайки от нищожества честват коленопреклонно Ботев (и дори наум не им минава да се опитат поне мъничко да бъдат като него).



Ето това е конфликтът! Най-големият, най-дълбокият, единствен сериозен конфликт.



И в този конфликт такива като мене нямат микрофоните, нямат вестниците, издателствата, киното. Всички те са от другата страна, където комунистически, капиталистически, националистически и господ знае какви още микрофони стоят редом и се борят, за да наложат под един или друг цвят властта на нищото.



Трагично, ние не можем без един компромис – този, който ти дава залъка. Но само при условие, че този компромис ще ти помогне да продължаваш да бъдеш това, което си.



Драги Митко,

Ето ти горе-долу картинката на нещата, така както аз я виждам. Тя не е безнадеждна. Тя е реална, което значи, че вътре, дълбоко в себе си, съдържа надежда.



След като ти изпонаписах всичко, което чувствах, позволи ми сега да спра, да пожелая на тебе и на Клавдия здраве и любов и предполагам, че скоро пак ще си пишем.



Най-сърдечно твой

Жоро

[v_tin]

Кажи бре , защо вуйна ти не отиде на екскурзия в австрия с мъжа и децата си а замина сама? заложнизи ли бяха другите членове на семейството и?

Майка и татко ходиха навремето до виена, аз бях в бг- по него време бях на около 5-6 години. Трябвало ли е да ме вземат с тях-говорим за времето около 1970г

[v_tin]

А бе вярно ли е че цените в бг са нагоре- да не би путин и лукойл да са виновни

[Krum Sokolov]

Кажи бре , защо вуйна ти не отиде на екскурзия в австрия с мъжа и децата си а замина сама? заложници ли бяха другите членове на семейството и?

[v_tin]

Костов го мрази цяла българия заради това че разпродаде българия за жълти стотинки

[v_tin]

А бре, ти помниш ли какъв наплив имаше през соца да ходят на море в Гърция.
Работеше само Кулата и Капитана и нямаше никакви туристи. Сега се чака по 4 часа и в двете посоки. Голям галош трябва да си за да сравняваш как единици след хиляда проверки и разрешителни, успяваха да отидат в капиталистическа страна (като им оставяха децата заложници при баба и дядо) и никога не пускаха цяло семейство да отиде в капиталистическа държава, да кажем на море в Гърция както ходим сега по 300 000 автомобила за 3 дни. Ти знаеш ли че за да отидеш на туризъм в родната си страна България примерно в Малко Търново, Резово, или Извора на АРДА, ти издаваха открит лист, и още на Любимец те спираха за щателна проверка, а след това имаше още 2 реда мрежи с бариери за да стигнеш до граничната бразда, и то само ако имаш там роднини. иначе Извора на Арда щеше да го гледаш през крив макарон в собствената си страна. Голяма си матрьошка. И в Русия още е така. Не можеш да пътуваш свободно където си искаш без документи и разрешителни.

Че къде може да ходиш без документи- никъде в нормална държава не може. Ако ти си бежанец който си е загубил паспорта, но си варди телефона като очите си -това е друг въпрос

[gigow]

А бре, ти помниш ли какъв наплив имаше през соца да ходят на море в Гърция.
Работеше само Кулата и Капитана и нямаше никакти туристи. Сега се чака по 4 часа и в двете посоки. Голям галош трябва да си за да сравняваш как единици след хиляда проверки и разрешителни, успяваха да отидат в капиталистическа страна (като им оставяха децата заложници при баба и дядо) и никога не пускаха цяло семейство да отиде в капиталистическа държава, да кажем на море в Гърция както ходим сега по 300 000 автомобила за 3 дни. Ти знаеш ли че за да отидеш на туризъм в родната си страна България примерно в Малко Търново, Резово, или Извора на АРДА, ти издаваха открит лист, и още на Любимец те спираха за щателна проверка, а след това имаше още 2 реда мрежи с бариери за да стигнеш до граничната бразда, и то само ако имаш там роднини. иначе Извора на Арда щеше да го гледаш през крив макарон в собствената си страна. Голяма си матрьошка. И в Русия още е така. Не можеш да пътуваш свободно където си искаш без документи и разрешителни.

Нова тролска лъжа. Майка ми е ходила многократно с баща си и майка си в Австрия и Западна Германия. Дядо ми беше шлепчия по Дунава, с него ходеха. И никой не ги е следил по улиците на Виена или Регенсбург.

[v_tin]

Усещам че някой като онзи с мустачките се подготвя за власт и най вероятно някъде държи реч- втори германец убит от арабелите

[barbaron]

Ето защо рублофилите мразят Костов

ЗАКОН ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА
КОМУНИСТИЧЕСКИЯ РЕЖИМ В БЪЛГАРИЯ ЗА ПРЕСТЪПЕН
Действащият закон на Република България, приет от 38-то народно събрание на 26 април 2000 г. и обнародван в Държавен вестник, брой № 37 от 5 май 2000 година
Чл. 1.
(1) Българската комунистическа партия (тогава именуваща се Българска работ-ническа партия /комунисти/) идва на власт на 9 септември 1944 г. с помощта на чужда сила, обявила война на България, и в нарушение на действащата Търновска конституция.
(2) Българската комунистическа партия е отговорна за управлението на дър-жавата във времето от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г., довело страната до на-ционална катастрофа.
Чл. 2.
(1) Ръководствата и ръководните дейци на Българската комунистическа партия са отговорни за:
1. Целенасоченото и преднамереното унищожаване на традиционните ценности на европейската цивилизация;
2. Съзнателното нарушаване на основните човешки права и свободи;
3. Безпрецедентната разправа с народните представители от ХХV Народно събрание и всички невинно осъдени от така наречения “Народен съд”;
4. Моралния и икономическия упадък на държавата;
5. Установяването на централизирано директивно управление на икономиката, довело я до разруха;
6. Погазването и отмяната на традиционни принципи на правото на собственост;
7. Рушенето на моралните ценности на народа и посегателството срещу религиозните му свободи;
8. Провеждането на непрекъснат терор срещу несъгласните със системата на управление и срещу цели групи от населението;
9. Злоупотребата с възпитанието, образованието, науката и културата за политически и идеологически цели, включително мотивиране и оправдаване на изброените по-горе действия;
10. Безогледното унищожаване на природата.

(2) Комунистическият режим е отговорен за това, че:
1. Отнемаше на гражданите всяка възможност за свободна изява на политическата воля, като ги принуждаваше да крият своята преценка за положението в страната и ги принуждаваше да изразяват публично съгласие за факти и обстоятелства с пълното съзнание за тяхната невярност и дори това, че те представляват престъпления; това то постигаше чрез преследване и заплахи от преследване към отделната личност, нейното семейство и близки;
2. Системно нарушаваше основните човешки права, като потискаше и цели групи от населението, обособени по политически, социален, религиозен или етнически признак, въпреки че Народна република България още през 1970 г. се присъедини към международни актове по правата на човека;
3. Нарушаваше основните принципи на демократичната и правова държава, междуна-родните договори и действащите закони, като с това поставяше интересите на комунистическата партия и нейните представители над закона;
4. При преследванията срещу гражданите използваше всички възможности на властта, като:
а) Екзекуции, нечовешки затворнически режим, лагери за принудителен труд, мъчения, подлагане на жестоки насилия;
б) Освидетелстване или настаняване в психиатрични заведения, като средство за политически репресии;
в) лишаване от право на собственост;
г) възпрепятстване и забрана за получаване на образование и упражняване на професия;
д) възпрепятстване на свободното движение във и извън страната;
е) лишаване от гражданство;
5. Безнаказано се извършваха престъпления и се предоставяха незаконни предимства на лица, които вземаха участие в престъпления и преследвания на други лица;
6. Подчиняваше интересите на страната на чужда държава до степен на обезличаване на националното достойнство и практическа загуба на държавен суверенитет.

Чл. 3.
(1) Посочените в чл. 1 и 2 обстоятелства дават основание да се обяви комунистическият режим в България от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. за престъпен.
(2) Българската комунистическа партия е била престъпна организация, подобно на други организации, основаващи се на нейната идеология, които в дейността си са били насочени към потъпкване на човешките права и демократичната система.

Чл. 4.
Всички действия на лица, които през посочения период са били насочени към съпротива и отхвърляне на комунистическия режим и неговата идеология, са справедливи, морално оправдани и достойни за почит.

Законът е приет от ХХХVIII Народно събрание на 26 април 2000 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

[gigow]

А бре , ти помниш ли какъв наплив имаше през соца да ходят на море в Гърция.
Работеше само Кулата и Капитана и нямаше никакти туристи. Сега се чака по 4 часа и в двете посоки. Голям галош трябва да си за да сравняваш как единици след хиляда проверки и разрешителни, успяваха да отидат в капиталистическа страна (като им оставяха децата заложници при баба и дядо) и никога не пускаха цяло семейство да отиде в капиталистическа държава, да кажем на море в Гърция както ходим сега по 300 000 автомобила за 3 дни. Ти знаеш ли че за да отидеш на туризъм в родната си страна България примерно в Малко Търново, Резово, или Извора на АРДА, ти издаваха открит лист, и още на Любимец те спираха за щателна проверка, а след това имаше още 2 реда мрежи с бариери за да стигнеш до граничната бразда, и то само ако имаш там роднини. иначе Извора на Арда щеше да го гледаш през крив макарон в собствената си страна. Голяма си матрьошка. И в Русия още е така. Не можеш да пътуваш свободно където си искаш без документи и разрешителни.

Аха, и нямаше банани.

[Krum Sokolov]

А бе, стига лъга бе! Аз бях дете, някъде преди седемдесетте, когато на майка ми вуйна й ходи на екскурзия във Виена и от там си купи чудесни одеяла. Майтапа беше голям като ги разопакова и се оказа, че са произведени в Сливен.
Та въпросната вуйна беше санитарка в старчески дом. Сменяше насрани гащи и миеше старчески задници до и след пенсионирането си. А вухчото беше обикновен работник в корабостроителницата!

А бре , ти помниш ли какъв наплив имаше през соца да ходят на море в Гърция.
Работеше само Кулата и Капитана и нямаше никакви туристи. Сега се чака по 4 часа и в двете посоки. Голям галош трябва да си за да сравняваш как единици след хиляда проверки и разрешителни, успяваха да отидат в капиталистическа страна (като им оставяха децата заложници при баба и дядо) и никога не пускаха цяло семейство да отиде в капиталистическа държава, да кажем на море в Гърция както ходим сега по 300 000 автомобила за 3 дни. Ти знаеш ли че за да отидеш на туризъм в родната си страна България примерно в Малко Търново, Резово, или Извора на АРДА, ти издаваха открит лист, и още на Любимец те спираха за щателна проверка, а след това имаше още 2 реда мрежи с бариери за да стигнеш до граничната бразда, и то само ако имаш там роднини. иначе Извора на Арда щеше да го гледаш през крив макарон в собствената си страна. Голяма си матрьошка. И в Русия още е така. Не можеш да пътуваш свободно където си искаш без документи - разрешителни.
Я кажи (улица без изход "Т")защо само уйна ти ходи в Хавстрия, а ти и децата им бяха оставени в БГ за заложници, та да не реши ти да забегне от убавия социализъм в хамерикенско.

[barbaron]

Пълни глупости , пътуваха всички с малко по сложни бюрократични условия от сега .

Ти пък от коя дупка изпълзя ?

Болните мозъци като Нинова, дори си позволиха днес да кажат, че 9 септември е донесъл свобода за българина. Истината е, че след тази дата България беше превърната в огромен концентрационен лагер и беше опасана с оградни кльонове точно както в концлагерите на Хитлер, чиято цел беше да възпрепятстват българите да бягат от концлагера, а не да възпрепятстват влизането в страната, защото нямаше луди, които да иската да влизат в концлагер.

[barbaron]

А бе , стига лъга бе! Аз бях дете, някъде преди седемдесетте, когато на майка ми вуйна й ходи на екскурзия във Виена и от там си купи чудесни одеяла. Майтапа беше голям като ги разопакова и се оказа, че са произведени в Сливен.
Та въпросната вуйна беше санитарка в старчески дом. Сменяше насрани гащи и миеше старчески задници до и след пенсионирането си. А вухчото беше обикновен работник в корабостроителницата,!

Ето, младежи, много интересни вестници имаше в това "светло" минало
Четете и се гответе - това "светло" бъдеще ви готвят рублофилите