Политика

[majnata]

Управляващите в Берлин и Мюнхен – пред изборна катастрофа

Вятърът на промяната ше задуха от Мюнхен та да измете боклуците в Берлин и Брюксел .

[majnata]

ТОВА Е РУСКИЯТ ПАСПОРТ НА Иво Христов НАЧАЛНИКА НА КАБИНЕТА НА пРЕЗИДЕНТА МАТРЬОШКА ГУМЕН РАДИВ!
КАКЪВ ПОЗОР!!!
Кой Управлява България????

Ми ти ли да я управляваш ?!

[Krum Sokolov]

Не знам дали е вярно, но се говореше че по времето на орешарски/ май беше тогава/ за говедария са отпътували около 30 тона злато- или целият бг резерв в злато/ за тонажа не съм сигурен

Може би имаш предвид тези 32 тона подарени на Руснаците от Бай Тошо, срещу дълговете от неработещия Социализъм.
http://pametbg.com/index.php/bg/komu...01-22-16-52-19

[Krum Sokolov]

ТОВА Е РУСКИЯТ ПАСПОРТ НА Иво Христов НАЧАЛНИКА НА КАБИНЕТА НА пРЕЗИДЕНТА МАТРЬОШКА ГУМЕН РАДИВ!
КАКЪВ ПОЗОР!!!
Кой Управлява България????

[vanevski]

Следва да се отбележи, че (ако не броим СССР) след Франция у нас извънредните съдилища издават най-много присъди - 2730 на брой. ...
Общо от 1925 до 1944 без съд и присъда са избити над 30 хиляди хора с леви политически възгледи.

Във Франция, възмущава се Георги Петров, „бяха осъдени съвсем малко политически престъпници и знаем как вяло бе проведена акцията на Народния Съд, че може да се квалифицира като една гавра над революционния французки народ”. В действителност правителствените кръгове от режима на Виши се съдят не от народен, а от Върховен съд. От 108 подсъдими смъртно наказание е наложено на 18 души, от които 8 присъстват, а 10 отсъстват. По-късно смъртната присъда на маршал Петен е заменена с доживотен затвор. В Германия според Георги Петров „се приготовлява от Съюзниците не един истински международен съд, а по-скоро един възмутителен фарс”. Всичко това му дава основание да заключи: „Впрочие, примерът, който даде нашият Народен съд, остава и ще остане ненадминат в международен мащаб, ще остане да блести като една скъпоценна корона в историята на нашия героичен народ. Безспорно този резултат се дължи най-вече на нашата славна Партия, която пое тази акция почти изцяло в своите ръце и даде една здрава организация на това голямо народно дело...” И наистина „българският опит” се сочи в Москва за „пример” за другите страни. Заснети са и два филма за Народния съд у нас. Единият от тях е изискан от Съветския съюз и се прожектира в редица градове на страната.

[vanevski]

...

Общо от 1925 до 1944 без съд и присъда са избити над 30 хиляди хора с леви политически възгледи.

Разбира се,може ли комунист да не излъже....

Във връзка с Народния съд Цола Драгойчева възлага на комитетите на ОФ, а там, където такива няма - на кметствата, да съберат сведения по специален формуляр за „загиналите по време на фашизма”. Данните са предоставени на главния народен обвинител Георги Петров на 10 януари 1945 г., за да бъдат използвани в обвинителната му реч. Според тях общият брой на загиналите през 1923-1944 г. е 5134. За 1941-1944 г. е отбелязана цифрата 2320. От останалите, се сочи в документа, преобладават най-вече участниците в Септемврийското въстание от 1923 г. Години по-късно в мемоарната си книга „Победата”, част З, на стр. 536 Цола Драгойчева ще пише: „Общо само през юни 1944 г. са били арестувани и инквизирани хиляди антифашисти, стотици от които са били умъртвени без всякакъв съд и присъда.” В неравни сражения според нея паднали „стотици партизани и нелегални партийни функционери - комунисти, ремсисти, леви земеделци и безпартийни антифашисти”. А в „Сведението за издевателствата на фашистите”, съхранявано в Архив на МВР за правителството на Иван Багрянов (юни - септември 1944 г.), се съдържат съвсем други данни. Общият брой на убитите от всички партии е 426 души, от които партизани от БРП са 196, а ятаци - 117. Общият брой на убитите партизани, ятаци, съчувственици от всички партии през 1941-1944 г. е 1937.


Край лагера растяха някакви жилави храсти – дрян ли бе*ше, друго ли – не знам. Но бяха жилави и след като ги обгаряха на огън, много трудно се чупеха. При силен удар тоягите пукаха черепите като зрели дини. Имало е случаи да влезе някой в кръ*га и Газдов да замахне по-тежко… по лицата и дрехите ни пръс*каше червено-бяло пюре от кръв и мозък: когато беше студено, кръвта димеше като сярна киселина… Убиваха дневно от пет до седем души, а понякога и повече. В началото бяхме 180 лагерис-ти; за един месец стигнахме до 1000, а към края на първата годи*на чух, че сме били заедно с женския лагер между 1500 и 2000 души. Материал да убиват и милиционерите, и бригадирите има*ше в излишък. Камионите непрекъснато докарваха нови и нови хора без присъди, защото нищо не бяха извършили, а отнасяха трупове


Оня нещо му каза и Горанов го уби с един удар. Сложиха го в чувала. Кръвта беше толкова много, че му нахлузиха втори чувал, но и той протече. Синът му дойде на другия ден – снажен, красив мъж, бил артист. На втория ден гърбът му стана кървава каша от бой… Старшина Йозов видя, че артистът не е добре и го задебна. Щом се люшна от мястото си, удари го с тояга и той падна като отсечен. Покрихме го с шинел, но аз видях, че още е жив. Отваря*ше си устата като риба на сухо. Нямаше да го бъде… Четният Димитър Цветков го видя на плаца и се засили да го удари в гър*лото. Артистът или това, което беше останало от него, направи инстинктивно движение, случайно омекоти с ръка удара. Обаче вторият замах му омля гръкляна, обърна очи и умр

[Имхотеп]

Във ЕС може и да останем, но във НАТО със сигурност НЕ !!!

Не бъди съвсем сигурен.
Срещу НАТО започнахте да крякате малко след аншлуса на Крим.
Тогава Кисельов и разни други кремълски слуги започнаха да заплашват с ядерная пил и разгърнаха невиждана от времето на ссср пропаганда срещу запада.
Точно тогава се разбудихте и вие, му... русофилите. Така да се каже бяхте слипинг селс,

[markov]

Следва да се отбележи, че (ако не броим СССР) след Франция у нас извънредните съдилища издават най-много присъди - 2730 на брой. Като най-съществена причина може да се посочи следната: България е единствената страна-сателит на Германия, в която съществува не само легална (парламентарна) опозиция, но и сериозна въоръжена съпротива – партизани, бойни групи, нелегални и ятаци. На 26.1.1944 г. специално за преследване на партизаните е създадена жандармерия в състав 5000 души. Пак с тази цел на 15.2.1944 г. е изградена „Обществената сила” от въоръжени граждани. Привлечени са и 100 хиляди от войската и полицията. Въоръжената съпротива дава 3055 убити в сражения, с изпълнени смъртни присъди, екзекутирани, починали от рани и в затворите. По площадите са излагани отрязани глави на убити партизани, изгорени са стотици къщи на ятаци. Към 9.9.1944 г. в 62 партизански бригади, отряди и чети има 9900 бойци с многократно повече ятаци. По същество обстановката в страната тогава притежава всички характеристики на гражданска война, а нито една гражданска война в света не е приключила със завземането на властта от опозицията. При това са изминали едва 20 г. от „белия терор” през пролетта на 1925 г. (Приведените факти и разсъждения не оправдават събитията и не вземат страна в тях, а само обясняват логиката и подбудите им.)

Общо от 1925 до 1944 без съд и присъда са избити над 30 хиляди хора с леви политически възгледи.

[markov]

Архивите ни разкриват и внимателната подготовка, която комунистите предприемат за най-масовата екзекуция в новата ни история. Още от края на 1944 г. репресивните органи са предупредени „да бъдат нащрек, за да осуетят всеки опит за промяна на линията на Народния съд,..............

Ех ванка , както винаги се трагично неподготвен по темите по които спамиш.


През ноември 1943 г. Конференцията в Техеран „Тримата големи” решават да бъде потърсена отговорност от виновните за разпалване и водене на Втората световна война. Това намерение впоследствие заляга и в т. 10 на Потсдамската декларация от 26 юли 1945 г., предвиждаща „сурово правосъдие над военните престъпници”. На „Лондонската конференция“, проведена от 26 юни до 8 август 1945 година, СССР, САЩ, Великобритания и Франция приемат „Лондонското споразумение“ („Нюрнбергска харта“), неразделна част към което е Уставът (статут) на Международния военен трибунал. Според установената международна практика държавите-победителки винаги налагат своята воля на победените страни, като тяхната воля се ползва със статута на императивно международно право без съобразяване с националните законодателства и без право на оспорване. Така става и след Втората световна война. Член 5 от Парижкия мирен договор от 1946 г. също задължава със задна дата България да задържи и предаде на съд лицата, извършили, заповядали или съдействали за извършването на военни престъпления или против мира и човечеството. Правораздавателната дейност на Народния съд в България получава изричното потвърждение и от споразумението на четирите Велики сили от 8 август 1945 год. в Лондон. Потвърждение дава и декларацията на Общото събрание на ООН от 11.12.1946 год. и Женевската конвенция от 1949 год. за защита на жертвите от войната.

Първото практическо прилагане на решението в Техеран е наказването на колаборационистите във Франция от привържениците на генерал де Гол, като през юли - септември 1944 г. без съд са екзекутирани приблизително 20 хиляди колаборационисти. В последвалите съдебни дела са издадени до 1951 г. 6500 смъртни присъди, в т. ч. на маршал Петен и на четирикратния министър-председател на Франция Пиер Лавал, екзекутиран на 15 октомври 1945 г. Така Франция с правителството във Виши, на практика съюзник на Хитлерова Германия (1940-1944), сяда на масата на победителите на 8 май 1945 г.

В Нюрнберг от 1945 до 1949 г. са проведени два съдебни процеси. На първия от тях са обвинени 24 от най-известните лидери на нацистка Германия, осъдени са 19 души, от които на смърт 12. (Впоследствие за престъпления по време на войната са осъдени много германци в Западна Европа и в Съветския съюз.

Израел издирва и отвлича военнопрестъпници в продължение на десетилетия и ги окачва на въжето.) Малко известно е, че във Вермахта служат военнопленници около 500 хиляди руснаци (включително двама летци герои на Съветския съюз.) алтернативата е смърт в концлагер или Вермахта; Всички са получили присъди за разстрел или продължителен престой в лагери.

В Япония „Токийският трибунал” съди 28 висши политици, като е издава 7 смъртни присъди чрез обесване (вкл. 2 министър-председатели) и 16 доживотни, а трима от подсъдимите междувременно са умрели в затвора. Като извършители на конкретни престъпления са обвинени 5700 лица, които са изправени пред 13 японски трибунала: произнесени са 504 присъди и са изпълнени 149 екзекуции. Отделен трибунал организира Съветския съюз за японски военнопрестъпници, като той практически „пресява” целия личен състав на японската Първа Квантунска армия в Далечния Изток за извършвани зверства и медицински експерименти с хора.

И т.н.

[markov]

Как смяташ, ако се направи референдум дали ще останем в ес

Във ЕС може и да останем, но във НАТО със сигурност НЕ !!!

[v_tin]

Доколкото ми е известно България не стана република на СССР навремето, но сегашните управляващи без да питат народа я направиха република на съвременния му вариант - ЕС.

Как смяташ, ако се направи референдум дали ще останем в ес

[vanevski]

Архивите ни разкриват и внимателната подготовка, която комунистите предприемат за най-масовата екзекуция в новата ни история. Още от края на 1944 г. репресивните органи са предупредени „да бъдат нащрек, за да осуетят всеки опит за промяна на линията на Народния съд, както и възможни протести на отделни обществени групи”. Никола Петров, помощник-командир на 3–а дивизия, четирийсет години след това декларира: „Още преди процеса присъдите ги знаехме и не се тревожехме за изхода му”. За подготовката и същинския разстрел в началото на 1945 г. в София е привикан целият помощник-командирски състав на българската армия. Това са и преките организатори и участници в предстоящата кървава разправа. Водители на наказателния отряд са: Фердинанд Козовски – бъдещ председател на Народното събрание, Изидор Леви, по-известен като Бачи Зеев – палач-следовател, специален агент на Лаврентий Берия от болшевишкото НКВД, по-късно – началник служба в 1-ви отдел на Държавна сигурност, и шефът на спецотдела полковник Лев Главинчев – съдист, участник в много комунистически зверства още преди 1944 г. Това се хората, които отговарят

„работата” да се свърши с нужната жестокост,

бързина и потайност. Те са извикани от ЦК на партията от фронта, за да им се дадат подробни инструкции за организирането и провеждането на екзекуциите. Организирана е и специална команда за убийствата начело със софийския комендант на милицията подполковник Веселин Георгиев. В състава й са само комунисти и ремсисти от системата на милицията и военното разузнаване на ген. Петър Вранчев, като имат дори… партиен секретар на временната група за разстрели. Това е комунистът Кольо Петков-Моряка, съучастник на Мирчо Спасов в екзекуцията на техния човек, обвинен в предателство пред 1944 г., Никола Милев. Компания от професионални убийци, удушвачи, касапи от вартоломеевите нощи, с една дума – комунисти! Тези човешки същества имат за задача да избият по най-бързия начин трима регенти, министрите от три кабинета, дворцовите съветници, цял един парламент и повече генерали, отколкото България е загубила през трите войни, които води през 20-и век. Депутатите от 25-то народно събрание са избити въпреки съществуващия депутатски имунитет – норма от римското право, съществувала по цял свят.

Преди това в ЦК на БКП има изключително важен спор и той е как да бъдат екзекутирани осъдените. За класическия начин „чрез обесване” настоява зетят на Георги Димитров Вълко Червенков, който иска по този начин да отмъсти за своите другари, взривили църквата „Св. Неделя” през 1925 г., но е надделяло мнението на Трайчо Костов и компания да се разстрелват с пистолетен изстрел в тила – изпитан и любим метод на болшевиките. По този начин според главорезите „работата ще се изпълни бързо и чисто”, а това е основната цел на палачите в онзи исторически момент.

[markov]

Доколкото ми е известно България не стана република на СССР навремето, но сегашните управляващи без да питат народа я направиха република на съвременния му вариант - ЕС.

[vanevski]

Русофилите, както те сами се наричат, по-скоро имат друга родина. Това е Русия. Е, разбира се, те не го казват така открито, но това имат предвид като сами се наричат „русофили”.
През 1963 г. Тодор Живков предлага България да стане 16-та република на СССР. Въпросът се обсъжда на пленум на ЦК на БКП на 4 октомври 1963 г. Ето част от изразените мнения. Академик Тодор Павлов е категоричен:
"няма смисъл да се провежда референдум...Трябва партията да проведе такава кампания, че...да няма никакво колебание сред народните маси и решението за присъединяване към СССР да се приеме единодушно”.
Димо Дичев, завеждащ отдел „Външна политика” на ЦК на БКП, заявява:
"Никога нашите комунисти не са възпитавани другояче, освен да считат, че Съветският съюз е наше отечество, че Съветският съюз е наше завоевание".
След него се изказва Цола Драгойчева: "Още веднъж споделям възторга ...за минаването на нашата страна в общото семейство на Съветския съюз и да бъдем една от републиките на Съветския съюз".
Директорът на Народната милиция след 9.09.1944 г.Раденко Видински е ,уникален:
„...не с една, не с две, а с пет ръце, ако имам, ще подкрепя предложението час по-скоро да се влеем във великото семейство на съветските народи".
След него идва ред на Лъчезар Аврамов, по-късно министър на икономиката и вицепремиер:
"Всички поколения български комунисти, както нашите деди и бащи, така и ние самите, сме лелеели в гърдите си мечтата да превърнем нашата страна в частица от великия Съветски съюз".
Накрая поантата слага самият Тодор Живков с думите:
„Ние няма да правим сливане със СССР от ден до пладне, а навеки, което ще бъде образец за всички страни.”
Това е минало. Днес русофилите отново защитават руската политика, макар да е очевидно, че тя е насочена и срещу България

[v_tin]

За грабежа на златото пише и в тефтерчето на Георги Димитров.

Не знам дали е вярно, но се говореше че по времето на орешарски/ май беше тогава/ за говедария са отпътували около 30 тона злато- или целият бг резерв в злато/ за тонажа не съм сигурен