Първоначално изпратено от majnata
Разгледай мнение
-
Кои кретени още публикуват тоя изкукал поплювко? -
Кеворк Кеворкян: Накъде зяпат слабаците
„Турското робство е метафора, историческата истина е друга“.
Какво мислите за автора на това твърдение?
Какъв е той - обикновен сквернословец, още по-обикновен комплексар или нещо друго?
И какви слабаци управляват държавата, та търпят подобни хули?
Докачливи, ако хвърлиш дори прашинка върху постните им личности - обаче толерантни към опозоряването на Историята ни.
Навсякъде една думица да бъде казана срещу Холокоста - и ще разкостят хулигана.
Преди време в Австрия осъдиха известен британски историк, защото си беше позволил да се усъмни в някои твърдения за Холокоста.
Тук публично изнасилват Историята ни - но слабаците си мълчат.
Клетият арменски народ извади голям късмет, досега поне - все още някакъв местен еничарин не е казал, че арменците са си живели райски под турския нож.
Впрочем, един – Соломон Паси – почти го изговори: „Каква ни е далаверата, та да признаваме арменския геноцид?“
Всичко е далавера за тия типове.
Защо се изтъпанват така тия хора?
Някакви старомомински комплекси ли начесват?
Или пък искат с тъпоумна провокация да се наврат в полезрението на публиката?
Глупаво е, защото с лилипутския си ръст трябва да се преборят с литературната ни класика, с историческите извори, с краеведението, със свидетелствата на чужди автори.
Ами свидетелствата на народното творчество?
И те ли трябва да бъдат поругани и зачеркнати?
По-вероятната причина е, че новите еничари са огладнели и пробутват скандална теза, за да осребрят отцеругателството си.
Винаги ще се намери кой да им плати.
Къде зяпа обаче държавата?
Нали сте големи приятели с евреите – поучете се от тях.
Коментар
-
-
Ти поне в казармата бил ли си като коментираш военновременни закони. Децимацията е известна още от римско време. Там са убивали 1 от 10 и дори не са били дезертьори. Ясно е, че работиш писач във форуми, но поне не се излагай чак толкова.Първоначално изпратено от Tomy Разгледай мнениеКоментар
-
-
Е па чети си го. Не пречиш.Първоначално изпратено от majnata Разгледай мнение
А освен теб не знам некой друг да го чете.
Не спори с идиот (мурзилка)! Ще те смъкне на неговото ниво и ще те бие с опит.
Коментар
-
Не е вярно! Адмирала е под контрола на 7-а американска армия и през септември 45 е предаден на Нюрнбергския трибунал.След доста беседи е успял да убеди комисията от следователи,че Унгария е действала по най-правилния начин в среда 'или-или' (т.е или болшевизация още през 1919 ,или нацистки режим след 1933).През декември е освободен и заминава за Португалия където умира през 1957.Първоначално изпратено от markov Разгледай мнение
Унгария,Румъния и България през периода 1920 - 1944 следват доста сходен вътрешен политически модел и дори в тази последователност влизат в Тристранния пакт.Единствено Унгария обаче участва най-активно на Източния фронт - 9 дивизии и една бригада стигат до Курск (160 000 човека).
Доказателство за доверие дава първо оня, който го търси!Коментар
-
и още:
В Нюрнберг от 1945 до 1949 г. са проведени два съдебни процеси. На първия от тях са обвинени 24 от най-известните лидери на нацистка Германия, осъдени са 19 души, от които на смърт 12. (Впоследствие за престъпления по време на войната са осъдени много германци в Западна Европа и в Съветския съюз. Израел издирва и отвлича военнопрестъпници в продължение на десетилетия и ги окачва на въжето.)
Малко известно е, че във Вермахта служат като доброволци около 500 хиляди граждани на СССР (включително двама летци герои на Съветския съюз.) Всички са получили присъди за разстрел или продължителен престой в лагери.
В Япония „Токийският трибунал” съди 28 висши политици, като е издава 7 смъртни присъди чрез обесване (вкл. 2 министър-председатели) и 16 доживотни, а трима от подсъдимите междувременно са умрели в затвора. Като извършители на конкретни престъпления са обвинени 5700 лица, които са изправени пред 13 японски трибунала: произнесени са 504 присъди и са изпълнени 149 екзекуции. Отделен трибунал организира Съветския съюз за японски военнопрестъпници, като той практически „пресява” целия личен състав на японската Първа Квантунска армия в Далечния Изток за извършвани зверства и медицински експерименти с хора.
От държавния глава на Унгария (1920-1944 г) адмирал Миклош Хорти не е потърсена отговорност поради необяснимото лично застъпничество на Сталин.
В България приемането на Наредбата от правителството цели да сложи край на своеволията, убийствата и терора из страната на взелите властта след 9 септември 1944 г. комунисти и земеделци .
В този смисъл на 5 октомври 1944 г. министър-председателят Кимон Георгиев отправя апел да се сложи край на произволите, саморазправите и злоупотребите с властта. Народният съд обаче, като извънреден съд, в определена степен действа като орган на левия революционен терор.
Народният съд в България е изграден на същите принципи като Нюрнбергския и Токийския трибунал, при това Съюзната контролна комисия в София зорко следи и наблюдава неговото създаване, организиране и правораздавателната му дейност.
Официално Народният съд е създаден за съдене на управлявалите страната от 1 януари 1941 до 9 септември 1944 г. довели страната до участието й във Втората световна война: регентите, министрите, народните представители, дворцовите съветници и висшите духовни и военни лица. Заедно с тази цел на практика се узаконяват извършени вече убийства, тъй като смъртта на лице с деяние по този закон, настъпила преди или след възбуждане на обвинението срещу него, не пречи да се започне или привърши преследването и да се издаде присъда.
Според приетия извънреден наказателен нормативен акт, в редица случаи и с обратна сила, са обявени за престъпни:
• сключването на договори с воюващи държави, обявяване на война, нарушаване неутралитета на България спрямо СССР, непредпазване народа от увреждане чрез войната, изпращането на български войски в Югославия и Гърция, „за да преследват народоосвободителните войски на тези страни“;
• противозаконно облагодетелстване чрез властта; извършването на тежки престъпления на политическа основа;
• „служба на Германия или на съюзниците ѝ“;
• поставянето в опасност на български войски от техните ръководители;
• предаване на „полицията, жандармерията и войската такива сведения, които са се отнасяли до безопасността или важни интереси на партизаните или другите борци за народните свободи“;
• „явно пристрастие и грубо престараване“ от страна на магистрати;
• изразяването на подкрепа чрез „действия, писания, слово или по друг начин“ за горните деяния или за гонения на евреите.
Народният съд се състои от върховни и областни състави. Общият брой на областните състави е 68, като 9 заседават в София.
От 20 декември 1944 до 2 април 1945 г. са организирани 135 масови процеса в цялата страна. Арестувани са 28 630 души. Срещу 10 919 от задържаните са повдигнати обвинения. Процесите се водят в Софийския университет, в съдебната палата и в цялата страна. В същото време Народният съд е посрещнат от българите изключително позитивно, за което свидетелстват десетките спонтанно проведени митинги в подкрепа на правителството.
Министърът на правосъдието Минчо Нейчев в доклад пред Политбюро на ЦК на БРП(к) на 24 юли 1945 г., съобщава следните данни: За времето от 22 декември до 31 март Народният съд е разгледал 145 дела с общо 10 907 подсъдими и са издадени 9599 присъди както следва: осъдени на смърт – 2730 души, доживотни – 1920, 20-годишни – 19, 15-годишни – 962, 10-годишни – 727, по-кратки присъди – 3241. До определения срок от наредбата 31 март 31 март работата на съда не била приключила, тъй като са издадени задочни смъртни присъди срещу офицери на фронта, както и съществуват висящи дела срещу други около 150 офицери, също така участвали в последните военните операции на фронта.
От всички регенти, министри, царедворци и народни представители, всичко на брой 166 души, нито един не е оправдан, а 103 от тях са осъдени на смърт.
Между осъдените на смърт са тримата регенти (проф. Богдан Филов, княз Кирил, ген. Никола Михов), 22 министри, 8 царски съветници, 67 депутати, 47 генерали и полковници и др. На доживотен затвор са осъдени 4 бивши министри (проф. Михаил Арнаудов, Константин Муравиев, Вергил Димов, Руси Русев), 2 царски съветници, 22 депутати, няколко професори и други. Константин Муравиев е единственият оцелял министър-председател на България от преди 9 септември 1944 г.
Сурови са и присъдите срещу полицаите и военните престъпници не само от страната, но и в окупираните територии (Македония, Сърбия и Беломорието) за извършване на зверства над хиляди мирни жители. Това са неудобни страници от нашата история, архивите по които се намират в секретния „фонд 23” на Военното разузнаване в Държавния архив. Нито един военнопрестъпник обаче не е поискан от засегнатите страни, защото всички ги е застигнало възмездието у нас и това е разчистило основата за конструктивни следвоенни отношения със съседите.
Следва да се отбележи, че (ако не броим СССР) след Франция у нас извънредните съдилища издават най-много присъди. Като най-съществена причина може да се посочи следната: България е единствената страна-сателит на Германия, в която съществува не само легална (парламентарна) опозиция, но и сериозна въоръжена съпротива – партизани, бойни групи, нелегални и ятаци. На 26.1.1944 г. специално за преследване на партизаните е създадена жандармерия в състав 5000 души. Пак с тази цел на 15.2.1944 г. е изградена „Обществената сила” от въоръжени граждани. Привлечени са и 100 хиляди от войската и полицията. Въоръжената съпротива дава 3055 убити в сражения, с изпълнени смъртни присъди, екзекутирани, починали от рани и в затворите. По площадите са излагани отрязани глави на убити партизани, изгорени са стотици къщи на ятаци. Към 9.9.1944 г. в 62 партизански бригади, отряди и чети има 9900 бойци с многократно повече ятаци. По същество обстановката в страната тогава притежава всички характеристики на гражданска война, а нито една гражданска война в света не е приключила със завземането на властта от опозицията. При това са изминали едва 20 г. от „белия терор” през пролетта на 1925 г. (Приведените факти и разсъждения не оправдават събитията и не вземат страна в тях, а само обясняват логиката и подбудите им.)
Според някои юристи Народният съд правораздава в нарушение на Наказателния кодекс, защото НК не допуска прилагане на закони с обратна сила и наказание за действия, които не са били престъпление по време на извършването им. Те обаче игнорират обстоятелството, че съденето на военопрестъпниците в страните от Оста също и във всички останали държави също се извършва със задна дата, защото такава е категоричната воля на победителите във войната. (Впрочем и предишното съдене на виновници за въвличане на България във войните - Държавния съд от 1922, също действа със задна дата.)
През 1996 г. Върховният съд на Република България отменя част от присъдите на Народния съд с мотив липса на доказателства. Несправедливите присъди на Народния съд са изброени сред престъпленията на комунистическия режим в приетия през 2000 година специален Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен. Проблемът е, че през 1944-45 г. в страната все още не е установен комунистически режим, (факт едва от края на 1946 г.), като съуправляващите страната партии БЗНС, „Звено” и социалдемократите приветстват учредяването на Народния съд.
В Решение 4/1998 г., опирайки се на прежната си практика, Конституционният съд приема, че Народният „не е съдът, съществуващ и действащ към онзи момент като част от правосъдната система на държавата [..., а] е един извънреден съд с определени по време правомощия [...]. От гледна точка на сега действащата Конституция така издадените присъди не могат да се окачествят като съдебни актове.“ Проблем е дали от позицията на сега действащата конституция е възможно да се третира правната страна на събития с половинвековна давност.
Според други юристи обаче Народният съд към онова време е абсолютно неизбежен и безусловно необходим, като сега законодателното осъждане на неговата дейност и последвалата реституцията са част от практиката за реванш на бившите колаборационисти и техните наследници. Това е опит да се "смеси" наказанието за обективния колаборационизъм на управлявалите България през 1941-1944 г. и обективните престъпления на комунистите през 1944-1962 г., както и опит за отменяне на решението на Великите сили от Техеран 1943 г. и на други международни актове, които вече бяха упоменати.Last edited by markov; 10.05.2019, 21:16.Не спори с простак.... Ще те свали на неговото ниво и ще те бие с опитКоментар
-
Да виждал съм как го правят..така че бъди сигурен или не се закачаш с тях или ще си изядеш бояПървоначално изпратено от марин Разгледай мнениеКоментар
-
Верно, верно ....ето ти да се образоваш че ти куца.Първоначално изпратено от Tomy Разгледай мнение
Тук дори за Франция сочат досат повече екзекутирани 27 000 човека:
През ноември 1943 г. Конференцията в Техеран „Тримата големи” решават да бъде потърсена отговорност от виновните за разпалване и водене на Втората световна война. Това намерение впоследствие заляга и в т. 10 на Потсдамската декларация от 26 юли 1945 г., предвиждаща „сурово правосъдие над военните престъпници”. На „Лондонската конференция“, проведена от 26 юни до 8 август 1945 година, СССР, САЩ, Великобритания и Франция приемат „Лондонското споразумение“ („Нюрнбергска харта“), неразделна част към което е Уставът (статут) на Международния военен трибунал.
Според установената международна практика държавите-победителки винаги налагат своята воля на победените страни, като тяхната воля се ползва със статута на императивно международно право без съобразяване с националните законодателства и без право на оспорване. Така става и след Втората световна война.
Член 5 от Парижкия мирен договор от 1946 г. също задължава със задна дата България да задържи и предаде на съд лицата, извършили, заповядали или съдействали за извършването на военни престъпления или против мира и човечеството. Правораздавателната дейност на Народния съд в България получава изричното потвърждение и от споразумението на четирите Велики сили от 8 август 1945 год. в Лондон. Потвърждение дава и декларацията на Общото събрание на ООН от 11.12.1946 год. и Женевската конвенция от 1949 год. за защита на жертвите от войната.
Първото практическо прилагане на решението в Техеран е наказването на колаборационистите във Франция от привържениците на генерал де Гол, като през юли - септември 1944 г. без съд са екзекутирани приблизително 20 хиляди колаборационисти. В последвалите съдебни дела са издадени до 1951 г. 6500 смъртни присъди, в т. ч. на маршал Петен и на четирикратния министър-председател на Франция Пиер Лавал, екзекутиран на 15 октомври 1945 г. Така Франция с правителството във Виши, на практика съюзник на Хитлерова Германия (1940-1944), сяда на масата на победителите на 8 май 1945 г.
Не спори с простак.... Ще те свали на неговото ниво и ще те бие с опитКоментар
-
Пич има документи за броя произнесени присъди от народния съд - 2618 човека.Първоначално изпратено от Tomy Разгледай мнение
Пиша го бавно дано го схванеш !!!Не спори с простак.... Ще те свали на неговото ниво и ще те бие с опитКоментар
-
Верно ли бе ? Ти не четели брбаронаПървоначално изпратено от markov Разгледай мнение
Мръсни убийци ! В Германия са едва под 8000 но нашите комунисти избижат 5 пъти повече= Смрад!Първоначално изпратено от barbaron
"Осъдени на смърт от военните трибунали през ВСВ:
Великобритания: 40
Франция: 102
САЩ: 146
Германия: 7 810
СССР: 157 593
А ти кажи ми за славъаните, дето те питх. Не бъагай кажи си!Last edited by Tomy; 10.05.2019, 16:50.Socialism -- You Make It, They Take It.Коментар
-
Мамин златен, ченге отличникПървоначално изпратено от majnata Разгледай мнение
тоз ли хубавец ви е бореца с джендърите ха-ха-хаАгент Абел - Александър Урумов прибира 500 хил. лв. за ”Бъди войник”, на войската - цървули
.
Александър Урумов
Миналата седмица в МО започна така дълго рекламираната кампания „Бъди войник“ за 1 млн. лв. Документите показват, че нищожни суми отиват във войските, а големият пай от 500 хил. лв. прибира Пресцентъра на МО с шеф Александър Урумов - агент Абел.
Socialism -- You Make It, They Take It.Коментар
-
ми чета си го ... и не само аз го чета ..Първоначално изпратено от Имхотеп Разгледай мнениеКоментар
-
Пак си 100 години на зад и 50 години в ляво.Първоначално изпратено от Tomy Разгледай мнение
Народния съд е по изискване на ПОБЕДИТЕЛИТЕ ВЪВ ВСВ - Великобритания, САЩ и Русия за да бъдат наказани виновниците за милионите човешки жертви.
Народен съд е имало във всички държави помагачи на Хитлер не само в България , в България на смърт от народния съд са осъдени 2618 човека.
Горницата до 40 хиляди са си сороспииски измислици ....
Не спори с простак.... Ще те свали на неговото ниво и ще те бие с опитКоментар
Коментар