Политика

[satz]

По темата:
Въпрос:
- Колко още единични репресивни действия срещу опоненти и съюзници може да предприемат Щатите, докато осъзнаят, че вече, фактически, нямат съюзници?

На несъюзник би ли дал стотици милиарди $ депозит?
А трилион?

пп
преоткриването на топлата вода винаги е забавно

[Pyramid]

По темата:
Въпрос:
- Колко още единични репресивни действия срещу опоненти и съюзници може да предприемат Щатите, докато осъзнаят, че вече, фактически, нямат съюзници?

[Tomy]

След като бяха отпуснати десетки милиона лева за водната криза в Перник не е ли възможно големи количества сняг да се изгребат от високите
части на планините и насипят в язовир "Студена"?

Боже, Боже ... слез и си прибери вересиите!

[Grosss]

След като бяха отпуснати десетки милиона лева за водната криза в Перник не е ли възможно големи количества сняг да се изгребат от високите
части на планините и насипят в язовир "Студена"?

[vanevski]

Защо е объркан/след 9 м/ г-н Халаф?

Учудва ме недоумението на един демократичен и прогресивен журналист и преподавател....!!!! Как мислите?

А червената шаманка "подпрезидентшата"както винаги е неадекватна! Тряваше да я изтрия!

За любознателните ще дам и опция

https://www.youtube.com/watch?v=LW-9z0L_Jdg&t=58s

[vanevski]

Рядко споменаван факт е, че има два типа идеологии. Първият тип са предпоставените такива. Това са хипотези или утопии, родени в нечий ум и предложени на обществото за осъществяване.Те се превръщат във верую без да са изпитани на практика. Такива са комунистическата идея и всеобщото равенство,което съществува само в размътените умове и приказките без край!

Вторият тип са идеологиите, появили се спонтанно, когато действието на някоя идея е било осъзнато като положителен фактор в общественото развитие. . При този тип идеологии различаваме три етапа на развитие, в първия етап, обикновено случайно, дадена идея или идеи, прилагани към обществото, действат като инструмент с положителни последствия. В един момент това действие бива разпознато и превърнато в идеология която се ползва и за задоволяване на нуждите и просперитет на обществото.

Либерализмът, например, очаква положителни резултати от увеличаването на самостойността,инициативноста и свободата на действие на индивида. Социализмът, напротив, очаква същото от намаляването и подчинение на лозунги. Анархизмът – от унищожаването на властта, консерватизмът – от съхраняване на ценностите, нихилизмът – от унищожаването им и т.н.

Интересна е реакцията на носителите на дадена идеология, когато тя почне да дава засечки. Комунизмът просъществува държавно по-малко от столетие.Потърпевшите идеолози на идеологията приемат, че тези неочаквани резултати се дължат на недостатъчно придържане към теорията. Решението е, че досегашното лекарство е било малко и на обществото трябва да се даде повече от него,в смисъл повече диктатура и убийства Увеличената доза на свой ред увеличава лошите резултати и предизвиква паника у въпросните носители. Остава им само омразата и надеждата за възмездие!

[vanevski]

Републиканската партия в САЩ формулира политиката си спрямо Русия


"Съвместно с нашите съюзници поддържаме запазването, и, ако се налага, засилването на санкциите срещу Русия дотогава, докато не бъдат напълно възстановени суверенитетът и териториалната цялост на Украйна“, се отбелязва в платформата, одобрена от националната конференция на републиканците в Кливланд. Вътре се говори и за „ерозия на личните свободи и основни права“ в Русия, предава ТАСС.

„На враждебните действия от страна на Русия ще отвърнем с решителността, довела до рухването на съветския Съюз“, се подчертава в текста на платформата. „Не приемаме силовата промяна на границите в Източна Европа, в Украйна, в Грузия и другаде, и ще предприемем всички допустими конституционни мерки, за да потърсим отговорност от всички, които прибягват към агресия и поръчкови убийства“.

Така че,хората си имат приоритети....Налага се мнението ,че днешният президент е новият Рейгън. И той е бил оплюван по същият начин навремето

[vanevski]

Защо ПУТИН устройва Америка!


Америка е банката на света. Всички откраднати пари от мафиите в другите държави достигат Америка и остават в някоя нейна банка, а не в банка от страната, от която са откраднати. Случва се и в някоя офшорка като тази в Панама, макар и нечесто. Но тези банки офшорки просто няма начин да не са свързани по електронен път с американските,-всички банкови операции с долари са под контрола на ФЕД.

Колкото по-мафиотска е една страна, толкова по-силно работи тя за Америка. И още нещо. Ако мафиот от някоя страна избяга с откраднатото в Америка и от държавата му си го поискат да го съдят, американците го връщат, но откраднатото остава за Америка...

.Руските олигарси са метастазирало управение на имащите някога властта, а днес – парите на държавата. Родителят на олигархиятаа в СССР е Елцин, когото Юрий Дроздов посети една нощ и Елцин неподготвен, без необходимото разкритие, с болка роди туй чудовище, днес популярно като руските олигарси, а вместо Немцов, както бе намислил, уговори Путин с условие начело, довереника на всесилния тогава Юрий Дроздов. Така всички богатства на Русия за една нощ преминаха във владение на предишните управници на СССР.

Путин ще излезе от Кремъл с краката напред

https://vimeo.com/278898185

[vanevski]

Нещо май намекваш .недей

...

Тръмп в досегашните си действия прилича повече на Рейгън,който разгроми гнусната сатрапия,проумял че разведряването само подпомага комунинизЪмът! Не разведряване и отстъпки,а силна позиция,помиярите се нахъсват от слабоста,видят ли голямата сопа се разбягват....И шампанско пиха за Тръмп,обаче "другарят" им Тръмп ги разочарова!!

А мьи так верили,товаришч Тръмп...

Сегашните действия на йорипейците приличат на казаното от Чембърлейн преди ВСВ показвайки договорът с Хитлер и Мусолини и провиквайки се "Peace of our time",тогава Чърчил казва""Вие имахте да избирате между войната и позора. Вие избрахте позора. Но вие ще получите и войната!" Нещо подобно се случи и при разпадът на русия/сесесерето/,тогава Западът е бил против,сакън ще останем без "пътеводна звезда" към прогресът на света!!! "„Крахът на социализма на изток ще доведе до криза на тази идея на запад, а ние не искаме това да се случва“.

Затова през последните години от агонията на Съветския съюз Западът помагаше с всички сили империята да се задържи. Елцин получи 45 милиарда долара помощи от Запад. Всички лидери го подкрепяха до 1991 година!!

B началото на 90-те, pуските проститутки се предлагаха за парче хляб, но нямаше особено търсене Русия гладуваше в най-буквалния смисъл на думата, като улично псе - даже уличните псета се хранеха по-добне от мнозина руснаци. Ако Запада искаше, щеше да унищожи Русия тогава само като направи вятър с кутрето си. Истината е, че не само никой не унищожи Русия, когато тя беше най-слаба, но напротив - всички и помагаха - и американците и германците и кой ли не. Храна и оборудване за милиони долари - безплатно за Русия. Това беше 1993 година, . Сега вече руснаците забравиха гладните години. Но то може би е нормално - где се чуло и видяло руска благодарност.

[v_tin]

U.S. Warns Iraq It Risks Losing Access to Key Bank Account if Troops Told to Leave

Loss of access to New York Fed account, where international oil sale revenue is kept, risks creating cash crunch in Iraq’s financial system

The Trump administration warned Iraq this week that it risks losing access to a critical government bank account if Baghdad kicks out American forces following the U.S. airstrike that killed a top Iranian general, according to Iraqi officials.

The State Department warned that the U.S. could shut down Iraq’s access to the country’s central bank account held at the Federal Reserve Bank of New York, a move that could jolt Iraq’s already shaky economy, the officials said.

Някой ще го преведе ли че моят английски ми превежда че на ирак ще конфискуват мангизите

[Pyramid]

Казваш че протестиращите по френските улици са червена сган, куманизи и други такива. Така ли?

Е, той, Балабата, често губи адекватен изказ. Дали пък не се преориентира наляво?

[barbaron]

Пак се разсмьрдя на гречневая каша :-)

[v_tin]

И в долните случай добрите франсета ходят да трепят черните нигери- барби защо така, уж либерте, ама само за франсетата

[v_tin]

Опитът на Мали да се освободи от опеката на Париж

Става дума най-вече за неуспешния опит на вече бившия президент на Мали Амаду Тумани Туре през 2002-2012 да извади страната си от френската сфера на влияние. Показателно е, че след преврата от март 2012, довел до свалянето на Туре, тогавашният външен министър на Франция Ален Жюпе призова за провеждането на демократични избори в Мали, но не спомена и дума за "възстановяването на законната власт". Истината е, че Париж отдавна гледаше с подозрение на сваленият президент Туре. Както е известно, той е възпитаник на руското Висше военновъздушно училище в Рязан и макар че по-късно преминава допълнителна подготовка във Франция, това не промени особено отношението на французите, които го смятаха за един от "последните мохикани" на съветското влияние в Западна Африка. След разпадането на СССР и на фона на изострящата се конкурентна борба между западните държави в региона, Амаду Туре реши да потърси подкрепа от Пекин. В резултат, през 2012 китайците се ангажираха с изграждането на редица инфреструктурни обекти в Мали (включително мост на река Нигер, захарен завод в столицата Бамако и мрежа от болници и други лечебни заведения), срещу правото да се включат в разработването на местните златни и уранови находища. Освен това, Китай започна да отпуска на страната нисколихвени заеми в юани, гараниращи, че средствата ще отидат за доставка най-вече на китайски стоки (селскостопанска продукция, оборудване, торове, текстил и т.н.). Естествено, Париж нямаше как да се примири с тази китайска инвазия в бившата си колония.

Точно в момента, когато китайците се готвеха да стартират изграждането на 240-километрова магистрала, която трябваше да свърже столицата с населените с туареги северни райони на страна, там избухна бунт на местните сепаратисти. Макар че механизмите, чрез които последните получаваха помощ от чужбина все още не са съвсем ясни, те очевидно се ползваха със симпатиите на френските НПО, действащи напълно свободно в Мали. Именно бунтът на туарегите и "неспособността" на президента да се справи с него, провокираха преврата от март 2012, който пък доведе до рязкото активизиране на местните ислямистки групировки. Последвалият хаос даде повод на Франция да осъществи през 2013 военна интервенция в страната и да постави на власт в Бамако откровено профренски ориентирано правителство. Всичко това доведе до небивал взрив на терористичната активност във френскоезична Западна Африка и постави под въпрос самото съществуване на Мали, като държава. Впрочем, малко по-късно французите се опитаха да действат по същия начин и по отношение на ЦАР.

Случаят с Централноафриканската република

Конфронтацията между Париж и властите в ЦАР се дължи на същите причини, на които и охлаждането на отношенията с Бамако. Първоначално, в Банги също се ориентираха към Китай, разчитайки съвместно да разработват многобройните природни ресурси на страната, което нямаше как да не провокира крайно негативната реакция на Франция. Китайците започнаха да разработват местните находища на диаманти, а властите обещаха да им разрешат да добиват злато и уран. Освен това, Пекин се готвеше да открие в Банги филиал на Института Конфуций, който да разпространява китайското културно влияние в цяла Западна Африка. И тук обаче, също както и в Мали, станахме свидетели на въоръжен ислямистки бунт, последван от хаос и френска военна намеса, в резултат от която в началото на 2016 в страната се проведоха президентски избори, спечелени от смятания за "компромисен" политик Фостен-Арканж Туадера. Той обаче се сблъска с много сериозни проблеми, включително кървави сблъсъци между местните военизирани "християнски" и "мюсюлмански" групировки. Фактът, че френските части в страната, които междувременно поставиха под свой контрол диамантените и уранови рудници, почти не реагираха на вихрещото се насилие, усили антифренските настроения и накара новия президент да потърси други външни съюзници, необременени с колониалното минало на континента. Поучен от горчивия малийски опит, Туадера не рискува да потърси военна помощ от Китай, а вместо това поиска от руския външен министър Лавров (през октомври 2017) Москва да съдейства за временното премахване на ограниченията за доставка на оръжие в ЦАР, наложени от ООН, както и да помогне за подготовката на местните въоръжени сили. Само месец по-късно, оръжейното ембарго падна (макар и само частично), а през януари 2018 в Банги се появи първият руски самолет, натоварен с оръжие. Впрочем, с него в ЦАР пристигнаха и 175 руски инструктори (петима военни и 170 цивилни).

През май 2018 президентът Туадера участва в Петербургския икономически форум, където се срещна с руския си колега Путин. Няколко месеца по-късно, през октомври, руското Външно министерство съобщи, че вече са обучени над хиляда военни от ЦАР, както и, че в страната ще бъдат изпратени още военни инструктори. Успоредно с това, руските представители в ЦАР организираха там серия кръгли маси, конференции и други мероприятия с участието на активисти на различни политически групировки "с цел да се търсят пътища за излизане от проточилата се криза".

Случаят с Демократична република Конго

На другия бряг на река Убанги, където е разположена столицата на ЦАР, започва територията на съседната Демократична република Конго (Конго-Киншаса) - гигантска държава, чиято територия е колкото тази на цяла Западна Европа. Смятат я за "съкровищницата на Африка", тъй като разполага буквално с всичко - от злато и желязна руда, до кобалт и уран. Преди двайсет години, революцията, свалила прозападно настроения диктатор маршал Мобуто (1977), доведе на власт неговите отдавнашни противници, начело с партизанския лидер Лоран-Дезире Кабила (някогашен съратник на Че Гевара). Той възстанови историческото име на страната "Конго" (дотогава тя се наричаше Заир) и обяви, че напуска Международната организация на франкофонията (JIF), обвинявайки я, че е "инструмент на френския неоколониализъм". Още тогава правителството му се опита да се обърне към Русия , подписвайки през 1999 споразумение за военно-техническо сътрудничество с нея. Опитът на Лоран Кабила за радикално преразпределяне на регионалния пазар на диаманти (осъществявайки частична национализация на добива им в самото Конго), доминиран от западните компании, се оказа обаче фатална грешка. Той го вкара в остър конфликт с транснационалните корпорации, довел до убийството му през 2001.

Неговия син Жозеф Кабила, който оглави страната след смъртта на баща си, се ориентира към по-предпазлива външна политика, нормализирайки отношенията с Франция и връщайки Конго в JIF. С течение на времето обаче, активната намеса на Париж във вътрешните работи на страната и обвиненията срещу Кабила-младши, че е "авторитарен лидер", опитващ се да промени Конституцията, накараха Киншаса отново да обърне поглед към Русия.

През март 2017, по време на посещението на външния министър на Конго Леонар Ше Окитундо в Москва, двете страни анализираха перспективите за сътрудничество в добива на полезни изкопаеми и модернизацията на конгоанското селско стопанство и енергетиката. След това, Киншаса поиска да бъде актуализирано споразумението с Русия от 1999, тъй като (заради продължаващите етнополитически конфликти) страната остро се нуждае от военно-техническа помощ, включително подготовка на военнослужещите от националната армия. Междувременно обаче, президентските избори, провели се през декември 2018, бяха спечелени от опозиционния лидер Феликс Чисекеди, така че въпросът за актуализирането на въпросното споразумение и определяне на параметрите на сътрудничеството с Русия ще се решава от новите власти.

[v_tin]

Хронологията е такава:
Една година преди удара на двете кули в Ню-Йорк талибаните завземат властта в почти целия Афганистан, изкореняват насажденията на опиумен мак и производството му спада 10 пъти. Останалите 10% са от една североизточна гранична провинция, която не е под властта на талибаните.
Идва удара на кулите, заради който САЩ се настанявят в Афганистан с военна сила.
На следващата година производството и износът на опиумен мак се възстановяват до предишния обем, като го надрастват във всяка от последвалите няколко години с по около 5%.
На графиката на ООН за производство на опиумен мак в Афганистан годината на управление на талибаните е като липсващ зъб в щърбава уста.

Нещо май намекваш че добрите говедари са отишли да отглеждат мак в афганистан- сакън недей