Политика

[v_tin]

Insane Violent Clash in Paris, Police vs Firefighters

Play Video
Prev
Next

[v_tin]

Че то ти не

Нещо ентъртеймънта хич го нямате в говедария- https://leakreality.com/video/106511...-candy-ish-lol

[v_tin]

tephen Smith, La ruée vers l'Europe, 250 р., Grasset, 2018.

В края на миналата 2018 авторитетното френско издателство Grasset публикува книгата на известния американски експерт по проблемите на Африка Стивън Смит "Бягството към Европа: младата Африка на път към Стария континент". Появата и беше посрещната с голям интерес в Западна Европа. През пролетта на 2019 тя беше издадена на английски език от кембриджкото издатетелство Polity, а след това и в Германия и Испания. Междувременно, книгата получи наградата Бриен за геополитическо изследване, както и литературната награда на авторитетното френско списание Revue des Deux Mondes (основано през 1829).

Смит, който е професор в Университета Дюк в Северна Каролина, дълги године е кореспондент на агенциите France-Presse и Reuters в Централна и Западна Африка, ръководи африканските отдели на френските издания Libération и Le Monde и работи като анализатор на ООН по проблемите на Черния континент.

Тезата, която той развива в последната си книга е проста. Според него: "Докато Европа остарява и се разпада, Африка нараства и се препълва с млади хора. Днес 40% от жителите на Черния континент са на възраст под 15 години. Към този демографски взрив следва да добавим и това, че Африка започва да излиза от зоната на абсолютната бедност. Което означава, че все повече африканци са в състояние да си платят за да стигнат от Стария континент, търсейки по-добро бъдеще".

През 30-те години на миналия век, населението на Африка е било около 150 милиона души. За един континент, който е цели шест пъти по-голям от Европа, това е крайно нисък показател. През следващите трийсет години населението на Черния континент се удвоява. Днес, благодарание на подобрената хигиена и здравеопазване, населението на Африка е вече 1,3 милиарда души, а до средата на ХХІ век ще достигне 2,4 милиарда. В книгата си Смит твърди, че основната причина за това е бързата смяна на поколенията - половината от жителите на Черния континент се възпроизвеждат достигайки едва 18-годишна възраст или дори преди това.

Американският професор не се съмнява, че "бързото нарастване на населението и изключителната младост на африканския континент ще провокират масова миграция към Европа. В момента, в който младите африканци се сдобият със средства за да си платят пътуването, те ще напуснат Африка". След тази констатация, авторът се опитва да докаже, че прогнозираната от него "африканизация на Европа", сама по себе си, не е чак толкова страшна перспектива, както изглежда на пръв поглед. Стивън Смит смята, че с помощта на "свежата кръв" от юг, държавите от Европейския съюз, изправени пред предизвикателството на своето прогресивно застаряващо население, ще могат да решат проблема с осигуряването на нарастващия брой пенсионери: напливът на мигранти от Африка ще позволи създаването на голямо количество нови работни места, което пък ще доведе до това, че на един европейски пенсионер ще се падат по трима-четирима работещи, чиито вноски в пенсионните фондове ще се окажат достатъчни не само за издръжката на възрастните хора, но и за натрупването на необходимия запас от средства за бъдещето. Няколко опасни заблуди..........................

[v_tin]

Информация за един типичен представител на червената сган:

https://www.facebook.com/grigor.lilo...67727453343177

Barbi, я да кажеш 2-3 думи за това нещо
Изгубените и отвоювани територии: феноменът на ислямския сепаратизъм във Франция

СЕЛИН ПИНА* 09 ЯНУАРИ 2020

Последната книга на Арно Лашере "Отвоюваните територии на Републиката" поставя открито именно този въпрос. В периода 2014-2017 авторът е част от екипа на кмета на Рильо ла Пап Александър Венсенде. Градчето стана известно в цяла Франция, след като държавната телевизия Франс-2 показа репортаж за местните мюсюлмански кафенета, където достъпът на жени е забранен.

Книгата анализира безсилието на местната власт на фона на подема на сепаратистките настроения сред привържениците на политическия ислям. В нея е показано отчайващото малодушие на държавните институции, когато става дума за практическата реализация на собствените им фундаментални принципи. Макар че авторът определено е снизходителен към тях, истината е, че мнозина от днешните френски държавници демонстрират опасно нежелание да приемат заобикалящата ги реалност. Между другото, това показва и, че немалко политически кариери в днешна Франция се основават на умението да не забелязвваш това, което е буквално пред носа ти - умение, създаващо условия за главозамайващ политически възход и продължителен престой в управлението на страната. Затова пък, стремежът да се действа смело, посочвайки директно проблемите, обикновено води до попарване на амбициите и провала на много кариери. Незаконните претенции......................................

бщината Сен Дени е сред характерните примери за клиентелизъм и безнаказан комунитаризъм, а на всички онези, които се опитват да се борят с агресивния ислямизъм и комунитаризъм (т.е. с мюсюлманския сепаратизъм на местно ниво), често се налага да си платят за това. Тези, които се поддават на натиска и търсят компромиси, изглеждат недосегаеми, докато онези, които защитават ценностите на Републиката, биват квалифицирани като „обсебени от натрапчиви идеи” или дори като „расисти” и „крайно десни”.

Именно пред тези предизвикателства е изправена и кметът на Екювий Анке Фернандес. Тази смела и решителна жена се сблъсква с една местна салафитска асоциация, чиито лидер е печално известният имам Юсеф Абу Анас. Джамията в града е затворена в рамките на обявеното от правителството след поредните ислямистки атентати извънредно положение. Залегналото в основата на това решение постановление на Държавния съвет е съвършено ясно, тъй като във въпросната джамия „се призовава към насилие, неуважение към държавните институции, дискриминация на жените и задължително носене на хиджаб”. Освен това, в джамията се е проповядвала „борба срещу християнството и юдеизма, обявени за изпълнени със заблуждения и непълноценни, както и необходимостта изповядващите ги да бъдат накарани да приемат исляма, включително със сила и заплахи”. На пръв поглед, със затварянето на джамията този проблем би трябвало да бъде решен, но радикалният имам така и не е привикан в полицията за разпит, което пък поражда у част от местните мюсюлмани съмнение, че той е станал жертва на фалшиви обвинения. Впрочем, Юсеф Абу Анас продължава да се появява в квартала, където днес с неговата помощ и под егидата на същата салафитска формация вече се строи нова джамия. При това тя е далеч по-голяма и внушителна и разполага с просторни помещения за обучение на младите мюсюлмани.


Сигурен съм че си чел статията и си навътре в нещата- поглед от първо лице- толкова ли сте я забатачили с мангалите

[markov]

Информация за един типичен представител на червената сган:

https://www.facebook.com/grigor.lilo...67727453343177

Бъркаш както винаги , тоя е от автентичните софииски седесари, дори е сват със Софиянски

[barbaron]

Информация за един типичен представител на червената сган:

https://www.facebook.com/grigor.lilo...67727453343177

[Pyramid]

Че то ти не вдяваш,
На теб да помагам не знам дали има смисъл,

...като сам съм безпомощен...

[markov]

Във въпроса се долавя тържественост и победоносни камбани, все едно политическият опонент е повален, смазан, унижен и накрая довършен.
А пък аз въобще не мога да вдяна дали става дума за:
- по-късно издание на някакви събрани трудове на Чърчил,
- някаква изява на родственик на У. Чърчил,
- модерни интерпретации на някогашни изяви на Чърчил, направени от хора, които имат някакви права да ги правят,
- печатна грешка,
- друго??
Просто не разбрах, откъде тръгна приказката и какво толкова ценно има в нея, че се човърка с дни?

+1111

[nachev]

Днес имах много работа, но от време на време палих цигара и пущах медиите. И всеки - всеки - път слушах, как лицето Гешев реферира към себе си като ”Главният прокурор”.
Това момче ще избуши доста скоро. Просто ще даде на късо, ще започне да му излиза пушек от ушите и внезапно ще рухне.
Което е добре, защото не виждам, кой инак ще го спре.

Политологът Евгений Дайнов, Фейсбук

[vanevski]

Ми а де от кога напъвам да чуя отговора които очаквате да чуете.

Ма засега ничево .....

Шарл дьо Монтескьо през 1748 г. Принципът на разделение на властите е възприет от всички съвременни демократични конституции. Учението на Монтескьо за разделение на властите съдържа две основни начала: първо, той обособява три власти: законодателна, съдебна и изпълнителна, които трябва да бъдат независими; второ, за да няма възможност за злоупотреба с властта, е необходимо да има баланс на властите.

Ако властите са обединени, би съществувал произвол. Затова те трябва да бъдат разпределени между различни институции. Ако законодателната и изпълнителната власт са съсредоточени в едно лице, не може да има свобода. Не може да има свобода и ако съдебната власт не е отделена от законодателната и изпълнителната.

Според Монтескьо законодателната власт е общата воля на държавата, а изпълнителната се грижи за изпълнението на тази воля. Законодателната власт би трябвало да принадлежи на целия народ, но понеже това е невъзможно, е необходимо народът чрез свои представители да прави това. Изводът, който Монтескьо прави е, че: народът „трябва да участва в управлението само като избира свои представители; това е напълно по силите му.“

[nachev]

Той проблема е че и той не вдява кво иска да каже ...

Във въпроса се долавя тържественост и победоносни камбани, все едно политическият опонент е повален, смазан, унижен и накрая довършен.
А пък аз въобще не мога да вдяна дали става дума за:
- по-късно издание на някакви събрани трудове на Чърчил,
- някаква изява на родственик на У. Чърчил,
- модерни интерпретации на някогашни изяви на Чърчил, направени от хора, които имат някакви права да ги правят,
- печатна грешка,
- друго??
Просто не разбрах, откъде тръгна приказката и какво толкова ценно има в нея, че се човърка с дни?

[markov]

Къф е тоа Чърчил от 1994, кво напиняте вече няколко дена.
Нещо съм пропуснал и не вдявам приказката.
Фараонче, помогни на дружката си, нали вече с теб ще имаме общ работодател.

Той проблема е че и той не вдява кво иска да каже ...

[markov]

мъка е със собственото мнение явно

Друго си е копи пасте на Чърчили от 1994 година

Това го приемам като самокритика....

[markov]

Ти по-добре отговори на въпросът, че все се изсулваш от пряк отговор.

Дори и куче не хапе ръката която го храни. Москалите обаче са диви варвари, а това е и отговорът.

Ми а де от кога напъвам да чуя отговора които очаквате да чуете.

Ма засега ничево .....

[Имхотеп]

Къф е тоа Чърчил от 1994, кво напиняте вече няколко дена.
Нещо съм пропуснал и не вдявам приказката.
Фараонче, помогни на дружката си, нали вече с теб ще имаме общ работодател.

Че то ти не вдяваш,
На теб да помагам не знам дали има смисъл,