Да си говорим за жени. Какво искат жените ?

[sunny]

Друго питам. Кийосаки има една игра. Подобна на монополи. Купих я отдавна и периодично играем със сина ми, но в неделя решихме да я играем по всички правила. Раздаваш професии със заплати и кредити. Обаче установяваме, че при повечето професии в играта е много неизгодна стартовата позиция. Играчът има повече разходи отколкото приходи.

Пионката е плъх, с желаната крайна инвестиционна цел е сиренце.

Самата игра дали си играл предвид аватара ти питам

"Потоци пари", нали?

Аз съм я играла тази игра... преди много години... даже имаше версия на български...
Много е яка!!!

Обаче интересно... сега има ли в картите професия "инфлуенсър", "трол", "инвестиции в биткойни" и други модернизми?

[ratten]

Друго питам. Кийосаки има една игра. Подобна на монополи. Купих я отдавна и периодично играем със сина ми, но в неделя решихме да я играем по всички правила. Раздаваш професии със заплати и кредити. Обаче установяваме, че при повечето професии в играта е много неизгодна стартовата позиция. Играчът има повече разходи от приходи.

Самата игра дали си играл предвид аватара ти питам

дори не съм я чувал,
както стана ясно

[Selena2024]

за кредита ли, да
има резон

мисля, че митко четния се доближава най-много
аз съм взимал до 50% кредит

Друго питам. Кийосаки има една игра. Подобна на монополи. Купих я отдавна и периодично играем със сина ми, но в неделя решихме да я играем по всички правила. Раздаваш професии със заплати и кредити. Обаче установяваме, че при повечето професии в играта е много неизгодна стартовата позиция. Играчът има повече разходи отколкото приходи.

Пионката е плъх, с желаната крайна инвестиционна цел е сиренце.

Самата игра дали си играл предвид аватара ти питам

[манимемене]

Мръзнехме, ама в градския транспорт беше завет. Качвахме се с една убава и сладка съседка да търсим кисело мляко на другия край на града. Вехто палтенце, жадни за вакса обувки, но сърце голямо и т.н.

Много си добър, спор няма, комплименти!! Що не напишеш сценарий за филм за Уди Алън. Може и само идея да е, У.Алън сам си пише диалозите. Ще изкараш някоя и друга хилядарка. И побързай, той гони 90-те, може всичко да се случи...

[манимемене]

Първоначално изпратено от Mateev:
Ще разкажа малко по-подробно с уговорката, че всички събития са чисто случайни и нашата заслуга (моята и на съдружниците) е по-скоро случайна, а не закономерна.../и т. н./

Като имам пред вид и другите му писания, за мен историята на Матеев е откровена и достоверна.Той си го каза – имали са късмет и са успели, много други, също неглупави – не са.

[ratten]

Ти на 40 г ли си?

Ако се върнем 33 г назад, тогава трябва да си бил на 7 г през 1991 г.

може рано да се е развил
и на 7 вече да ги е натискал по тролеите

[sunny]

Ще разкажа малко по-подробно с уговорката, че всички събития са чисто случайни и нашата заслуга (моята и на съдружниците) е по-скоро случайна, а не закономерна.

На мен историята на Матейко ми изглежда съвсем реалистична и достоверна...

Това, дето Шефа на пласмента казал, че се очаква вдигане на всичко, може да се интерпретира по различни начини. Според мен не е точно вътрешна инфромация. По-скоро е ЕЖК...

Ако има някакви некоректни фактологии в разказа... те сигурно са малковажни неща, избледнели от времето. На кой ли му е важно да помни каква точно е била цената на желязото преди 20 години???

И късмета не е точно късмет! Изглежда Матейко е бил умен студент - първо е учил висше (по онова време не всички приемаха), второ... явно е стърчал една глава над другите, щом като са го избрали в четворка с други перспективни студенти...

Относно извода - дето случайността е била определяща, тук също може да спори... доста!!!

На много хора им каца късмета на рамото, но нямат ум да го видят, и сърце да го хванат...

Ако не е била тази случайност, Матейко на друга случайност е щял да се набута...
Човек като има комплекс от позитивни качества, успеха е въпрос на време...

[mikomikov]

........


Баща ми също се занимаваше с търговия с метали точно от там в началото на 90-те години, но нищо не искарваше и не оставяше пари вкъщи. Не знам как е ходил по курви, сигурно единични пъти.

Баща ти е иСкарвал пропорционално за "ходене по единични пъти".

Ти иСкарваш много повече, което - пропорционално за добър математик - може да означава повече от "единичните пъти" на баща ти.

(да припомня, че баща ти е изплащал и жилища, за разлика от теб)

[Evgo]

Мръзнехме, ама в градския транспорт беше завет. Качвахме се с една убава и сладка съседка да търсим кисело мляко на другия край на града. Вехто палтенце, жадни за вакса обувки, но сърце голямо и за секс готово. Рейсът празен, народът улисан в търсене на елементарни стоки. Сядаме най-отзад един в друг, познавахме се от студентските години. Учеше философия. Разкриваше ми чудния свят на човешкото умозрение. Ръцете ми я притискат, за да влеем топлина през скъсаните дрешки. Пуловерът й се разплиташе още повече от вълнение. Бръкнах под него, после под изтърканата ризка и я хванах за горещата и пулсираща гръд. Беше стигнала до Кант и неговия морален императив, но той се изгуби някъде из разбитите улици. Надървих се като магаре от неравния паваж. Тя спусна ръка и дръпна сезала, с който си бях вързал панталона. Бръкна с пламнала длан чак до лакътя. Усетих жега, която премяташе слабините ми като бързовар. Оттам нататък не помня. Дойде последната спирка, а аз се бях намъкнал в нея като в топъл вир. Шофьорът се развика, че бил за депо. Изтръсках мокро лице върху прашната седалка пред мен и леко, леко всеки си отиде по дрехите. Слязохме, а пред нас се изви безкрайна опашка за кисело мляко. Още не беше дошло, но все един ден и това щяло да стане. Зачакахме и ние да дойде този светъл момент. Мълчахме, вплели огнени ръце в скъсания ми джоб. Питахме се мълчаливо - битието или съзнанието ще напълни празните ни мрежички.

Ти на 40 г ли си?

Ако се върнем 33 г назад, тогава трябва да си бил на 7 г през 1991 г.

[Vergil1975]

Мдам косата ти е на албинос. Твоят тип мъже блондинки харесват. Не говоря за кожа.

Не ме бърка цвета на косата на жените.Харесвам слаби,високи(е не по-високи от мен 175 см)и да са бели.
И недей повече да казваш, че съм бил мургав да не си развалим приятелството.

[ratten]

Ратко ти играл ли си играта на Кийосаки? С практична цел питам.

за кредита ли, да
има резон

мисля, че митко четния се доближава най-много
аз съм взимал до 50% кредит

[Evgo]

Историята на Матеев изглежда доста скалъпена и напудрена, предвид общата бедност от онези времена.

Баща ми също се занимаваше с търговия с метали точно от там в началото на 90-те години, но нищо не изкарваше и не оставяше пари вкъщи. Не знам как е ходил по курви, сигурно единични пъти.

[Selena2024]

ми похвали се и ти.
ама да знаеш
разпрания цвайтер не е за хвалене

Ратко ти играл ли си играта на Кийосаки? С практична цел питам.

[Selena2024]

И как точно разбра, че съм тъмен?Напротив-много съм бял.Снимката е правена в края на лятото и след доста плажове съм добил тен и съм на сянка под чадъра.Една малка част от десния горен край на главата ми не е под чадър и се вижда разликата.
На голямата ми дъщеря й викаха в квартала "Бялото бебе",щото наистина е много бяла и го е наследила от мен.

Мдам косата ти е на албинос. Твоят тип мъже блондинки харесват. Не говоря за кожа.

[pinoccio]

А други “наши” хора случайно забогатяха и случайно си изплатиха кредитите. Другото име на тази случайност на запад го наричат “вътрешна информация”. Междувременно обикновените хора гладуваха и мръзнаха през две забележителни зими 1990 и 1996…

Мръзнехме, ама в градския транспорт беше завет. Качвахме се с една убава и сладка съседка да търсим кисело мляко на другия край на града. Вехто палтенце, жадни за вакса обувки, но сърце голямо и за секс готово. Рейсът празен, народът улисан в търсене на елементарни стоки. Сядаме най-отзад един в друг, познавахме се от студентските години. Учеше философия. Разкриваше ми чудния свят на човешкото умозрение. Ръцете ми я притискат, за да влеем топлина през скъсаните дрешки. Пуловерът й се разплиташе още повече от вълнение. Бръкнах под него, после под изтърканата ризка и я хванах за горещата и пулсираща гръд. Беше стигнала до Кант и неговия морален императив, но той се изгуби някъде из разбитите улици. Надървих се като магаре от неравния паваж. Тя спусна ръка и дръпна сезала, с който си бях вързал панталона. Бръкна с пламнала длан чак до лакътя. Усетих жега, която премяташе слабините ми като бързовар. Оттам нататък не помня. Дойде последната спирка, а аз се бях намъкнал в нея като в топъл вир. Шофьорът се развика, че бил за депо. Изтръсках мокро лице върху прашната седалка пред мен и леко, леко всеки си отиде по дрехите. Слязохме, а пред нас се изви безкрайна опашка за кисело мляко. Още не беше дошло, но все един ден и това щяло да стане. Зачакахме и ние да дойде този светъл момент. Мълчахме, вплели огнени ръце в скъсания ми джоб. Питахме се мълчаливо - битието или съзнанието ще напълни празните ни мрежички.