Първоначално изпратено от kristina dimitrova (1)
изобщо не ме познаваш ..... нищо не знаеш за мен ....... знаеш ли колко ми писнало от лицемери, от превземки и фалш, от гъзари, от надути пуяци дето като те изведат на едно просто кафе правят сметки по 60 - 70 лева и оставят 10 лева бакшиш на сервитьорката, ами пази си парите готин, утре може да нямаш пари за хляб. С пари ли ще ме впечатлите??? И друг живот съм живяла в други среди, да , бях по-млада и доста по-глупава, но добре че съм го живяла за да мога сега да се радвам на простичките неща в живота - на една истинска усмивка, на едно подарено цвете откъснато от градината ....
Ето с тези хора от групата с които караме колело, те са обикновени хора и професии - единият е шофьор, другия работи във фирма за дограма, третият е обикновен работник в завод, едната жена работи в аптека, другата е социална работничка и така нататък да не изброявам всичките. Но с тях ми е готино, отпускам се, душата ми се отпуска, няма фалшиви отношения, буквално сме като едно семейство и всеки разчита на другия и си помагаме. Там сред тези хора се чувствам истинска, разбра ли ме, истинска. ИСТИНСКА
Ще си намеря обикновен мъж, дори да е прост бачкатор, имам си всичките шансове и все още изглеждам доста апетитно и привлекателно. Не е задължително дори този мъж да печели пари, аз изкарвам достатъчно. Просто искам този мъж да ме обича, истински да ме обича, ДА МЕ ОБИЧА, ДА МЕ ОБИЧА, ДА МЕ ОБИЧА.... ето разплаках се и ми е тъжно .... защото никой досега не ме обичал истински, дори и майка ми.... и си плача сега
а вие вървете нали знаете къде

Коментар