Първоначално изпратено от ancient
Енрик Дуран: Как откраднах 490 000 евро от тези, които най-много ни ограбват, за да покажа нуждата от нов тип общество.
Пиша тези редове, за да направя публично достояние факта, че присвоих 492 хиляди евро от 39 различни банки чрез 68 кредитни операции. Ако начислим просрочените лихви, цялата сума на дълга ми ще възлезе на повече от 500 хиляди евро, които аз няма да платя. Става дума за лична моя акция на неподчинение спрямо банките, която предприех, за да изложа на показ неетичната им дейност и за да финансирам с присвоените пари начинания за оповестяване на актуалната криза в системата и за изработване на модел на алтернативно общество.
Пояснявам, че става дума за акция на тотално ненасилие, за една нова форма на гражданско неподчинение в тези тежки времена. След като финансирането на консумизма и спекулата преобладават в нашето общество, какво по-добро можем да направим от това да крадем от тези, които ни крадат и да разпределим парите между социалните движения и групи, които работят за изобличаването на тази ситуация и за създаването на алтернатива?!
Как успях да получа толкова много пари без ипотека и поръчители?
След някои проучвания, през пролетта на 2006 година започнах да изпълнявам своя план, като според случая представях в различните банки и кредитни фирми план за закупуване на автомобил или за ремонт на жилище. В някои случаи представях документи от името на специално създадена за целта фирма на едноличен търговец, че искам да купя аудио и видео апаратура за целите на филмова продукция. Предимството да искаш заем от името на частна фирма е, че въпреки че е на твое име, дългът не се отразява в личното ти банково досие. Така можеш спокойно да искаш и други заеми, без това да се регистрира от информационната система за банковите длъжници на Националната банка. Има и други начини да се излъже тази система, които бих обяснил на който се интересува, но само ако реши да предприеме акция на неподчинение с мотиви, подобни на моите.
Всички тези заеми ги получих без да представя никаква гаранция, нито от поръчител, нито чрез ипотека на имоти. Само подписът ми беше напълно достатъчен. С измислена професия и фалшиви документи карах банките да вярват, че печеля достатъчно добре, за да получа нужното финансиране. Ключът тук е, че банките реално нямат начин да установят дали представените фишове от заплата са истински или не. Важното за тях е, че физически съществува човекът, който иска кредита или съответната фирма.
Трябваше също да представя съответните извлечения по банкови сметки, което направих чрез различни преводи от лични към фирмени сметки. Представях тези преводи като плащания на заплати, за да изглежда, че имам добри доходи и банките ми вярваха. В някои случаи ми искаха служебния телефон, данъчна декларация или извлечение за платените социални осигуровки. А когато исках заема чрез фирма също трябваше да представя тримесечните декларации за ДДС.
На всички тези изисквания може да се отговори с някакви документи, в много от случаите съвсем истински. В противен случай се прибягва до принтера, копиращата машина, една ножица и малко тиксо. Не е истина какви чудеса могат да се направят с тези няколко прости помагала!
В някои случаи се стигаше дотам, че трябваше наистина да купя колата, за която бях поискал финансиране. След това я продавах и спирах да плащам вноските по кредита. Така не можеха да ми вземат колата, която вече нямах, а с парите продължавах да финансирам моята борба срещу банковата система.
Знам, че ще ви изненада сумата, която успях да присвоя – 492 хиляди евро, при това без поръчители, нито ипотеки и в една обстановка на ограничаване на отпускането на кредити. Това само доказва, че банките всъщност поощряват домакинствата да се превръщат в длъжници, пренебрегвайки здравия разум и всякакви мерки за ограничаване на финансовия риск.
В заключение искам да изтъкна един факт, който може да ни помогне да разберем истинските възможности, които се отварят за предприемане на други подобни акции на гражданско неподчинение. Банките и останалите кредитни институции имат нужда да отпускат кредити. Тази дейност е един от главните им начини за печалба. Освен това финансовата система има нужда от увеличаване на длъжниците, за да може по този начин да пуска все повече пари в обръщение. И това няма как да спре, докато системата не изпадне в пълен колапс. И ние, вместо да помагаме за този неизбежен крах с искането на все повече кредити, за да задоволим нашия стремеж към потребление, имаме реална възможност да поставим пречки на пътя на това гигантско въртящо се колело.
Можем да ги накараме да вярват, че искаме кредит. Така благодарение на нашето искане банките ще пуснат повече пари в обръщение. След това като не връщаме кредитите, тези изкуствено създадени пари просто изчезват. Защото тази система работи на основата на доверието. И ако успеем чрез акции, подобни на моята, да разклатим доверието между банките и техните клиенти-длъжници, може би ще успеем да унижощим този порочен кръг.
Защо предприех тази акция на неподчинение?
Тази криза, която живеем в момента, особено в нейната енергийна част, можеше лесно да се предвиди. Преди три години се запознах с предвижданията за изчерпване на петрола и помислих, че в момента, в който кризата се развихри, е много важно да сме подготвени за нея. Този момент може да бъде една истинска възможност за глобална социална промяна, която не трябва да се пропилее. Но ако не сме подготвени, нашето бъдеще може да бъде много по-лошо от нашето настояще. Не трябва да забравяме, че когато политическите и икономически власти трябва да управляват в условията на криза и лишения системата може да се изроди в нов фашизъм.
Често, когато говорим за социално преобразуване, нашето слабо място е, че не успяваме да установим кои точно са нашите главни врагове. Не напразно те вече са изиграли своите карти така, че да не бъдат лесно разпознати. Има скрити механизми, които позволяват на едно малцинство да контролира създаването на нови пари и оттук нататък движат финансовата система в ритъма, в който им е най-изгодно за дадения момент. Разкриването на това малцинство, на върхушката на тази банкова система, която ни води към екологична катастрофа, за мен е основна цел. Това е и моята лична мотивация, за да предприема акцията си на банково неподчинение и да я направя публично достояние.
Призив за действие
Тази моя акция на неподчинение е всъщност един призив към всички, които смятат, че могат да променят системата в рамките на възможното, а защо не и невъзможното. След като аз съм успял да докажа с моята акция на неподчинение, че финансовата система е много по-уязвима, отколкото изглежда, могат и други да решат да последват примера ми. Трябва само да вярват в себе си и да се освободят от фалшивите страхове, с които нарочно ни възпитават, за да сме покорни на системата. Трябва да осъзнаем, че само ние самите, от дъното, можем да променим състоянието на нещата.
Ако този мой призив идва прекалено късно и ти вече си в списъка на длъжниците на банките… Защо не ми се обадиш, за да направим заедно един синдикат на длъжниците? А да се живее без раплащателна сметка е цяло изкуство, което си заслужава да споделим!
Какво ще правя оттук нататък
Към този момент все още няма повдигнато обвинение срещу мен, а това доказва, че може да се направи нещо толкова голямо без всякакъв контрол и без да събудя подозренията на полицията. Знам, че според испанското законодателство след това публично изявление мога да бъда обвинен за измама в големи мащаби (за такава се смята всяка, при която присвоената сума надвишава 50 000 евро) и отделно за присвояване. По първото обвинение могат да ме осъдят на между 2 и 6 години, а по второто - на между 1 и 3 години затвор. И въпреки това предпочетох да обявя тази моя акция публично като акт на гражданско неподчинение, за да могат всички да разберат какво може да се направи и за да изоблича финансовата система, вместо да скрия фактите, както би направил който и да е в интерес на своята сигурност.
При положение, че потвърждавам своите действия като акт на морална защита и че не признавам за легитимна настоящата съдебна система (която е част от една изцяло антидемократична политическа система и е силно зависима от същите тези икономически власти, които аз разобличавам с моята акция) съм решил да придружа това публично изявление с моето физическо изчезване. По този начин ще се опитам да избегна възможните действия срещу мен, които биха ми попречили да продължа своята дейност срещу системата. Ще продължавам да участвам активно в дейността на каталунските социални движения, макар и виртуално, докато успея да се установя извън страната.
По-нататък си запазвам правото да се върна в Каталуния, ако каталунското общество покаже, че е готово да защитава свободата на тези от нас, които се осмеляваме да се противопоставим публично на икономическите и политически власти.
И ако все пак някой ден се изправя пред съда, единствената присъда, която бих приел, е безусловното ми оневиняване, имайки предвид етичните ми мотиви на солидарност, обявявайки се против тези, които най-много вредят на обществото. Нямам намерение да сключа каквото и да е извънсъдебно споразумение, нито ще платя евентуална гаранция, нито глоба, нито ще искам преразглеждане на дълга. Ако държавата е неспособна да се справи с натиска на финансовата система, нека всички видят как ме държат в затвора.
Пиша тези редове, за да направя публично достояние факта, че присвоих 492 хиляди евро от 39 различни банки чрез 68 кредитни операции. Ако начислим просрочените лихви, цялата сума на дълга ми ще възлезе на повече от 500 хиляди евро, които аз няма да платя. Става дума за лична моя акция на неподчинение спрямо банките, която предприех, за да изложа на показ неетичната им дейност и за да финансирам с присвоените пари начинания за оповестяване на актуалната криза в системата и за изработване на модел на алтернативно общество.
Пояснявам, че става дума за акция на тотално ненасилие, за една нова форма на гражданско неподчинение в тези тежки времена. След като финансирането на консумизма и спекулата преобладават в нашето общество, какво по-добро можем да направим от това да крадем от тези, които ни крадат и да разпределим парите между социалните движения и групи, които работят за изобличаването на тази ситуация и за създаването на алтернатива?!
Как успях да получа толкова много пари без ипотека и поръчители?
След някои проучвания, през пролетта на 2006 година започнах да изпълнявам своя план, като според случая представях в различните банки и кредитни фирми план за закупуване на автомобил или за ремонт на жилище. В някои случаи представях документи от името на специално създадена за целта фирма на едноличен търговец, че искам да купя аудио и видео апаратура за целите на филмова продукция. Предимството да искаш заем от името на частна фирма е, че въпреки че е на твое име, дългът не се отразява в личното ти банково досие. Така можеш спокойно да искаш и други заеми, без това да се регистрира от информационната система за банковите длъжници на Националната банка. Има и други начини да се излъже тази система, които бих обяснил на който се интересува, но само ако реши да предприеме акция на неподчинение с мотиви, подобни на моите.
Всички тези заеми ги получих без да представя никаква гаранция, нито от поръчител, нито чрез ипотека на имоти. Само подписът ми беше напълно достатъчен. С измислена професия и фалшиви документи карах банките да вярват, че печеля достатъчно добре, за да получа нужното финансиране. Ключът тук е, че банките реално нямат начин да установят дали представените фишове от заплата са истински или не. Важното за тях е, че физически съществува човекът, който иска кредита или съответната фирма.
Трябваше също да представя съответните извлечения по банкови сметки, което направих чрез различни преводи от лични към фирмени сметки. Представях тези преводи като плащания на заплати, за да изглежда, че имам добри доходи и банките ми вярваха. В някои случаи ми искаха служебния телефон, данъчна декларация или извлечение за платените социални осигуровки. А когато исках заема чрез фирма също трябваше да представя тримесечните декларации за ДДС.
На всички тези изисквания може да се отговори с някакви документи, в много от случаите съвсем истински. В противен случай се прибягва до принтера, копиращата машина, една ножица и малко тиксо. Не е истина какви чудеса могат да се направят с тези няколко прости помагала!
В някои случаи се стигаше дотам, че трябваше наистина да купя колата, за която бях поискал финансиране. След това я продавах и спирах да плащам вноските по кредита. Така не можеха да ми вземат колата, която вече нямах, а с парите продължавах да финансирам моята борба срещу банковата система.
Знам, че ще ви изненада сумата, която успях да присвоя – 492 хиляди евро, при това без поръчители, нито ипотеки и в една обстановка на ограничаване на отпускането на кредити. Това само доказва, че банките всъщност поощряват домакинствата да се превръщат в длъжници, пренебрегвайки здравия разум и всякакви мерки за ограничаване на финансовия риск.
В заключение искам да изтъкна един факт, който може да ни помогне да разберем истинските възможности, които се отварят за предприемане на други подобни акции на гражданско неподчинение. Банките и останалите кредитни институции имат нужда да отпускат кредити. Тази дейност е един от главните им начини за печалба. Освен това финансовата система има нужда от увеличаване на длъжниците, за да може по този начин да пуска все повече пари в обръщение. И това няма как да спре, докато системата не изпадне в пълен колапс. И ние, вместо да помагаме за този неизбежен крах с искането на все повече кредити, за да задоволим нашия стремеж към потребление, имаме реална възможност да поставим пречки на пътя на това гигантско въртящо се колело.
Можем да ги накараме да вярват, че искаме кредит. Така благодарение на нашето искане банките ще пуснат повече пари в обръщение. След това като не връщаме кредитите, тези изкуствено създадени пари просто изчезват. Защото тази система работи на основата на доверието. И ако успеем чрез акции, подобни на моята, да разклатим доверието между банките и техните клиенти-длъжници, може би ще успеем да унижощим този порочен кръг.
Защо предприех тази акция на неподчинение?
Тази криза, която живеем в момента, особено в нейната енергийна част, можеше лесно да се предвиди. Преди три години се запознах с предвижданията за изчерпване на петрола и помислих, че в момента, в който кризата се развихри, е много важно да сме подготвени за нея. Този момент може да бъде една истинска възможност за глобална социална промяна, която не трябва да се пропилее. Но ако не сме подготвени, нашето бъдеще може да бъде много по-лошо от нашето настояще. Не трябва да забравяме, че когато политическите и икономически власти трябва да управляват в условията на криза и лишения системата може да се изроди в нов фашизъм.
Често, когато говорим за социално преобразуване, нашето слабо място е, че не успяваме да установим кои точно са нашите главни врагове. Не напразно те вече са изиграли своите карти така, че да не бъдат лесно разпознати. Има скрити механизми, които позволяват на едно малцинство да контролира създаването на нови пари и оттук нататък движат финансовата система в ритъма, в който им е най-изгодно за дадения момент. Разкриването на това малцинство, на върхушката на тази банкова система, която ни води към екологична катастрофа, за мен е основна цел. Това е и моята лична мотивация, за да предприема акцията си на банково неподчинение и да я направя публично достояние.
Призив за действие
Тази моя акция на неподчинение е всъщност един призив към всички, които смятат, че могат да променят системата в рамките на възможното, а защо не и невъзможното. След като аз съм успял да докажа с моята акция на неподчинение, че финансовата система е много по-уязвима, отколкото изглежда, могат и други да решат да последват примера ми. Трябва само да вярват в себе си и да се освободят от фалшивите страхове, с които нарочно ни възпитават, за да сме покорни на системата. Трябва да осъзнаем, че само ние самите, от дъното, можем да променим състоянието на нещата.
Ако този мой призив идва прекалено късно и ти вече си в списъка на длъжниците на банките… Защо не ми се обадиш, за да направим заедно един синдикат на длъжниците? А да се живее без раплащателна сметка е цяло изкуство, което си заслужава да споделим!
Какво ще правя оттук нататък
Към този момент все още няма повдигнато обвинение срещу мен, а това доказва, че може да се направи нещо толкова голямо без всякакъв контрол и без да събудя подозренията на полицията. Знам, че според испанското законодателство след това публично изявление мога да бъда обвинен за измама в големи мащаби (за такава се смята всяка, при която присвоената сума надвишава 50 000 евро) и отделно за присвояване. По първото обвинение могат да ме осъдят на между 2 и 6 години, а по второто - на между 1 и 3 години затвор. И въпреки това предпочетох да обявя тази моя акция публично като акт на гражданско неподчинение, за да могат всички да разберат какво може да се направи и за да изоблича финансовата система, вместо да скрия фактите, както би направил който и да е в интерес на своята сигурност.
При положение, че потвърждавам своите действия като акт на морална защита и че не признавам за легитимна настоящата съдебна система (която е част от една изцяло антидемократична политическа система и е силно зависима от същите тези икономически власти, които аз разобличавам с моята акция) съм решил да придружа това публично изявление с моето физическо изчезване. По този начин ще се опитам да избегна възможните действия срещу мен, които биха ми попречили да продължа своята дейност срещу системата. Ще продължавам да участвам активно в дейността на каталунските социални движения, макар и виртуално, докато успея да се установя извън страната.
По-нататък си запазвам правото да се върна в Каталуния, ако каталунското общество покаже, че е готово да защитава свободата на тези от нас, които се осмеляваме да се противопоставим публично на икономическите и политически власти.
И ако все пак някой ден се изправя пред съда, единствената присъда, която бих приел, е безусловното ми оневиняване, имайки предвид етичните ми мотиви на солидарност, обявявайки се против тези, които най-много вредят на обществото. Нямам намерение да сключа каквото и да е извънсъдебно споразумение, нито ще платя евентуална гаранция, нито глоба, нито ще искам преразглеждане на дълга. Ако държавата е неспособна да се справи с натиска на финансовата система, нека всички видят как ме държат в затвора.
Ti tolkova pari kakvo 6te gi prai6? Dai nasam procent i 6te reklamiram kauzata
Коментар