“Μαματα ςι ε εδαλο” - гръцка поговорка
-
-
Ловец в кръчма разправя за последния лов на патици:
-Много патици,много нещо. Само стрелям,а те падат и вдигат краката, аз стрелям те падат и вдигат краката...
Звъннал му телефона и говорил с жена си 30 мин. После решил да довърши,но забравил до къде бил стигнал с разказа и попитал:
-И до къде бях стигнал?
-До там дето вдигат краката.-подсказал слушател.
-Че като ги хванах...че...еб..не,еб..не...Коментар
-
Художник рисува картина и я носи в галерия за продажба.
Галеристът го пита:
- Как се казва картината?
- "Във Враца"...
- Аха ... А, какви са тези голи тела?
- Това са жена ми и комшията ...
- А, Вие къде сте?
- Във Враца ...Коментар
-
Две статуи стоят в парка и се гледат влюбено...
Прелита добър вълшебник и ги вижда.
"Аз трябва да направя нещо за тях!" си мисли вълшебникът.
"Ще ги съживя за половин час да се порадват на живота!"
Съживил вълшебникът статуите и още преди да им каже нещо те хоп - в храстите.
Усмихнал се доволен вълшебникът, и почнал да слуша замечтано звуците на борба, които долитали.
След 15 минути изскочили запъхтени статуите, целите в трева, листа, пера...
- Но вие имате още 15 минути - казал вълшебника - радвайте се!
- Добре, - казала мъжката статуя и се обърнала към женската:
- Хайде, бързо. Обаче този път ти ще държиш гълъба, докато аз му сера на главата.
Коментар
-
Тъй рече Бойко
Деян Копчев
Жена ми е навита и зимата да ходи на море - ако тъй каже Бойко и ако отнякъде изпаднат парици.
Прибрах се и заварих жена ми да си стяга багажа. Напуска ме, помислих си и за части от секундата се натъжих.
- Накъде така, гълъбче? - попитах я.
- Към родното черноморие - отговори тя без да ме поглежда. - Не чу ли Бойко какво каза?
Мислех да й обясня, че не слушам какво казва Бойко, стига ми само да го гледам как говори, за да се разтопя като топка сладолед, изтървана на плажа... Естествено, не казах нищо - навик, придобит от годините, прекарани в брак.
- Бойко заръча да летуваме в България - каза жена ми, - да стимулираме там нещо икономиката ли, какво ли, не разбрах, но щом го е казал, правилно е! - и продължи да пъха неща в сака си.
- Патенце - вметнах аз, - месец април е, ще ти замръзнат кълчиците на плажа по това време. Виж в Гърция може и да става, но...
Внезапно жена ми се ококори като щангист, задиша тежко.
- Да не съм чула за Гърция! - процеди през зъби тя. - Родоотстъпник такъв! Майцепродавец! Отцегубител! Точно от такива като теб ни е срам с Бойко!
Тонът й беше толкова опустошителен, че се усетих как инстинктивно заотстъпвам назад. Чак когато гърбът ми опря секцията, проговорих:
- Трюфелче, имах предвид, че ще ни е студено сега, да отидем поне в края на май...
- Не! - отсече жена ми и за момент ми заприлича на свиреп домоуправител, който моля за отсрочка за портиерските. - Щом Бойко го каза сега, значи отиваме сега! Той не говори току-така, важното е да има кой да го чуе!
Жена ми толкова стръвно се вслушваше във всичко казано от Бойко, че понякога ми се искаше да се запозная с него, само за да го помоля да съобщи в ефир, че мусаката се сервира топла, а супата топчета не се прави само от картоф, защото тогава се казва картофена.
- Геврече - направих пореден опит аз, - предполагам, че Бойко го е казал сега, но е имал предвид лятото, разбираш ли?
Жена ми, като мляко на котлон, кипна изведнъж.
- Ти ли ще ми кажеш какво е имал предвид Бойко, бе, тъпунгер!? Я се виж!
Огледах се. Ми, добре си бях, какво? Нито едно леке, весело шкембенце, айде моля ти се, започвах да се нервирам вече.
- Виж какво... - понечих да направя ядна забележка аз, но жена ми прекъсна ентусиазма ми в зародиш.
- Още една дума и ще викна мама да летува с нас!
Очите ми се наляха с ужас, изпънах се като гвардеец, помислих си дали и да не козирувам, но ми се строи прекалено.
- Дръж това! - тикна ми някакъв списък жена ми. - Тия неща да ги купиш за морето, искам почивката ни да е незабравима, искам Бойко да се гордее с нас, ясно ли е?
Послушно зачетох. Плакат с хавайски мотив. Противогаз. Кубинки...
- Мило мишленце, какви са тия неща - погледнах я аз.
- А да - сети се нещо тя, издърпа ми листа и записа: Отрова за мишки мутанти.
Вече съвсем се шашнах - на море ли отивахме или на екстремна екскурзия в Чернобил?
- Ще ми кажеш ли за какво е всичко това? - примолих се аз.
- Ей, права беше мама като ми каза навремето, че си тъп, а това не се лекувало! - въздъхна жена ми. - Отровата за мишки е за в бунгалото, няма докато спим да ни гризат мишките! Плакатът с хавайски мотив е за прозореца на бунгалото - да не се налага да гледаме мръсотията отвън. Противогазът е за тоалетните - да не се задушим по време на почивката и да станем за резил. А кубинките са за плажа - знаеш, че дюните са пълни с боклуци и стъкла, да не сме луди да ходим боси, та да си изпонарежем артериите...
Нямаше как да не призная, че в списъка й имаше смисъл. Чак когато вече бях слязъл с асансьора до долу обаче, прибрал списъка в задния си джоб, внезапно се сетих, че ние всъщност нямахме никакви пари - какво море, какви пет лева?!
http://www.segabg.com/article.php?id...MRYZY.facebookКоментар
-
-
Първият дрон бил КарлсонYeahКоментар
-
-Отче, вчера жена ми е идвала да се изповядва пред теб... Изневерява ли ми? Моля те, кажи ми!
-Не мога! Има тайна на изповедтта, така че - върви си с мир, елене наш!Коментар
-
Всичко е много просто. Искаш ли нещо - бориш се...Не ти ли стиска - губиш го!Коментар
-
- Добър ден, искам да запазя круиз за себе си и съпругата ми.
- Разбира се, господине. Какви са изискванията - отделни легла, отделна каюта?
- Отделни кораби!..
Абе направо отделни морета..Коментар
-
"Ученикът, смаял САЩ: Бих се върнал в България".
... смая и България.
Всички вицове от днес:http://daniivanov.blogspot.com/2015/04/2015_15.htmlКоментар
-
Първоначално изпратено от OMG Разгледай мнениеМузика и поезия се сливат в едно. Тони Стораро, легендата на българския попфолкОстави ме нека се напия
изтрезнея ли ще се убия.
Нека пием двамата тогава
но да страдаш - тя не заслужава!
Коментар
-
Знаете ли защо истинските мъже се возят в големи джипове с тъмни стъкла?
За да не им се виждат сълзите, докато слушат Тони СторароYeahКоментар
-
Малко сомалийче говори на свой приятел:
- Егати гладорията е тук в Сомалия. А разправят, че в България, децата ги водят от училище на морето. Там на плажа им дават да ядат сандвичи и всякакви други вкусотии. Направо ми писна тук и ще плувам към България.
Тръгва той с плуване. Минава Червено море и губи 4 килограма от теглото си, след това преплува Суецкия канал и губи още 2 килограма, пресича Средиземно море и тн. Цялото плуване му отнема 10 килограма. Накрая, останал само кожа и кости, изплува на българския бряг и се смесва с децата от едно училище, които са там на лагер.
Идва учителката и пита:
- Деца, има ли някое от вас, което не е яло?
Сомалийчето:
- АЗ! АЗ! АЗ! АЗ!
Учителката:
- Тогава само ти можеш да влизаш, да се къпеш....Коментар
Коментар