Първоначално изпратено от tnm
Разгледай мнение
Празникът отмина, налага се да се окопитваме.
Горчивият вкус понякога идва от капките за очи, но в неделя следобед може да с е появи от просмукващата се воня на прииждащия понеделник.
Радостно развитие при теб!, дано да не си прекалила с притесненията! Аз с и рекох, че си заслужава дори мааалко да прескоча границата и да прозвуча леко безвкусно, но задължително да те измъкна от тревожните помисли!
Всичко живо пак се умълча, води праведен живот за пример. Е, така е, като ги респектираш с цветист литературен изказ, сега не смеят дори да мъцнат. Дори и Траков никЪв го нема, май е бесен, че не може д а нагоди шарката на цветята от тапета.
След като се разбра, че дори и тайното ми укриване при „Вицовете“ е било разконспирирано, няма вече никаква причина да прикривам склонността си към волнодумство. Че кво пък му е толкова на волнодумството сред приятели – малко солчица, пиперец и мерудийка на постната житейска манджица!
Следва вицът, който тематично ме наведе на благопомислие чрез сквернословие!
Забележка: Текстът е неподходящ за лица, които не са навършили 12 години и три месеца! В противен случай – само с бележка и от двамата родители. За съблюдаване на горното, отговаря модерацията.
Историята ухае на нафталин и паяджини, няма никакво отношение към модерните времена. Как стоят нещата сега, хабер си нямам

Та така, да се наблегне на историческото и информационното значение, обобщенията не важат, приликите са случайни.
Говори се, че се е случило през 80-те години. Младата ромка Айше тръгва на работа. Хигиенистка в предприятие. Видимо има желание, но е все уморена, разконцентрирана, невнимателна. Профкомитетът е разтревожен, праща я на доктор. Прегледът и изследванията са „топ“. Лекарят е объркан, мълчи и не знае какво да предприеме. По едно време все пак казва: - Айше, моля те да ми разкажеш как преминава един твой обикновен ден, ама в най-големи подробности!
Айшето отначало мълчи притеснено, но доколкото е чувала, че на доктор всичко се казва, започва смутено да реди: - В три-четири сутринта моят Манго е вече „на голéм зор“, дърпа ма, събужда ма и ... удря един сефер. Придремваме и в шест и половина, преди да се събудят децата, ... пак удряме един сефер. После – ставане, закуска, училище, бързане за работа. По обедно време иде Манго от цеха и пак е „на зор“. Затваряме се в килера с метлите и ... един малък сефер. След работа пазарувам и много бързам за дóма, че Манго вече е на „голéм зор“ и ... удряме голЕм сефер. После, вечеря, телевизия малко и кога децата заспят, докъде 1 часá сефер и пак сефер! Те така, докторе!
Лекарят веднага отвърнал: Е, Айше, ами тя работата е съвсем ясна. Много сефер, бе! Трябва рязко да го намалите! Ти очевидно не си отспиваш, не можеш да си починеш, затова не ти върви в работата.
Айшето притеснено отвърнала: Сакън, докторе! Ндей така! Той сеферът хич дори не и много, той сънят малко!
Наздраве, Кръчма!
Big time sensuality

Коментар