Първоначално изпратено от Lelq
Разгледай мнение
Мойта романтика се изчерпа до снимката на високият, униформен мъж и обяснението за работните му задължения .
Още тогава споделих , че историята с музея , не ми харесва, макар да оцених , бизнес идеята . Та , като отида там , едва ли ще го посетя 
Мисля , забелязал си , че много красиви неща , се раждат и виреят около голяма вода . Сигурно е свързано с далечният хоризонт .
И ние си имаме традиции , ма нали сме идеалисти , та залагаме повече на печалбата от емоции , отколкото на кеш .
Има легенда , една . В стари
времена , млад мъж , седял на пост в нощта и се чувствал безкрайно самотен , под звездите . С изгрева , се родила мечта - повече никой на този ден , да не посреща слънцето сам .Всичко почнало , от една полянка до морският бряг , под носа на властта . Мисля , полянката още съществува , макар в по-млади времена , мечтата на този мъж да живее на други , знакови места . Не знам , дали той е отминал , но тя е жива , въпреки възрастта и
Не вярвам и короната да я погребе Усмихнат ден , безимен ! И здраве !
https://m.youtube.com/watch?v=TH6r0GtuKMA
МноооооО сме далеч от реалността, но въпреки това има и мнооооооО истини в казаното от теб:
1. Харесваме легендите - мноооО готин жанр. Там нещата са винаги поучителни и винаги осветляват героя откъм добрите му страни... Ама - разбира се, че той /героят/ е лишен от лоши качества! Кои са лоши - няма и да уточняваме, защото те се формулират светкавично и в движение...
2. Млад мъж "седял" на пост /да не се впускаме в подробности, но между "седял" и "стоял" - разликата е огромна: в конкретния случай /на пост/ - седи и спи са синоними... А, познай кО става, ако спиш на поста си... Жална ти майка! ...
... та - седи си той на поста и се чувства безкрайно самотен /под звездите/..., без да му щукне игривата мисъл - какво аджеба трябва да се направи, за да не е така "самотен"... Цялата нощ той, младият - мисли! Накрая, при изгрева той "родил" мечта...
Много хубава легенда!
Но тя е и с продължение, класически хепи енд: младият мъж намира полянка до морския бряг..., под носа на властта младежът - поотраснал вече - намира онази, с която ще посреща слънцето всяка сутрин..., грабва я през кръста - точно като вързоп и я полага на полянката... Неочаквана съпротива от страна на девойката, но той е по-силен и прави невъзможното, за да се докопа до нейното красиво цвете... Тя изнемогва и накрая той сваля нейната... маска...
Посрещат и изгрева на слънцето, а тя диша учестено, защото за първи път от месеци насам може да вдиша въздуха от поривите на морския бриз...
И мечтата му е жива, въпреки... възрастта... Ама той не беше ли млад? Ега ти твърдото приземяване! "Въпреки възрастта..."
))Така и не разбрахме - какво точно му е на възрастта на нашия герой...
)).............................................
Иначе - не говоря и за "короната", която не може нищо да погребе, защото..., времето и... пространството..., че дори и вечността...
))Мижи да те лажем /вечност, ала-бала/!... /ЖИВОТЪТ Е ТУК И СЕГА!/ ... и пак да кажем: по РАЗНИ причини /нещата са обусловени и се случват винаги такива, каквито е трябвало да бъдат - и няма шанс да бъдат променени от нас, които създаваме определениТЕ СИ условия за живот /... Да де: по-късно почваме да анализираме поведението на хората около нас, собственото си поведение..., какво правя аз, защо така постъпвам, а не можеШЕ ли... Можеше, когато... /напр. - защо на полянката се дърпах и не му позволих да ми свали маската!
))..., майтап, де - но нещо в тоя стил.../ Прави ми впечатление, че хората бързо "сдават багажа", защото психиката ни е такава... Каква е?
Ще дам пример с моята майка: тя е непоправим /!!!/ оптимист! Не ѝ пука от нищо! Няколко пъти - по време на отиването към операционната - майка ми ...пее! Впечатлява сестри и лекари в онкологията със своя дух, който постоянно предава на околните...
Да е жива и здрава!
Същото пожелавамЕ и на околните, четящи, пишещи, мислещи... Нещата винаги се развиват така, както е трябвало да се случат!
Живи и здрави! И ВИНАГИ оп-ти-мис-тич-но на-ча-ло!
Коментар