И дърветата, и пазарите не растат безкрайно

[Николай Найденов]

И дърветата, и пазарите не растат безкрайно

Интервюто (според мен) е полезно за инвестиционната общност и злостните забележки в случая са най-малкото неуместни. Материалът в него изтъква, за пореден път, че поради балканския манталитет на едва сега зараждащата се средна класа в България, ще минат много и много години докато се осъзнае, че инвестирането може да бъде един интересен и много наукоемък (по-скоро на информация) малък бизнес. Това, което г-н Андонов дава като пример, аз съм го изтъквал многократно. За хората със свободни професии e немислимо да застанат сами в свой магазин за търговия или е неизгодно да наемат продавач, който ще ги мами постоянно. Естественият техен бизнес е да правят по малко пари на борсата от компютъра в собствения си офис, ей тъй между другото. Сигурно е обаче, че в случая е необходим повече капитал в сравнение с микро магазинчето. Икономистите знаят, има заместване на производствените фактори ( ресурсите) един с друг. Става дума все пак за бизнес на хората от бъдещата средна класа.

[Alexi]

И дърветата, и пазарите не растат безкрайно

Abe tova momche ne spira da se nabutva deto ne mu e rabota. Interesno.... Vse edno, che gledam Niki Vasilev

[fen]

И дърветата, и пазарите не растат безкрайно

Само дето ще трябва първо хората да се научат да казват Добър ден , а едва след това по-нататък.
И аз искам това да бъде та.... ама нейсе.

[интервю]

И дърветата, и пазарите не растат безкрайно

продължение....

Всички чакаме да се изпълнят и до днес...
* Засега България се развива по някакъв собствен модел. Не знам защо не бива да се използва добрият чужд опит, а е необходимо да се измисля български модел на прехода, но... Изглежда, част от политиците така са решили.
Говори се непрекъснато, че няма инвестиции в България. Освен това и в момента има поне 30 * 40 средноголеми наши фирми, които са много добри и имат потенциал за растеж, развиват се * и срещат един огромен проблем: не могат да намерят финансиране. Собствениците не искат да ги продадат, защото виждат бъдеще в тях. Банките не могат да финансират безкрайно тези компании, защото имат определен лимит, в зависимост от собствения им капитал. Единственият начин тези български фирми да се развият е да излязат на капиталовия пазар. При положение обаче, че борсата в България е доста нисколиквидна, става трудно да се накарат те да се появят на фондовия пазар и да се финансират.
По този начин губи цялата икономика. Компаниите не могат да се развиват бързо, растежът се забавя, по-малко работни места се създават, печалбата е намалена, естествено, заплатите стават по-ниски... Всичко е обвързано за съжаление.
* На хората, общо взето, им е ясно как се играе при "биче настроение" * при подем на пазара. А как трябва да се играе при "мечо настроение", при спад?
* Винаги се разбира чак впоследствие, поне в известна степен, докъде е щял да падне или да се покачи пазарът. За мен е много по-важна психологическата нагласа на инвеститора, независимо от това, дали тенденцията е да се повишава или обратно. Когато се покачва, човек не бива да изпада в еуфория, а когато спада * в паника.
Това е трудно, защото естествената човешка реакция е и да се паникьосваш, и да изпадаш във възторг. Добрите инвеститори са всъщност тези, които успяват да потискат нормалното си вътрешно чувство. Най-често е грешка, когато акциите вече са на твърде ниски цени и сте решили да купувате, но все не го правите, защото пазарът още спада. Тази грешка обаче твърде трудно се преодолява. Когато днес купите дадени акции и утре те станат още по-евтини, всеки приятел и познат започва да ви казва: "Ех, защо избърза, трябваше другояче!" Също толкова неприятно е, когато продавате, понеже усещате, че акциите са се покачили прекалено, и имате чувството, че това е опасен "борсов балон", а на другия ден те се покачат още.
Трябва да успеете да превъзмогнете тези чувства, да се преборите с тях. Всъщност това е и една от разликите между професионалния инвеститор и аматьора. Аматьорите се стремят да купуват, когато борсата стигне "на върха", и да продават, когато се срине "на дъното", защото са движени от нормалните си емоции.
Но точно затова може да се случи човек да се паникьоса и да продаде тогава, когато всъщност е трябвало да купува. Или пък да изтърве момента и да затъне в загуби.

* Какво е необходимо още на един силен инвеститор? Разбира се, освен доброто познаване на борсовите механизми, връзките или силната психика?
* По принцип първото и най-важно нещо е подходът. Във всеки финансов учебник ще прочетете, че основното правило е да съставяте портфейл. И че не е хубаво да купувате само едни акции и изобщо * да се "влюбвате" в една акция. Докато го учите това в университета, то е просто и ясно. Овладявате го, явявате се на изпит, вземате си изпита и т. н. Когато обаче човек иде реално да търгува, почва неусетно да се "привързва" към дадени акции или позиции и да прави точно тези грешки, които е учен да не прави. Въпреки че всички изследвания и практически проверки на финансовата теория са доказали, че рискът, който се поема при купуването само на една акция, е доста по-голям от потенциалната печалба, която може да се получи от нея.
Много хора знаят това, но не го изпълняват. Когато излязат на борсата, все пак накрая се "влюбват" в една акция или позиция и си влагат всичките пари в нея. А като връхлети някакъв единичен риск * примерно подаде си оставката шефът на компанията или се появи проблем с основен неин продукт, * губят всичко.
Много е важно човек да спазва постулатите. И да не си мисли, че е по-умен от пазара.
Най-голямата грешка на начинаещите на борсата е, когато спечелят от една-две успешни инвестиции, да почнат да се мислят за по-големи от пазара. Това изобщо е най-грубата възможна грешка за инвеститора, не само на начинаещия. Но за съжаление доста лесно да се стига до нея. Струпат се два-три благоприятни момента и... почваш сам да си вярваш, че ти си най-добрият.
Освен това у всеки има и едно типично човешко чувство, което го кара да преувеличава печалбите, но да маргинализира, да умалява загубите. Хората не обичат да "надуват" грешките, а по-скоро успехите си. Като говори с приятели или познати, човек обикновено разказва за печалбите си, за загубите * мълчи. И в последна сметка сам почва да си вярва. Ще повторя * това е най-опасното, да си повярваш, че си по-велик от пазара.
За съжаление съвсем малко са, просто на пръсти се броят онези инвеститори, които в определен момент са се оказвали по* предвидливи от пазара, като например Джордж Сорос и неколцина други. Но дори да сте един от тях, пак не е хубаво да го повярвате. По-добре е да си потискате самочувствието. Особено като вземете предвид сентенцията на един световноизвестен унгарски инвеститор, вече покойник, Бог да го прости * Андрей Костолани, чиито книги са преведени на близо 50 езика. Той бе казал, че никъде не се събират повече надменни хора на един квадратен метър, отколкото на борсата.
Или вие може да се смятате за най-умен, но и много други мислят същото за себе си.

Смятате ли, че някога тази дейност * борсовата търговия, може да бъде формализирана и автоматизирана до такава степен, че да се извършва от компютър? Привидно не изглежда невъзможно: пазарът се качва * реагира се по един алгоритъм; спада * по друг...
* Лошото е, че никога не може да се направи точно такава програма. Има множество компютърни програми за технически анализ, които се опитват да "хванат" психологическите движения на пазара, предизвикани от хората. Но поне доколкото аз съм разглеждал и имам впечатления, тези програми се опитват да се "нагласят" по миналото, по предишните състояния на пазара. И досега не съм срещнал човек, който да е успял да прави дългосрочно пари от подобни програми. Ако можеше да се правят пари чрез такъв технически анализ, мнозина щяха просто да си нагласят компютрите и би се получило пазарно Perpetuum Mobile. Но "вечно движещата се машина" за пари още не е измислена * както и никакъв друг вечен двигател.
И няма компютър, който може да изчисли бъдещето. А на борсата се купува бъдеще. Купуват се, така да се каже, следващите 5 * 10 години развитие на дружеството. Това е въпрос на доверие, на собствен добър анализ, на виждане... Само човек може да го направи. Да се опита да събере най-различни информации, и стандартни, и не, за да изработи прогнозата си.
Обикновено повечето информации, които наистина помагат на инвеститорите, са нестандартни. Не се "побират" в никаква програма. Не са данни от отчети и баланси например. За такива данни има добри програми за технически анализ; това е изследвано, учи се в университетите и е несъмнено стабилна наука. Но за съжаление, колкото и да са полезни, все пак това са данни за миналото. А то казва твърде малко за бъдещето на една компания. Няма никакви гаранции, че ако фирмата или корпорацията е вървяла добре през изтеклите 5 години, ще се развива по същия начин и през бъдещите 5. И обратното.
Това е, което всъщност прави инвеститорът * опитва се да познае, да прогнозира бъдещето на основата на разнообразната информация, която събира. И след като я интерпретира по най-правилния според него начин.
Когато някои мои приятели се опитват да ме нарекат "борсов играч", винаги им казвам, че инвестирането на борсата не е "игра на тъмно", а много повече прилича на правенето на собствен бизнес. Създаването на едно магазинче става почти по същия начин.
Само че за разлика от "класическия" бизнес на борсата мениджмънтът на борсовите фирми е даден на друг, а повечето собственици на акциите реално не управляват. Те делегират своите права на мениджърите. За сметка на това обаче и най-обикновен човек, така нареченият "средностатистически българин", би могъл да влезе в бизнес, който иначе e недостъпен за него. Чрез акции той може да стане и съсобственик на банка, и на фармацевтично предприятие, и на какво ли не. Ако иска самостоятелно да направи банка или фармацевтична фирма, просто ще е невъзможно * трябват много пари и още повече знания. Чрез борсата, дори без да разбирате почти нищо от банково дело или фармация, пак можете да участвате в успешното развитие на такива предприятия и институции.

* Преминали сте поне през една голяма борсова криза * тази през 1997 * 1998 година. От нея какви са ви поуките?
* Не само през тази, а и през доста други борсови кризи преминах. Поуките са, че човек винаги трябва да си има "едно наум".
Нито дърветата растат до небесата, нито пазарите се покачват безкрайно.
Акциите не може постоянно да растат по цени. Винаги следва спад. И за съжаление понижението почти всеки път е под формата на срив, а не постепенно. Затова инвеститорът трябва да има свои "вградени стопове". Като усети, че нагласата на пазара се е променила * да умее навреме да се задейства, независимо че ще продава на загуба и че преди два-три дни е имал коренно различни намерения.
Покрай еуфорията и бума на немалко източноевропейски борси при някои от кризите много инвеститори бяха взели и кредити. Влагаха не само свои пари, но и взетите назаем от банките. И доста хора загубиха и собствените си средства, и чужди пари. След това им беше твърде трудно * от една заплата трябваше да изплащат банкови кредити, които преди това са смятали, че лесно ще върнат.
Това обаче беше много добър урок * доколко е рискова борсовата търговия. И изобщо, къде е границата на риска, който можеш да поемеш.
Винаги човек трябва да си пресмята финансовите възможности и границите на риска, който е допустим за него. Всичко зависи от много фактори, включително и от възрастта, която е може би най-важна. Младият човек, ако няма семейство, грижи и отговорности, дори и всичко да загуби * пак ще може да започне отново "от нулата" и да "стъпи на крака". Когато обаче сте вече на солидна възраст, имате семейство и трябва да се грижите за хората около себе си или ви предстои да излизате в пенсия, рисковете трябва да се преценяват далеч по-внимателно.
Хората трябва да се научат на всичко това. Защото за съжаление и в България, а и донякъде в Източна Европа в това отношение инвестиционната култура е на твърде ниско равнище.
Повечето хора са разделени в две крайности * едни са склонни да поемат безкраен риск, а пък други тотално отричат всеки риск. И в двата случая не се прави добър избор. Тези, които поемат ненужно голям риск, могат да стигнат до твърде сериозни проблеми и крах. А другите, които не поемат никакви рискове, пропускат благоприятните си възможности.
Мнозина днес само се оплакват, че не им вървят нещата. Добре, как да вървят, като те не желаят да рискуват нищо?
Без риск няма печалба!

[Алекси Андонов]

Алекси Андонов, управител на фонд “Витоша”:

Най-важното е реално да се спазват постулатите, които всеки знае на теория

Визитна картичка
Име * Алекси Андонов
Роден * 12 ноември 1972 г. в София. Зодия Скорпион
Фамилия * майка му Гизела Калицова, по произход наполовина унгарка, се занимава с външна търговия и преводи, баща му Петър Андонов е бивш директор на продукция в Българската телевизия * сега бизнесмен. Неженен е, макар че от 5 години има сериозна връзка. Приятелката му и той самият смятали, че още им е рано
Образование * завършва Икономическия университет в Будапеща, Унгария. Там започва и кариерата си на борсата
Езикова подготовка * владее унгарски, английски и руски
Бизнеспозиции * инвеститор и търговец с акции, създател и управител на инвестиционен фонд "Витоша", с участието на изявени американски и унгарски международни инвеститори, който "тежи" над 500 000 евро. Смята, че за българските условия това е значителна сума, но по критериите на света фондът е всъщност малък. Учредител и на сайта "Инвестор БГ". Известен е и с участието си във важни обществени начинания
Хоби * обича да пътува по света. Обиколил е около 40 държави в Европа, Азия и Далечния изток, Америка, Австралия, Африка


Разговаря Иван Г. Иванов, в. КЕШ

* Има ли разлика между Унгария и България в начина, по който се гради икономиката? Навремето това бяха две страни с много общи черти и сходни възможности, но сега мнозина са на мнение, че Унгария е далеч по-напред...
* Има разлика, но тя идва може би от това, че Унгария имаше късмета да я управляват няколко по-прагматични правителства от тези в България. Това доведе до по-бързо провеждане на приватизацията и успехи в осигуряването на преференции и привличането на чуждите инвеститори. И "дръпнаха" доста по-напред от нас. През 1990 г. разликата между двете страни беше значително по-малка, отколкото е сега. Но за съжаление България изостана в този процес * а не беше задължително това да стане.
*
Навремето бе интересен въпрос, който съм коментирал с познати икономисти, включително и от Унгария * коя от бившите социалистически страни ще успее "да дръпне" по-напред по отношение на капиталовите пазари. Как смятате сега, почти 14 години по-късно * кои сполучиха?
* Унгария и Полша са страните с най-развит капиталов пазар от Източна Европа. И Русия е сред тях, но все пак, преценено спрямо "тежестта" на икономиката и нейните възможности, капиталовият пазар на Русия е относително по-малък.
Може би Унгария е страната с най-развит капиталов пазар, като вземем предвид нейния Брутен вътрешен продукт (БВП). Това е така, ако преценим какъв процент от БВП се "върти" на борсата, колко е ликвидно едно дружество и т. н. Полша също не изостава.

* Имахте ли възможност да специализирате на някоя от големите борси в света? Например Нюйоркската фондова борса, известната New York Stock Exchange (NYSE)?
* Конкретни специализации не съм преминавал, макар че съм ходил и имам познати, които работят там. Инвестирал съм на тези борси, но не като обучение, а като реално участие. Според мен това е по-ценният опит * когато човек сам, със собствени пари излезе на борсата.
Имам всъщност доста богат опит от най-различни борси. Но мисля, че Източна Европа все още е мястото, където засега и за следващите 4 * 5 години ще могат да се правят по-големи печалби, отколкото на развитите капиталови пазари. И затова смятам, че тук перспективите са по-добри.

* Смятате ли, че нашите дружества са подценени? Или сте на обратното мнение?
* Определено са недооценени. В момента, независимо от големия бум, който стана на българския капиталов пазар, с едно-две изключения може би, повечето дружества са доста силно подценени. Има голям потенциал за растеж на българския капиталов пазар.
Много важно е обаче, за да се прояви този потенциал, да се увеличи ликвидността. Да се появят нови дружества, да тръгне отчасти приватизацията през борсата. Защото в момента свободните и търгуваемите акции в България са прекалено малко. Няма шанс, след като се търгуват малко акции, да се привлекат сериозни чуждестранни инвеститори и цената на българските ценни книжа да достигне едни нормални нива.

* Има ли според вас някакво изоставане в техническо отношение при българската фондова борса?
* Трудно е да се каже. Доста неща се направиха. Не може да се смята, че има някакво значително изоставане, макар че определени регулации още може да се изчистват и уточняват. Може да се посочат и допълнителни технически усъвършенствания, които да се въведат. Но те не са чак толкова съществени. Далеч по-важно е да има с какво да се търгува. И каква е законовата регулация * а тя, за щастие, е добра в България.
Но основното според мен си остава да се пуснат повече дружества да се търгуват на българската фондова борса. И това донякъде е задача на държавата. Не може един капиталов пазар да стартира "от само себе си". Държавата трябва да го подкрепи. Във всички източноевропейски страни така тръгнаха капиталовите пазари. Защото най-големите български предприятия, или поне най-съществената част от тях, все още са в ръцете на държавата. Тя е тази, която трябва да има по-дългосрочен възглед за икономиката и да насърчава развитието на отделни сектори. Така че е много важно тя да почне да приватизира през борсата, за "да тръгне" капиталовият пазар. И средните, и по-големи български фирми да са в състояние да се финансират чрез него.

* Имах някои наблюдения преди години върху начина, по който в България "тръгнаха" стоковите борси. И, поне за мен, те се развиваха добре. Смятате ли, че и сега е така?
* За мен реално в България стокова борса в чист вид няма. Това, което съществува, са по-скоро пазари на едро. По принцип за стокова борса можем да говорим, когато се търгува с някаква стока в стандартизиран вид. И когато тя се търгува с контракти. Така че всъщност голяма част от търговията на стоковите борси в България не е по правилата на международните. Основната търговия на големите стокови борси по света е с фючърси * или така наречената срочна търговия. Това е смисълът. А спот търговията може и да не се извършва на стокови борси * това не е задължително.
В България обаче няма все още нито една срочна борса.

* Има ли връзка по принцип между двете борси? Влияе ли развитието на стоковата върху фондовата?
* Да, донякъде, защото инвеститорите на двете, и на стоковата, и на фондовата борса, често се преплитат. Една голяма част от тях са така наречените "спекуланти", които всъщност правят ликвидността на борсите. За тях е все едно дали търгуват с фючърс на "Майкрософт" или с пшеница, лихви, валута и т. н.
При тях е много по-важно накъде ще се "движи" даден продукт. Те залагат именно на движението, на развитието на продукта.
Така че има тясна връзка между тези два вида борси. Но, от друга страна, напредъкът им не е в чак толкова пряка взаимна зависимост. Тоест те могат да се развиват и успоредно една с друга. Прогресът им обаче като цяло е важен за изграждането на индустрията, за създаването на инвеститорска прослойка в страната.
Именно от тази гледна точка аз отдавна се опитвам да пробия в България с идеята за създаването на срочна борса у нас. Засега обаче нито от страна на правителство или отделни министри, нито от страна на ръководители на борси няма такава "ясна чуваемост", каквато е нужна. Въпреки че в България има продукти, с които би могла да се създаде много активна търговия.

* От колко години сте реално на пазара * от 5?
* Тук, в България * наистина от 5 години. Но в Унгария съм на пазара от над 10 години.
* Поне на теория фондовите борси са мощен моторен фактор за икономиката, тъй като позволяват да се акумулират средства за инвестиции на дружествата, които излизат на тях. Как смятате, попречи ли на България по-късното развитие на борсите?
* Определено попречи. Освен всичко друго откриването на фондовата борса се случи в един твърде труден момент * точно навръх Азиатската криза, която след почти година бе последвана и от Руската криза. Наистина в много неподходящ момент стартира борсовата търговия у нас.
Основното, което попречи и досега да се развие капиталовият пазар, обаче беше, че обещанията за борсова приватизация и за копиране на полския, на унгарския, на чешкия, на руския модел не се изпълниха.