If this is your first visit, be sure to
check out the FAQ by clicking the
link above. You may have to register
before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages,
select the forum that you want to visit from the selection below.
Тези се оказаха най-големите КРАДЦИ.... Заедно със синдикатите. Това, което са замислили не трябва да се допуска... защото след като национализират средствата в ППФ, ще посегнат и на друга частна собственост.
ТОЧНО и ЯСНО!
В момента в България се наблюдава един процес, на който математиците му казват reverse to the mean.
Рязък спад, икономически и социален след 90 до 98-ма, след това рязко покачване до 2007. Сега следва връщане към нормалното положение, тоест кризисното. Така че като се вдигнем на бунт след някой и друг месец, отсега ви казвам че си заплювам централата на синдикатите, да не вземе някой да ме изпревари . Вий си ходете пред парламента
.... Един ден бях помолен да участвам сам в една среща при затворени врати с главните синдикални лидери в страната. След кръг от приветливи поздрави техният говорител обясни, че въпреки идеологическото им противопоставяне на реформата, те знаят, че най-вероятно тя ще бъде приета. “Ние дойдохме да ви подскажем, че нашата подкрепа може да ви бъде много полезна в бъдеще. В края на краищата, вие сте млад човек на 30 години, може би с обещаваща политическа кариера пред вас... Така че ние желаем незабавно да ви дадем своята публична подкрепа, ако сте разумен и промените един единствен детайл във вашия проект - вместо да давате на работниците правото да избират кой да управлява техните индивидуални сметки, това трябва да е изключително решение на ръководителите на синдикатите, към които принадлежат работниците.” Той продължи: “Работниците, господин министър, не знаят как да вземат решения от този вид. Ако може да стигнем до съгласие по това, ние ще сме много радостни да сме ви от полза в бъдеще”.
Трябва да призная, че бях изненадан, не само от наглото естество на предложението, но също и от олимпийското презрение, което показаха към свободата и достойнството на работниците. При формулиране на отговор, аз избрах хумористичен тон. “За съжаление, не мога да приема предложението, което ми представихте, защото съм загрижен за спасяването на душите ви”. “Как така, за бога?”, извикаха няколко от тях едновременно. “Точно както го чухте, господа. Както знаем, синдикалното лидерство в нашата страна винаги е било силно политизирано, но не и корумпирано. Ако избирането на управител става по решение на синдикален лидер – вместо по решение на всеки работник – вие ще бъдете притиснати от такъв натиск, че ще е трудно да поддържате своята честност. Управителите на пенсионни фондове, които биха желали да управляват пенсионните спестявания на големи групи, ще установят, че е много по-евтино да корумпират синдикални лидери, отколкото да се конкурират за сметките на свободния пазар чрез предлагане на по-добра възвръщаемост или по-ниски комисиони. Аз няма да приема това, защото това ще създаде изкушения, с които никой от вас не би искал да се сблъска.” Никой не се обади след това. Срещата бе бързо закрита, въпреки че не толкова сърдечно, колкото бе започнала.
Следващото посещение бе от председателите на най-мощните банки в Чили. Те ми казаха, че напълно подкрепят идеята за частни индивидуални пенсионни сметки, но искат системата да бъде управлявана само от банките. Един от тях дори изказа пламенен аргумент срещу позволяването на “чужди” финансови институции да управляват пенсионните спестявания на работниците. Както и в случая със синдикалните лидери, аз обмислих аргументите им, но отхвърлих позицията им напълно. Конкуренцията е от жизнено значение за осигуряването на добра услуга. И за мен беше изключено да ограничавам избора на работниците, за да предоставя на чилийските финансови бизнесмени монопол в управлението на системата. Аз знаех, че си създавам неприятели, но няма нищо по-опасно от размиване на последователността на една реформа, за да се угоди на онези със запазени интереси. Това не е само морална и интелектуална непочтеност, но също така много лоша политика.
Тези две срещи ми напомниха думите на Томас Джеферсън, които са се запечатали в съзнанието ми откакто ги прочетох за първи път: “Винаги, когато човек гледа с копнеж към публичната служба, в неговото поведение започва упадък”. Главната фраза тук е “гледа с копнеж”, с която Джеферсън разграничава необходимата роля на общественика и нелегитимното желание да се задържи службата заради самата нея. Този мъдър човек е видял нуждата за истинско лидерство, за да може една република да оцелее и просперира. Но той също осветява ясно разликата между лидерство и простото желание за власт.
На 4-ти ноември, 1980 реформата бе окончателно приета. Законът даде на пенсионните компании шест месеца, за да стартират, което би определило 4 май като дата. Изведнъж ме осени една идея: да преместя тържественото откриване на 1 май, международния ден на труда. Това е дата, която исторически има специално значение за работниците и която, за съжаление, се е превърнала в повод за протести, подхранвани от реториката на класовата борба. Но за Чили в бъдеще аз предвиждах, че този ден ще е ден за празнуване на реформа, която даде свобода и достойнство на работниците в страната.
След приемането на тази малка поправка, аз се забързах към кабинета, за да споделя добрата вест с останалата част на екипа. По средата на поздравленията се извиси глас сред шума: “Направихме го! Хванахме бика за рогата! Да живее Чили!”...http://borsi.blog.bg/politika/2010/0...vatizac.604240
Ами, че вноските по фонда надвишават плащанията и няма проблеми за плащане на пенсиите от фонда.
Аха, значи с вноските учителите в този фонд,които са на 30 години плащат пенсиите на учителите дето сега са се пенсионирали... Е браво и до кога така ще издържи фонда ............. ?????????????????
Не е лошо да отвориш учебниците по финанси и да прочетеш малко..., преди да пишеш глупости в този форум. А да не говорим на тема частна собственост....
Назад към комунизма! Това ти се ще, ама няма да стане!!!!!!!!!!
Ти инвестирай в предприятия на Божков, Ковачки и ТИМ, аз да ги вкарам в Интел, Кока Кола и Гугъл и да видим след 20 години, кой ще е получил повече девиденти и кой колко е спечелил от инвестицията.
Ами ти сметни колко са работниците, на които Божков, Ковачки и ТИМ са платили осигуровките в БЪЛГАРСКИТЕ пенсионни фондове (частни и държавното НОИ) и сравни с това което Интел, Кока-кола и Гугъл са внесли!
Не искам да съм адвокат на ПФ, защото имат много трески за дялане, ама да кажем утре вземаме парите и ще ги управляваме по-добре, защото вие сте ги изхарчили за скъпи коли и секретарки е най-голямото малоумие, което може да се каже!
Бойко няма топки за истински реформи. В тая държава тежеста на кризата се понася изцяло от частния бизнес, а държавните хрантутници са "свещенна крава". Армия, полиция, държавни и общински чиновници - защо не поореже там нещо? Вместо това вдигат данъци, осигуровки, заграбват имущество... Защо? Да хранят търтеите на държавната трапеза и синдикатите...
Ами как ще се обичат иначе хората? Бойко каза, че не им надничал в кревата, ама не наднича явно и с какви пари се издържа целия тоя щат чиновници за чиито заплати отиват над 5 милиарда лева годишно. От къде пари всеки да купи по едно жилище на любовницата си "като няма пари в държавата" според фин. ни министър.
На тая дето Дянков я гушнал, заплатата и е 8000 лева + бонуси и служебно БМВ. Сами може да сметнете на колко пенсионери могат да се платят пенсии с тези пари.
Обществото се интересува наистина ли на началничката на кабинета на Дянков разполага с апартамент, купен с държавни пари. Журналисти непрестанно задавали неудобни въпроси на пиарката Митова и относно разходите по командировки в Китай, Шанхай, Пекин и прочие.
Финансовият министър Симеон Дянков и младата му любовница и съветничка Ирина Велкова обикалят света на гърба на данъкоплатеца.
Защо финансовият министър разхожда любовницата си по екзотични места за сметка на държавата? Припомняме, че отново на държавни разноски Дянков заведе любовницата си в Брюксел за рождения си ден. Именно от тогавашното им пътуване се появиха и компроматни снимки по медиите.
Последният им романтичен воаяж беше до Шанхай, по повод световното Експо.
Не е ясно по каква работа са били там, едва ли за подкрепа на българското представяне, което беше повече от катастрофа – родният щанд напомняше на описания от Алеко Константинов в „До Чикаго и назад” – народни носии, калцуни и розово масло. Посетители нямаше – дори Симеон Дянков не уважи българския павилион. Какво тогава е правил в Шанхай?
Не знам как мислите, че ще може да се контролират достатъчно добре фондовете, че да работят за осигурените, а не за собствениците.
Пример Мостстрой. Преди няколко години капитилзацията на компанията беше в пъти над кредитите и. Лесно можеше да се направи увеличение на капитала и да се изплатят всички дългове. Така обаче дела на собственика можеше да падне под 50 % и да загуби контрол над дружеството и Божков предпочете да фалира дружеството, като преди това го източи.
Много хора хвалят частните пенсионни фондове в САЩ, но се очаква до няколко години те да имат сериозни затруднения за плащането на пенсиите.
Да не говорим, че и там стават измами с тези фондове. Който е гледал Уолстрийт би трябвало да се сеща, че искаха да фалират една компания, с основния довод да заграбят пенсионния и фонд. Такива случаи има не един и два.
Иземването на средствата във фондовете признавам не е най-добрия вариант, но единствения за да могат тези с ранни пенсии да получат пенсия за платените осигуровки.
Защото постоянното отлагане фондовете да плащат пенсии и държавата да ги плаща тези пенсии също не е решени на проблема.
Много филми гледаш. Единствената възможност някой да не заграби тези пари е да си останат там където са. Да няма достатъчно пари по партидите, за да се поеме изцяло изплащането на пенсиите от тях, държавата също има основна вина. Държавата не може да управлява по-ефективно тия средства. Справка Сребърния Фонд. Ако Бойко докопа тези пари, пенсии ще има максимум до следващите избори. Защото за две години ще изхарчи нещо, което е трупано 10 години, и то по непрозрачен и несправедлив начин, което ще мотивира хората още повече да укриват доходи и осигуровки
Професионални пенсионни фондове – в тях се осигуряват хората, които работят при тежки условия на труд. Вноската в тези фонове е изцяло за сметка на работодателя. Нейният размер е 12% от брутното месечно възнаграждение за работещите в условията на първа категория труд и 7% - за втора категория труд. Осигуряването в професионалните фондове дава допълнителна срочна пенсия при ранно пенсиониране на работещите в условията на I и II категория труд до придобиване на право на пенсия от първия стълб.
Смешен плач за един сбъркан модел на пенсионна реформа, наложена от Костов, която няма аналог в света - в Полша беше тихомълком отменена, а в Аржентина доведе до национализиране на частните пенсионни дружества.
Очудва ме дружната защита на пенсионните дружества - с отрицателна доходност, непрозрачно управление и неизпълнени ангажименти.
Спекулира се с едни цифри, но реалните са четирикратно по-малко и ненадхвърлят 80 млн.
Пенсионната реформа е наложителна - друг е въпросът, че едва ли е по силите на това некомпетентно правителство.
не може да си толкова късоглед, за да не видиш, че тези проблеми могат да се решат законово, а не по този идиотски начин.
Не знам как мислите, че ще може да се контролират достатъчно добре фондовете, че да работят за осигурените, а не за собствениците.
Пример Мостстрой. Преди няколко години капитилзацията на компанията беше в пъти над кредитите и. Лесно можеше да се направи увеличение на капитала и да се изплатят всички дългове. Така обаче дела на собственика можеше да падне под 50 % и да загуби контрол над дружеството и Божков предпочете да фалира дружеството, като преди това го източи.
Много хора хвалят частните пенсионни фондове в САЩ, но се очаква до няколко години те да имат сериозни затруднения за плащането на пенсиите.
Да не говорим, че и там стават измами с тези фондове. Който е гледал Уолстрийт би трябвало да се сеща, че искаха да фалират една компания, с основния довод да заграбят пенсионния и фонд. Такива случаи има не един и два.
Иземването на средствата във фондовете признавам не е най-добрия вариант, но единствения за да могат тези с ранни пенсии да получат пенсия за платените осигуровки.
Защото постоянното отлагане фондовете да плащат пенсии и държавата да ги плаща тези пенсии също не е решени на проблема.
Бойко няма топки за истински реформи. В тая държава тежеста на кризата се понася изцяло от частния бизнес, а държавните хрантутници са "свещенна крава". Армия, полиция, държавни и общински чиновници - защо не поореже там нещо? Вместо това вдигат данъци, осигуровки, заграбват имущество... Защо? Да хранят търтеите на държавната трапеза и синдикатите...
Коментар