If this is your first visit, be sure to
check out the FAQ by clicking the
link above. You may have to register
before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages,
select the forum that you want to visit from the selection below.
И каква е разликата между българи , помаци , български турци и турците от европейската част на Турция ? Отличаваш ги по цвета на фанелите сигурно. Правиш ли разлика ? Правиш ако има пък то няма.
Десет български компании участват в индексите на Dow Jones
05 Юни 2009 17:44
Десет български компании са включени в индексите Dow Jones FEAS. Това научи Инфосток. Сред тях са Софарма АД, Химимпорт АД, ТБ Корпоративна търговска банка АД, Зърнени храни България АД, Монбат АД, Първа инвестиционна банка, Индустриален холдинг България АД, Адванс Терафонд АДСИЦ, Доверие обединен Холдинг АД и Албена АД .
Днес стана ясно, че Jones Indexes и Федерацията на Евро-Азиатските Фондови Борси/FEAS/ стартират три нови индекси, като в два от тях - Dow Jones FEAS Composite Index и Dow Jones FEAS Southeast Europe Index участват и български компании. В индексите участват и публични компании от други страни от региона, като са включени Истанбулската фондова борса, Белградската фондова борса, Загребската фондова борса и Македонската фондова борса.
Един от критерийте, по които са избирани компаниите, е пазарната им капитализация.
Целта да бъдат създадени тези индекси е да се привлече по-голям брой инвеститори.
Десет български компании участват в индексите на Dow Jones
05 Юни 2009 17:44
Десет български компании са включени в индексите Dow Jones FEAS. Това научи Инфосток. Сред тях са Софарма АД, Химимпорт АД, ТБ Корпоративна търговска банка АД, Зърнени храни България АД, Монбат АД, Първа инвестиционна банка, Индустриален холдинг България АД, Адванс Терафонд АДСИЦ, Доверие обединен Холдинг АД и Албена АД .
Днес стана ясно, че Jones Indexes и Федерацията на Евро-Азиатските Фондови Борси/FEAS/ стартират три нови индекси, като в два от тях - Dow Jones FEAS Composite Index и Dow Jones FEAS Southeast Europe Index участват и български компании. В индексите участват и публични компании от други страни от региона, като са включени Истанбулската фондова борса, Белградската фондова борса, Загребската фондова борса и Македонската фондова борса.
Един от критерийте, по които са избирани компаниите, е пазарната им капитализация.
Целта да бъдат създадени тези индекси е да се привлече по-голям брой инвеститори.
България е на първо място сред страните от региона. И не, този път не става въпрос за класация за най-корумпиран държавен сектор или за спрени в най-големи размери европейски средства. Подреждането е за най-атрактивни за изнасяне на част от страничните дейности на мултинационални компании към външни партньори и към по-евтини държави, или иначе казано - за аутсорсинг.
Страната се намества на фаталната 13-та позиция в тазгодишния доклад на анализаторската компания A. T. Kearney. Така България (заедно с Румъния, която е на 19-та позиция) остава най-предпочитаната европейска държава за внос на бизнес (виж таблицата). Причините не са изненадващи. Страната вече е член на Европейския съюз. Едновременно с това остава в ниския ценови сегмент по отношение на заплащането на човешкия труд и съпътстващите разходи за инвеститорите. А това са основните мотиви на предприемачите за износ на бизнес в чужбина.
Според повечето експерти България би могла да извлече повече позитиви в сферата на аутсорсинга по време на криза, отколкото минуси. Плюсовете идват оттам, че към момента всички се опитват да намалят разходите си. В това отношение България е конкурентоспособна, особено що се отнася до компании, чиято цел са европейските пазари. "Една географска и времева отдалеченост особено в сферата на онлайн услугите е излишен разход", обяснява Евгени Кънев от консултантската компания Maconis. Другият фактор, който е много важен за всеки инвеститор в условията на криза, остава сигурността и елиминирането на всеки допълнителен риск. "Евтината работна ръка в Далечния изток върви в комбинация с чужда валута и различна култура", коментира Виктор Манев, управляващ съдружник в консултантската компания MMC. Кризата, от друга страна ,стопира растежа и дори коригира надолу заплатите.
На стари лаври
Освен с евтината си работна ръка и географската си близост до европейските пазари обаче България трудно може да се похвали с нещо друго. Въпреки престижната 13-та позиция страната отстъпва с четири места на фона на миналогодишните си постижения, когато беше на 9-то място в класацията. Деветата позиция тогава беше съвсем логична. През 2007 г. страната стана пълноправен член на Европейския съюз. Беше въведен и плоският данък. От този момент нататък обаче не се случи нищо значително за привличането на чуждестранни инвестиции, коментират анализатори. Нещо повече - започнаха да се забелязват някои негативни тенденции.
"Минусите идват и оттам, че бизнес климатът се влоши силно през последните 2-3 години", коментира Кънев. Това потвърждава и Ян ван дер Орд, вицепрезидент на A.T. Kearney. "България запазва силните си позиции по отношение на цената на труда, но губи по отношение на фактора "бизнес среда", смята той. Международните компании нямат никаква сигурност, че ако се наложи да разчитат на съдебната система, ще успеят да защитят интересите си. Инвеститорите възприемат лошо и постоянните сигналите за корупция и безпрецедентното за страна, членка на съюза, спиране на еврофондовете, разказват консултанти.
"Всички инвеститори, и то не само тези от САЩ или Великобритания, но и от страни като Полша например, казват, че България има лош имидж", заяви Кънев. В негативна посока действат и демографските показатели на страната. Именно качеството на човешкия ресурс е и най-слабият параметър на страната. "Докато ниските разходи остават основна движеща сила при аутсорсинга, качеството на местната работна ръка започва да придобива все по-голямо значение", казва Норберт Йокер, партньор на A. T. Kearney и изпълнителен директор на Global Business Policy Council. Застаряването на населението е лош индикатор, ако инвеститорът иска да навлиза дългосрочно на този пазар.
Другият негативен фактор, поне в краткосрочен план е, че в много страни, като Румъния например, местната валута беше девалвирана и това доведе до намаляване на всички разходи на компаниите. Резултатите са налице. От 33-то място в миналогодишната класация Румъния влиза в топ 20 през тази година. "В България бизнес средата е стабилна. В Румъния тя се подобри значително. Ниските разходи, в комбинация с по-големия местен пазар са предимство, когато има равенство при останалите параметри", обяснява твърдия положителен тренд в класацията на северната съседка Ян ван дер Орд.
Нови условия
Освен показателите на всяка страна през година важна роля в географията на аутсорсинага ще играе и международната финансова криза. Нуждата от сигурност води и до разместване в най-атрактивните сектори за износ на бизнес. Така с най-голям потенциал за привличане на инвестиции в България остават секторите, при които възвращаемостта е гарантирана в голяма степен. Такива са възобновяемите енергийни източници например, при които има сигурно изкупуване на енергията, и то на преференциални цени. Също така производството и търговията на бързооборотните стоки от първа необходимост, както и търговията на дребно. В България, в сравнение с Румъния например, все още има ниска концентрация на търговски центрове и търговията, която минава през тях, е доста малък процент. Традиционно атрактивна остава и сферата на информационните технологии, като колкото по-висока е добавената стойност, толкова по-добре се възприема тя от инвеститорите, коментират експерти.
Въпреки всичко все пак в световен мащаб се наблюдава свиване при износа на бизнес. "Този сектор, като всеки един, беше ударен от кризата", коментира Ян ван дер Орд. Цифрите показват, че компаниите свиват с 30% износа на бизнес, допълва той. Освен това се появяват и нови възможности пред инвеститорите в самите развити страни. В един изцяло растящ пазар България беше една от най-бързо развиващите се. При повсеместния спад на пазарите обаче страната вече не е чак толкова атрактивна и интересна, коментират експерти.
"Съвсем доскоро например възвращаемостта в сферата на недвижимите имоти в Западна Европа беше от порядъка на 5-6%, а в България - около 10%", коментира Виктор Манев. Сега обаче се наблюдава по-голяма възвращаемост на инвестициите дори в една английска провинция, обяснява той. Така инвеститорите започнаха да предпочитат сигурността в една развита страна пред навлизането на чужд пазар. Компаниите, които се опитват да получат помощ от държава в условията на криза, пък усещат известен политически натиск. За тях би било доста трудно да оправдаят нуждата от подобна помощ, ако възнамеряват да изнасят работни места извън страната.
Едно обаче остава безспорно - основният въпрос пред страните дестинации за изнасяне на бизнес остава не просто дали инвеститорите ще минат оттам, а дали ще се задържат трайно.
По света
На картата на аутсорсинга се забелязват някои размествания. Страните от Централна Европа, като Полша, Чехия, Унгария и Словакия, станаха по-малко привлекателни, заради бързо растящите разходи за труд, инфлацията и по-скъпата спрямо долара валута. В същото време балтийските страни започват да изпъкват като алтернатива на Централна Европа. Пример за това е Литва, която се предвижва с много места напред в класацията до 21-во място. Междувременно и евтини страни от Близкия Изток и Северна Африка отбелязват значителен скок през тази година. Страни като Египет и Йордания се наредиха за първи път в топ 10 на класацията. Основните причини са качеството на човешкия труд, което постоянно се подобрява, както и близостта им с европейските пазари. Държавите от Латинска Америка пък са привлекателни заради близостта си със САЩ. Традиционните цели за аутсорсинг като Индия, Китай и Малайзия обаче запазват челните си места и тази година и то с голяма преднина пред останалите.
Купи си от моите мега акции!На фондовата борса отново се нароиха компании без минало, но с големи проекти
"Не казвайте на висок глас "Интерлоджик", че тук още много хора имат лоши спомени." Така един български брокер, работил с клиенти от Гърция предупреди групичката от свои колеги и журналисти на конференция в Солун преди повече от година.
През 2004 и 2005 г. гръцката група "Интерлоджик" проведе едни от първите първоначални публични предлагания (IPO) на Българската фондова борса (БФБ). Двете дружества - "Интерлоджик имоти" и "Интерлоджик лизинг", набраха 3 млн. лв. предимно от гръцки инвеститори - доста сериозна за слаборазвития капиталов пазар сума. Цената на акциите се изстреля с няколкостотин процента, което привлече още жадни за бързи печалби инвеститори при последвалите увеличения на капитала.
Пет години по-късно двете компании постоянно трупат загуби и се декапитализират. Те така и не са започнали дейност свързана с имоти или лизинг (ако не се брои прехвърлянето помежду им на 20 апартамента в столичния квартал Драгалевци), а набраните средства се насочват към други компании на изпълнителния директор Георгиос Стерянопулос. А също така и за спонсориране и финансиране на баскетболния му клуб "ЦСКА - Интерлоджик", който дори не участва в първенството на България. Цената на акциите се държи благодарение на отделни сделки на нива около и под тези от двете IPO (4 лв. за акция), но оферти купува има на по 10 ст. за акция. Стотици инвеститори продължават да държат книжата си в дружествата без много надежда да излязат на печалба.
Такива неща се случват постоянно (и не само на възникващи пазари с неопитни инвеститори), като подобни схеми се активизират особено когато на борсата цари еуфория. Оптимизмът може и още да не е дошъл, но ако се съди по прясната активност от всевъзможни проекти, които са се запътили към БФБ, изглежда, отново е време за повишено внимание. Особено при положение, че повечето нови кандидати за парите на инвеститорите срещат трудности в обяснението какво точно предлагат.
Най-фрапиращ изглежда
Случаят с "Мега медия"
Дружеството е учредено на 17 октомври 2008 г. и има капитал 42 млн. лв. Цялата тази сума представлява апорт на капитала от 42 млн. лв. на друго дружество - "Орка филмс", което е създадено на 9 май 2007 г. Двамата съдружници в "Орка филмс" - Боян Петров (71%) и Радостина Спасова (29%) прехвърлят дяловете си в новата компания, където стават съакционери. През март 2009 г. те свикват общо събрание и решават "Мега медия" да стане публично дружество.
Самото "Орка филмс" също също е създадено с апорт. При учредяването му Петров и Спасова са прехвърлили на дружеството своите десетгодишни права върху разпространението на филма "Видеороман на един на живот". От представените в търговския регистър документи става ясно, че документалният филм е разделен на седем части от по 27 минути, в които "именитият съветски дипломат" Николай Федоренко разказва ту любопитни, ту сензационни исторически факти около срещите на Сталин и Мао, личността на Хрушчов, семейство Кенеди и въобще всевъзможни спомени от кариерата си. Всичко това е оценено на 42 млн. лв. като надлежно са сметнaтi милионите, които ще потекат от бъдещето разпространение на филмите.
Без никой да иска да подценява важността на спомените на Федоренко, сумата просто изглежда нереалистично висока. Считаният за най-успешен български филм в последно време "Дзифт" е реализирал от българските кина приходи от 250 хил. лв. А освен това от приложените договори се вижда, че дни преди създаването на "Орка филмс" учредителите са купили правата за филмите от създателя им - не чак толкова именития български актьор и режисьор Марио Кръстев, за по 500 лв. на серия (за сравнение, "Дзифт" струва 1.4 млн. лв.). Изпълнителният директор на "Мега медия" Боян Петров каза за "Капитал", че в момента не може да коментира, но е склонен да отговори на въпросите на вестника след седмица.
Засега "Мега медия" е вписано в Централен депозитар, но няма одобрен проспект от Комисията за финансов надзор (КФН) и не е много ясно доколко намеренията за публичност на дружеството са сериозни. И с какво смята евентуално да привлича инвеститори, тъй като тези факти едва ли ще предизвикат интерес в борсовите среди. Толкова раздута оценка по-скоро говори за някакви други цели, като например данъчна оптимизация (печалбите от сделките на борсата не се облагат с данъци).
Други новосъздадени компании обаче са доста по-напред в намеренията си и дават сериозна заявка да трупат имидж и евентуално по-късно да набират капитал от БФБ. Дали е съвпадение или не, но отново най-много шум се вдига
За няколко гръцки компании
В един и същ ден (4 юни) на БФБ започва търговията с три компании, основани в края на миналата година - "Енергони", "Вита Ми холдингс" и "Уелкъм холдингс", които практически към момента нямат дейност, а само планове. Константинос Колокасидис, който е лицето, посочено за контакт и за трите компании, обясни, че въпреки тази връзка "Енергони" има различни собственици и не бива да се разглежда в една група с останалите две дружества.
"Енергони" е енергиен проект, като планът на дружеството е да построи ветрогенераторен парк. За целта компанията вече преговаря да наеме за ползване терен от 2800 дка., като на първо време инвестицията се оценява на 67 млн. лв. При представянето на дружеството на БФБ изпълнителният директор и основен акционер с 99.8% от капитала Димитриос Айвалиотис обясни, че целият проект е на стойност 160 млн. евро и се очаква да се изплати за пет години. Друг проект, който се предвижда да струва около 10 млн. лв., е за добив на минерална вода край Шипково, като от дружеството декларират, че вече преговарят с общинските власти. Средствата като за начало ще бъдат набавени от настоящите акционери. "Парите идват основно от други бизнеси, както и от чуждестранни фондове. В момента текат преговори и с финансови институции", каза Колокасидис.
Подобна е схемата и при другите две компании, където на първо време финансирането ще се осигурява от основния акционер Василиос Мухтарис (99.9%). "Вита Ми холдингс" ще изгражда търговски център край София, като за продобиване на терен се предвижда капиталът да бъде увеличен с 5 млн. лв. За изграждането на обекта, което се изчислява на 40 млн. лв., ще се прави последващо увеличение на капитала и ще се търси дългово финансиране.
"Уелкъм холдингс" пък възнамерява да изгражда кафенета под канадската марка Coffee Time, като в Гърция дружества на Мухтарис вече имат 28 заведения, които оперират на франчайз. Дружеството ще инвестира в собствени пекарни в София и в Източна България, като вече са започнали преговори за първо заведение във Варна. В плановете са заложени и кафенета под собствена марка, като първите трябва да са в София, а разходите за всяко се изчисляват на 137 хил. евро. За тези инвестиции настоящите акционери планират да увеличат капитала с 3 млн. лв.
И за още няколко
Всъщност в интереса на чужди предприемачи няма лошо. Фактът, че не се търсят директно капитали от пазара, а по-скоро публичност, също е успокоителен - така инвеститорите ще имат време да си съставят мнение за компаниите, преди да решат да вложат парите си. "Разглеждаме България като физическо продължение на експанзията ни на Балканите. Бизнес средата е гостоприемна и вярваме в перспективите на българския пазар. Сътрудничеството с Франкфуртската фондова борса също помага", каза Колокасидис.
Единственото, което може да предизвика съмнения, са всеобхватните бизнес интереси на групата. Освен трите нови компании преди няколко месеца на БФБ се качи и рекламната компания "Адвертайзинг продиджи", в чието ръководство влиза Колокасидис. Тя заяви амбиции да завладее 15% пазарен дял в България. Още две компании, в чието ръководство влиза бизнесменът - "Глоуб фарм" и "София инститюшънъл кетъринг", бяха внесли проспекти за одобрение в КФН, но впоследствие ги оттеглиха. Така се оказва, че групата има интереси и експертиза в почти всяка сфера, докато просто търсене на имената на мениджърите, собствениците и обявените в проспектите им компании в Гърция не дава почти никаква информация. А такива крупни инвеститори рядко остават чак толкова незабелязани.
Разбира се, кой в какво си влага парите си е негова работа. Не е зле обаче, когато апетитът за печалби отново завладее българските инвеститори (а това неминуемо ще стане), те да действат особено внимателно и да си спомнят за 2007 г. Тогава пазарният бум изкара на борсата известни компании с дългогодишна дейност и без малко да се постави световен рекорд с 1500-те пъти презаписване на емисията на "Трейс груп холд" и борба за всяка акция. Сега пък всеки може да си купи по колкото иска от тези книжа, и то обикновено на половин цена.
Изданието поставя българската еврокомисарка сред 30-те най-влиятелни европейци.
Много яко. Много по-добре е, да сме известни с това, отколкото бяхме, да кажем с аферите и тъпизмите на батето.
Май жената си заслужава. А евентуална смяна ми изглежда така, все едно да изгубиш питомното и да гониш дивото. Там малките държави трудно се доказват и печелят симпатии, каквото и да ни приказват в предизборните агитации, че този или онзи щял да се справи най-добре.
Освен, че оттам беше избрана за еврокомисар на годината, вече се е доказала сред големите. А и точно сега държавата няма нужда от губене на време за експерименти.
Какво повече можем да искаме от кандидата, ако е сред 30-те най-влиятелни европейци. И при това не по наша оценка, а по оценка на самите европейци !
Та затова си мисля, че може, да си направя труда да гласувам, без да съм непременно привърженик на някоя партия, от гледна точка на по-доброто за държавата. Партийността няма особен смисъл в евроизборите, а качествата и потенциала, особено ако вече са доказани там.
Българи-мюсюлмани, или както се е наложило помаци (на гръцки: Πομάκοι, Помаки, на турски: Pomaklar, Помаклар), е наименование, използвано за обозначаване на няколко общности на Балканския полуостров — в България, Гърция, Република Македония и Турция — които изповядват исляма, и чийто майчин език е българският. Помаците имат българско, гръцко, турско, македонско, албанско и помашко самосъзнание. Традиционно до края на 19 век българоговорящите мюсюлмани смятат себе си за турци.[1] Съответно всички названия на помаците традиционно са екзоними, но днес дял от помаците в България и Гърция се самоидентифицират като „помаци“. Преобладаващата част от живеещите в съвременна България българоезични мюсюлмани, над 130 000, имат българско самосъзнание.[2]
Най-разпространено е мнението, че помаците са наследници на българи християни, приели исляма по време на османското владичество на Балканския полуостров.
позволявам си да задавам подобен род въпроси тъй като това за фес/фескиня се повтаря през няколко поста
все едно теб да те питам от кой отбор си лично ли е? или асен дали е в чикаго или споменЪ дали работи в бардак или пък щрудела дали е от бсп или ЦСВ дали е от атака и т.н.
има нещо просто които да публична тайна, а и в тях няма нищо лошо
просто в последно време само политика се бистри
толкова ли не можеш да прецениш кои неща са лични, че слагаш под един знаменател въпроси за вероизповедание, месторабота, местонахождение, политическа принадлежност, сексуална ориентация и любим спортен отбор ?
това, че някой е афиширал публично нещо от своя живот - не означава автоматично, че всички трябва публично да споделят всичко с теб посредством форума
горните форумни герои които си споменал , че са афиширали нещо си - са го направили по собствен избор и никой не ги е питал, а дори и някой да ги е попитал - те са решили по този начин да отговорят - а дали е вярно... или имат само желание това да е така
позволявам си да задавам подобен род въпроси тъй като това за фес/фескиня се повтаря през няколко поста
все едно теб да те питам от кой отбор си лично ли е? или асен дали е в чикаго или споменЪ дали работи в бардак или пък щрудела дали е от бсп или ЦСВ дали е от атака и т.н.
има нещо просто които да публична тайна, а и в тях няма нищо лошо
просто в последно време само политика се бистри
толкова ли не можеш да прецениш кои неща са лични, че слагаш под един знаменател въпроси за вероизповедание, месторабота, местонахождение, политическа принадлежност, сексуална ориентация и любим спортен отбор ?
това, че някой е афиширал публично нещо от своя живот - не означава автоматично, че всички трябва публично да споделят всичко с теб посредством форума
горните форумни герои които си споменал , че са афиширали нещо си - са го направили по собствен избор и никой не ги е питал, а дори и някой да ги е попитал - те са решили по този начин да отговорят - а дали е вярно... или имат само желание това да е така
Коментар