Какво правят американците с банките

[supertrader]

e$trade

Фалитите на банки и допускането на такива са невероятна глупост , живеете в един нереален свят в който е възможно да става пречистване - добрите получават а лошите им се взема.Като в приказките , много е наивно защото в реалността най често печели един добър срещу лош и един лош срещу добър.Става въпрос за взаимно изяждане и свиване на популацията , нищо повече.

[casparimo]

http://www.youtube.com/watch?v=OJTv2nFjMBk

[e$trade]

Re: Какво правят американците с банките

Мъдрост на индианците от племето "Дакота" гласи: "Когато забележиш, че яздиш умрял кон, слез от коня."

Ето какво прави правителството, за да спаси умрелия кон/банките/ :

*Снабдява се с по-як камшик, за да размърда умрелия кон;

*Сменя ездача;

*Казва от инат, че винаги е яздил ТОЗИ кон;

*Събира "умни глави" накуп да анализират коня;

*Посещава други места, за да види, как там яздят умрелите коне;

*Сравнява различни умрели коне;

*Прави реанимиращ байпас, за да спаси умрелия кон;

*Плаща на чужди (и свои) гурута, които уж можели да яздят умрели коне;

*Променя критериите, които определят, кога един кон е умрял;

*Впряга много умрели коне заедно, за да стане по-бърз;

*Обяснява: Никой кон не може да е толкова умрял, че да не може да се язди повече;

*Проучва, дали не са се появили по-нови, по-модерни, по-добри умрели коне;

*Казва, че неговият кон е умрял по-бързо и по-красиво от други умрели коне;

*Избира "елитарна" група ездачи, която да намери ново приложение на умрелия кон;

*Отделя допълнително разходно перо за умрелия кон;

*Увеличава сферите на интереси на умрелия кон;

*Взема допълнителни мотивиращи мерки за умрелия кон;

Преструктурира се, пресистематизира се) само и само да намери друга област на влияние на умрелия кон.:-)

+1

[Каммен]

И най-лошото в цялата сегашна схема е, че добрите банки, бизнеси и редовите данъкоплатци ще платят грешките на лудите.

по-скоро Jay,добрите бизнеси ще оцелеят и ще станат още по-добри - и друго, всичко в момента е манипулация/въобще не са глупави/, с ясната цел да стане по-плавно приземяването/да се даде време на добрите бизнеси да се оптимизират/.Ако не се предприемат тези мерки - пропадането би станало много бързо и фалиралите много повече.
Краят е ясен - всеки ще си плати за безумните инвестициии/фалира/.
За да върви светът напред, няма друг изход.

[Mesoiadess]

Както казваш добрите бизнеси и банки също не са много малко и са доста хитри , данъкоплатците също не са никак малко , а тези които ще осъдят US правителството ще нарастват лавинообразно.
Освен това никой не споменава за ролята на интернет при развитието на сегашната криза.

Изводът е един и е много важен - траен спад на доверието в пазарите и то за десетилетие.

[Jay Gould]

А ето и един не съвсем умрял кон :-)
http://news.ibox.bg/news/id_623563222

Куфаре, благодаря за статията. И най-лошото в цялата сегашна схема е, че добрите банки, бизнеси и редовите данъкоплатци ще платят грешките на лудите.

[nacheff]

След като не фалират, системата не може да се изчисти от токсичните активи.

Почти нищо от това, което казваш, не ме кара да изпитвам желание за възразяване.
Само това горното (цитата от тебе) ме кара да се размисля.

Първо нека споделя това, за което сме единни.
Администрацията дали знае за това?! Няма начин да не знае. След като и ние тук в един глобално незначителен :-))) форум накрая на света се досещаме.
Вместо да се разграничи рязко, да се еманципира, Обама и екипът му тръгват по крачките на недолюбваните предшественици. Нямат вид да са тъпи.
Май става дума за своеобразна обреченост.
Голямата власт на парите и банките.

Всъщност, за друго идеше реч. Това е и причината, поради която реших да цитирам част от поста ти.
В условията на свободен и "честен" пазар последиците за алчните финансови играчи биха били ясни. Да, но някои от тях са твърде големи и твърде важни.
Поради това се намесват политически съображения "по целесъобразност".
Тази социална практика ми е някак позната от други времена и други общества :-))) . Нефалирането им значи ли, че въобще не могат да се изчистят токсичните активи.
Да, значи, но ако искаме бързо и "справедливо" решение на въпроса.
Но това не е задължително единственото възможно решение.
Ако при решаването на тази задача се вземе позицията, че не е чак толкова важно:
1. кой ще плати сметката и
2. в рамките на какъв срок следва да се случи това плащане,
токсичните вещества могат да се чистят дълго и напоително от цялата публика чрез най-разнообразни похвати и разбира се като се тръби, че това се прави в интерес на обществото :-)))

[партиен куфар]

Колега Начев ,
цялата трагедия на днешна Америка , а и на останалия свят е прекалено голямата политическа власт на Банките в САЩ.
Те не искат да признаят поражението си и изкривяват истината , а оттам и лекуващата сила на Свободния пазар.
След като не фалират, системата не може да се изчисти от токсичните активи.
Поради това колега Начев , според мен кризата ще продължи по- дълго отколкото политиците се надяват.

[nacheff]

Въпросът, който се задава от колегата, е доста интересен.
Аз не знам отговора, а в него може би се крие и част от истината по темата: В какъв свят ще живеем утре.

Не ми стана много приятно да прочета един материал във в-к Класа, като оригиналът е в Блуумбърг на Джонатан Уейл :
Обама залага съдбата си в ръцете на банкерите бандити.

http://www.class.bg/view.php?id=35617

Днес със сигурност сте видели и публикуваните в инвестора очаквания на Стиглиц за провал на Обама при опититите му за стабилизиране на финансовия сектор.

Играят някаква тънка игра и изглежда, че сметките не излизат.

[партиен куфар]

А ето и един не съвсем умрял кон :-)


Банкерът покерджия
Даниела Данчева, Икономически живот
Размер на шрифта: a a a

Когато банките на САЩ се надпреварват да раздават заеми по време на кредитния бум, Анди Бийл стои настрана и наблюдава всеобщата лудост. Вместо да се включи в тази обща лудост, той ограничава бизнеса си и съкращава наетия персонал. Сега, когато всички се чудят откъде да вземат пари и разчитат на спасение от правителството, Бийл пуска в обръщение запазените свободни пари и започва да придобива активи на много ниски цени. През последните 15 месеца той е откупил заеми на стойност $800 млн. от фалирали банки, може би повече от който и да е друг.
Историята на 56-годишния милиардер от Тексас, основател и собственик на Beal Bank, е доста показателна. До известна степен тя опровергава твърдението, че недостатъчно стриктната регулация е една от основните причини за настоящата криза.

Анди Бийл, който по-рано дразнеше властите с отказа си да играе в общ отбор и „според правилата", сега е банкер за образец, който не е получил нито цент държавна помощ. Той определя себе си като „последовател на доктрината за свободната воля" и посочва правителството като виновник за настоящата криза, тъй като е упълномощило само няколко агенции да дават кредитен рейтинг, а след това е настоявало паричният пазар и пенсионните фондове да купуват само книжа с най-високи рейтингови оценки. Бийл обвинява правителството и за това, че е подмамило хората да трупат дългове, гарантирайки всичко - от банковите депозити на Fannie Mae и Freddie Mac до студентските заеми.

Бийл смята, че е „лудост" банкерите, които са действали безотговорно, да получават пари от държавата, а той - не. Същевременно собственикът на Beal Bank използва тяхното безразсъдство, за да увеличи собственото си състояние. „Това е възможността на живота ми. Ние ще станем банка с $30 млрд. активи без каквато и да било помощ от правителството", казва Бийл. Наистина сумата не е голяма в сравнение с балансите на изпадналите в затруднение банки, възлизащи на трилиони долари, но важното в случая е, че този милиардер не играе с парите на другите - той е едноличен собственик на банката си и действа като такъв.

Различният

Анди Бийл определено не се вписва в конвенционалната представа за банкер - той е хазартен тип, обича много да играе покер, няма магистърска или бакалавърска степен, никога не е работил за голяма компания, избягва публичните изяви и се чувства неловко, когато трябва да попадне в центъра на общественото внимание. След като е бил 20 години в бизнеса, миналата година за първи път посещава банкерска конференция.

На писта кара с 240 км/час една от деветте си състезателни коли, всяка от които струва $100 000, а по улиците на града се движи с грамаден Ford Excursion - автомобила, в който се чувства в безопасност, след като през 2000 г. катастрофа и пиян шофьор му причинява белодробна травма. Когато Ford Motor спира производството на Excursion преди няколко години, той си купил още една кола, която държи в резерва.

Математически гений

През 1993 г. Анди Бийл е разработил свое предположение от областта на теорията на числата и е предложил награда от $100 000 на този, който може да го докаже или да го опровергае. Създава компания за ракети, която построява най-големия задвижван с течно гориво двигател от космическите мисии „Аполо" насам. След като изхарчва $200 млн. за четири години, той закрива компанията - убеден е, че не е възможно да се състезава със субсидиите на НАСА.

През 1988 г. Анди Бийл основава в Тексас Beal Bank и започва да изкупува необслужвани жилищни заеми от закъсали банки. Дълго време неговата Beal Bank е била уникална с това, че предимно купува заеми на вторичния пазар, вместо да ги генерира. Това се оказало успешен модел, защото през 2000 г. списание American Banker обявява Beal Bank за най-печелившата банка в страната, чиято възвръщаемост на капитала за последните пет години е била 50%. До септември 2004 г. активите на Beal Bank достигнали $7.7 млрд.

Без хазарт в бизнеса

Въпреки че е любител на покера, в банковите дела Анди Бийл играе картите си внимателно. В продължение на три дълги години - от 2004-а до 2007-а, докато кредитните пазари са полудели и заемодателите прибират печалби с милиарди, той на практика е престанал да взема и да изкупува заеми и до септември 2007 г. активите на финансовата му институция се свиват до $2.9 млрд. Разтревожен, че потребителите трупат прекалено много дълг, Бийл започва да се отдръпва от жилищните заеми, даже и от тези, гарантирани от двете квазиправителствени агенции за ипотечно кредитиране Fannie Mae и Freddie Mac, за които смята, че са прекалено финансирани. А за гаранциите по сделките казва, че „нямат никаква стойност". Спрял да дава и търговски заеми, намалил активите на банката си, редуцирал персонала си наполовина - от 400 на 200 души, и започнал да идва на работа в 10:30 ч и да си тръгва в 14:30 ч. След това се прибирал вкъщи, за да се разходи до близката рекичка с най-малкото от шестте си деца. Убивал времето си в игра на табла или карайки състезателни коли, а по време на дългите обеди с приятели роптаел срещу „глупавите заеми".

„Мислех си, че това ще свърши до шест месеца и здравият разум ще се върне - спомня си Бийл. - Ако знаех, че ще продължи близо четири години, щях да се захвана с нещо друго."

Под лупа

Странното му поведение озадачавало регулаторите, кредитните агенции и даже собствения му борд. Те недоумявали защо той страни от огромните печалби, които големите банки в страната прибират. След това дошло нещо много лошо: докато банките с лека ръка раздавали безразсъдно кредити, регулаторните органи насочили вниманието си към Beal Bank, която отказвала да „играе" заедно с другите. Ходовете на Бийл ги обърквали и ги притеснявали и те започнали да го проучват и да му задават въпроси като: „Какво правиш? Хем свиваш дейността си, хем вдигаш капитала си - спомня си той и добавя: - Аз просто не се вписвах в тяхната рамка." После започнали да го тормозят кредитните агенции заради намаляващия му кредитен портфейл. Те никога не понижили рейтинга на банката му, но го мъмрели заради липсата на „последователен" бизнес модел. Въпреки това Анди Бийл знаел, че неговото време ще дойде.

Развръзката

След като кредитният балон се спука и повечето финансови институции сега се борят за оцеляването си, Анди Бийл като пилот, който знае кога да натисне газта, започва да изкупува токсични активи, да дава кредити повече от всякога и отново да увеличава персонала си, който достига 450 души. През последните 15 месеца Бийл е утроил активите на банката си до $7 млрд., докато гиганти като Citigroup и Morgan Stanley се свиват и прибягват до милиарди долари от парите на данъкоплатците за спасението си.

От ноември 2008 г. насам Анди Бийл е закупил ценни книжа за жилищни кредити с номинална стойност $2 млрд. Но не е „всеяден". Все още подбира заемите и купува само 3% от това, което му се предлага.

http://news.ibox.bg/news/id_623563222

[партиен куфар]

Мъдрост на индианците от племето "Дакота" гласи: "Когато забележиш, че яздиш умрял кон, слез от коня."

Ето какво прави правителството, за да спаси умрелия кон/банките/ :

*Снабдява се с по-як камшик, за да размърда умрелия кон;

*Сменя ездача;

*Казва от инат, че винаги е яздил ТОЗИ кон;

*Събира "умни глави" накуп да анализират коня;

*Посещава други места, за да види, как там яздят умрелите коне;

*Сравнява различни умрели коне;

*Прави реанимиращ байпас, за да спаси умрелия кон;

*Плаща на чужди (и свои) гурута, които уж можели да яздят умрели коне;

*Променя критериите, които определят, кога един кон е умрял;

*Впряга много умрели коне заедно, за да стане по-бърз;

*Обяснява: Никой кон не може да е толкова умрял, че да не може да се язди повече;

*Проучва, дали не са се появили по-нови, по-модерни, по-добри умрели коне;

*Казва, че неговият кон е умрял по-бързо и по-красиво от други умрели коне;

*Избира "елитарна" група ездачи, която да намери ново приложение на умрелия кон;

*Отделя допълнително разходно перо за умрелия кон;

*Увеличава сферите на интереси на умрелия кон;

*Взема допълнителни мотивиращи мерки за умрелия кон;

Преструктурира се, пресистематизира се) само и само да намери друга област на влияние на умрелия кон.:-)