Политика

[markov]

Изключително схематично и изклчително удобно схващане за робство. Това схващане е по мерките на първи век от новата ера. През 19 век стандартите за свобода и несвобода са различни. Това че руските крепостни селяни сяа били по безправни от българските такива, неправии българите в османската империя нероби.
Да имали са право на собственост, но това право е било толкоз крехко и необезпечено от изконно несправеддливата правосъдна система, че през 1876 година, тези имащи право на собстввеност хора, решават да се лишат от нея и от правото си.
Панягюрските въстаници са били основно хора с имоти и със собствен бизнес, но са го жертвали срещу правото си да бъдат свободни.
Явно гарантираните им от шериата "свободи" и "права" и "само няколко ограничения", не са ги удовлетворявали.
Ако не го бяха направили през 1876, то 20 или 30 години по-късно щеше да се случи нещо подобно на това, което днес наричаме "Арменски Геноцид".
При това евентуалния "Български Геноцид" щеше да е доста по-мащабен от арменския, просто защото сме повече от арменците.
Що се отнася до това дали трябва да се срамуваме от робското положение на дедите си, ами не нетрябва защото дедите ни са намерили сили да оспорят това си положние, за разлика от руските селяни които кротко си чакат указа на Император Александър II.
Има и още един интересн факт относно това какво е било положението на народа ни в рамките на Отоманската Империя. А имено наложената ни от Великите Сили форма на управление. Самия факт, че великите сили без никакви угризения се разпореждат със съдбата ни е доказателство че за тях ние сме непълноценен робски народ. Те не са допуснали бългърско присъствие нито при подписването на "Санстефанския Договор", нито на Берлинската Конференция,
Защо?

Хубаво си му го обяснил но човека няма да вдене.

Българина имал право на собственост и затова не бил роб......това че е бил подложен на асимилация и още по лошо изтребление, не е имал право на образование, не е имал право на каквато и да е държавна служба , не е имал право на елементарна сигурност ...е без значение нале

[markov]

Марков, както ти написах и преди- обременен си, не мислиш и говориш пълни глупости без да знаеш и без да си прочел......

Съжалявам че гадните Руснаци са попречили на теб и твоите деди да бъдете поданици на негово величество султана !
Да тук има обременен но ми се струва че си ти......

[бай Митьо]

Аман от глупости .....още чакам да ми обясниш какво образование е имало по нашите земи през 1700 или каква църковна самостоятелност сме имали тогава. И къде са се дянали всичките знатни представители на Българския етнос след падането под Турско робство ......

Къде.......на служба при султана. Верно прОчети малко...

[mitko2848]

Аман от глупости .....още чакам да ми обясниш какво образование е имало по нашите земи през 1700 или каква църковна самостоятелност сме имали тогава. И къде са се дянали всичките знатни представители на Българския етнос след падането под Турско робство ......

Марков, както ти написах и преди- обременен си, не мислиш и говориш пълни глупости без да знаеш и без да си прочел...... По твоята логика след като руския княз Святослав е превзел България и е изклал мисля че бяха 30 знатни български рода( демек елита) значи сме били под РУСКО РОБСТВО.? . Отговори ясно с ДА или НЕ - били ли сме под Руско робство? А сърбите примерно като са избили българския елит в Македония( прочети само за кървавия божик( коледа) ) и като са затворили българските училища и църкви значи сме били и под СРЪБСКО РОБСТВО? кажи и тук ясно с ДА или НЕ- били ли сме под СРЪБСКО РОБСТВО. . Робството е социален статус, не дали си под чужда власт, дали са те клали, затворили училището или църквата и т.н.

п.с. Сега като се замисля според теб и под БЪЛГАРСКО РОБСТВО трябва да сме били, защото Борис е изклал знатните български родове които не са искали да станат християни

[mitko2848]

Изключително схематично и изклчително удобно схващане за робство. Това схващане е по мерките на първи век от новата ера. През 19 век стандартите за свобода и несвобода са различни. Това че руските крепостни селяни сяа били по безправни от българските такива, неправии българите в османската империя нероби.
Да имали са право на собственост, но това право е било толкоз крехко и необезпечено от изконно несправеддливата правосъдна система, че през 1876 година, тези имащи право на собстввеност хора, решават да се лишат от нея и от правото си.
Панягюрските въстаници са били основно хора с имоти и със собствен бизнес, но са го жертвали срещу правото си да бъдат свободни.
Явно гарантираните им от шериата "свободи" и "права" и "само няколко ограничения", не са ги удовлетворявали.
Ако не го бяха направили през 1876, то 20 или 30 години по-късно щеше да се случи нещо подобно на това, което днес наричаме "Арменски Геноцид".
При това евентуалния "Български Геноцид" щеше да е доста по-мащабен от арменския, просто защото сме повече от арменците.
Що се отнася до това дали трябва да се срамуваме от робското положение на дедите си, ами не нетрябва защото дедите ни са намерили сили да оспорят това си положние, за разлика от руските селяни които кротко си чакат указа на Император Александър II.
Има и още един интересн факт относно това какво е било положението на народа ни в рамките на Отоманската Империя. А имено наложената ни от Великите Сили форма на управление. Самия факт, че великите сили без никакви угризения се разпореждат със съдбата ни е доказателство че за тях ние сме непълноценен робски народ. Те не са допуснали бългърско присъствие нито при подписването на "Санстефанския Договор", нито на Берлинската Конференция,
Защо?

Бъркат ти се понятията и на теб- това че си под чужда власт и не ти харесва и не те удовлетворява и искаш да си самостоятелен и вдигаш въстания и жертваш живота си в името на свобода и независимост НЕ ТЕ ПРАВИ РОБ. По твоята логика сърбите са роби, гърците са роби, шотландците са роби( и те са се бунтували срещу англичаните и бунтовете са потушавани с ужасни кланета, изнасилвания и т.н.) американците и те са роби понеже са били английска колония...... въобще всички народи под чужда власт са роби. По тая логика при Иван Асен втори примерно роби са ни били сърби, румънци, гърци......

[Бързоходко]

Ако си християнин имаш няколко ограничения ( дискриминиран си по новому) спрямо мюсюлманина- плащаш няколко данъка повече, не можеш да носиш оръжие и цветни дрехи в началото на владичеството, не можеш да яздиш кон .... и най важното не можеш да заемаш държавна служба. За съдилищата- имаш право на съдебен процес( колко е справедлив е друг въпрос но и в днешни дни не е много справедлив съда) много пъти случаи между мюсюлманин и християнин са решавани в полза на християнина. Имаш и извори за оплакване до султана от местен селски български елит срещу даден турски управител( без значение дали е спахия или друг) и съответно наказание за турския велможа. В личните владения на султана са работели само християни( за да може да взима повече данъци ) Пак казвам да не правите асоциация че ако не го наричаме робство е било нещо хубаво. Както казах всеки народ иска да живее самостоятелно, не под чужда власт. Дори в много по- развитата Хабсбургска империя( по късно Австро- Унгария) е имало бунтове на унгарци, чехи..... Но това не значи че са били роби и самите те не се смятат за роби.

Изключително схематично и изклчително удобно схващане за робство. Това схващане е по мерките на първи век от новата ера. През 19 век стандартите за свобода и несвобода са различни. Това че руските крепостни селяни сяа били по безправни от българските такива, неправии българите в османската империя нероби.
Да имали са право на собственост, но това право е било толкоз крехко и необезпечено от изконно несправеддливата правосъдна система, че през 1876 година, тези имащи право на собстввеност хора, решават да се лишат от нея и от правото си.
Панягюрските въстаници са били основно хора с имоти и със собствен бизнес, но са го жертвали срещу правото си да бъдат свободни.
Явно гарантираните им от шериата "свободи" и "права" и "само няколко ограничения", не са ги удовлетворявали.
Ако не го бяха направили през 1876, то 20 или 30 години по-късно щеше да се случи нещо подобно на това, което днес наричаме "Арменски Геноцид".
При това евентуалния "Български Геноцид" щеше да е доста по-мащабен от арменския, просто защото сме повече от арменците.
Що се отнася до това дали трябва да се срамуваме от робското положение на дедите си, ами не нетрябва защото дедите ни са намерили сили да оспорят това си положние, за разлика от руските селяни които кротко си чакат указа на Император Александър II.
Има и още един интересн факт относно това какво е било положението на народа ни в рамките на Отоманската Империя. А имено наложената ни от Великите Сили форма на управление. Самия факт, че великите сили без никакви угризения се разпореждат със съдбата ни е доказателство че за тях ние сме непълноценен робски народ. Те не са допуснали бългърско присъствие нито при подписването на "Санстефанския Договор", нито на Берлинската Конференция,
Защо?

[markov]

Точно това го писах по надолу- в османската система имаш деление на мюсюлмани( правоверни) и други-християни, евреи, ...(неверници ). Ако си християнин имаш няколко ограничения ( дискриминиран си по новому) спрямо мюсюлманина- плащаш няколко данъка повече, не можеш да носиш оръжие и цветни дрехи в началото на владичеството, не можеш да яздиш кон .... и най важното не можеш да заемаш държавна служба.

Аман от глупости .....още чакам да ми обясниш какво образование е имало по нашите земи през 1700 или каква църковна самостоятелност сме имали тогава. И къде са се дянали всичките знатни представители на Българския етнос след падането под Турско робство ......

[markov]

Ти пък още по- големи глупости и от Миков говориш. Как се е казвал Васил Иванов Кунчев( Левски) преди да победят руснаците, а как се е казвал Христо Ботев, а Захари Стоянов, а Панайот Волов .......... Ето ти 2 обяви във вестника за продажба на руски крепостни селяни( покриващи напълно дефиницията за роб). Където можеш да прочетеш примерно, че обущаря е оценен на 400 рубли, жена му на 500 рубли, а хубав кон нан1200 рубли. Та как човек който е бил продаван заедно със животните в стопанството на цена по- малко от кон,който е нямал собственост който не е получавал заплата за труда си, който е бил собственост на господаря си не е роб, а аз който съм имал собственост, животни, пари, могъл съм да уча, да пътувам в чужбина и т н. съм роб??? Я кажи на някой руснак или сърбин че е роб да видим какво ще ти отговори. Как гръка, сърбина, египтянина, румънеца иракчанина..... живяли в Османската империя не са роби, а само българина е роб? Не ти ли звучи странно?

Идеален пример за Козяшка пропаганда.
Дреми ми за крепостните в Русия или робите в САЩ.

Разговора е за Българите под Турско робство. Както ти бях посочил трудно ще ти е да опровергаеш Левски, Ботев , Вазов.
Колкото и да се напъваш , те са живели в тези времена и знаят по-добре. Аре със здраве.

[mitko2848]

Робството е много по-сложен феномен от този, който обхваща дадената от теб дефиниция. Тази дефиниция касае чисто икономическите аспекти на робството, но не изчерпва явлението. Дали тогавашните българите са били "роби", както правилно са ти посочили, те са си знаели най-добре.
Но ето един друг аспект: Османското законодателство и българското обичайно право (ХV-ХІХ в.) | ЦЕНТЪР ПО КОРЕИСТИКА (koreanstudies.bg)
Законодателството е базирано на шериата или направо се е прилагал самия шериат. През 1700 година са се съдели и са си уреждали отношенията на база на закони от преди 1000 години. Нещо повече, според шериата хората се делят на правоверни и други. Според Шериата првоверния има права а другите нямат.
В този контекст, дали са били българите-християни роби, след като по силата на действащите закони те са безправни?

Точно това го писах по надолу- в османската система имаш деление на мюсюлмани( правоверни) и други-християни, евреи, ...(неверници ). Ако си християнин имаш няколко ограничения ( дискриминиран си по новому) спрямо мюсюлманина- плащаш няколко данъка повече, не можеш да носиш оръжие и цветни дрехи в началото на владичеството, не можеш да яздиш кон .... и най важното не можеш да заемаш държавна служба. За съдилищата- имаш право на съдебен процес( колко е справедлив е друг въпрос но и в днешни дни не е много справедлив съда) много пъти случаи между мюсюлманин и християнин са решавани в полза на християнина. Имаш и извори за оплакване до султана от местен селски български елит срещу даден турски управител( без значение дали е спахия или друг) и съответно наказание за турския велможа. В личните владения на султана са работели само християни( за да може да взима повече данъци ) Пак казвам да не правите асоциация че ако не го наричаме робство е било нещо хубаво. Както казах всеки народ иска да живее самостоятелно, не под чужда власт. Дори в много по- развитата Хабсбургска империя( по късно Австро- Унгария) е имало бунтове на унгарци, чехи..... Но това не значи че са били роби и самите те не се смятат за роби.

[mitko2848]

С умиление наблюдавам как една група хора водени от патологичната си русофобия отричат че Османската империя е поробила Българското население. В Русофобията си вече сте стигнали да цензурирате Ботев, Левски, Вазов за думата робство…само и само да не излезе че Руснаците са ни отървали от него:

........................................

Ще трябва да цензурират и Ботев, Левски, Вазов за думата робство…

За мнозина у нас отричането на думата „робство“ е същото, като отричането на холокоста за евреите. Но трябва ли да ги ругаят заради това?

Трябва ли използването на думата робство да се третира като думата „арменски геноцид“ от страна на официална Турция?

Трябва ли да изличим и цензурираме от българското национално съзнание изразите „да въстане робът“, “ не щях да съм турский и никакъв роб“ (Левски), „поробен народ“, свързани с „Освобождение“, борба за свобода и национална независимост? Можем ли да цензурираме изразите на български възрожденци? (виж по-долу как употребяват думата робство Левски, Ботев, Вазов).

От една страна анализатори и историци се опитват да обясняват, че понятието робство е пресилено, неточно, българите не са били точно роби, имали са определени права, плащали са данъци и т. н., използват понятието „османско владичество“ вместо „турско робство“.

Строго юридическите и исторически оценки са едно, а друго са употребяваните повече от век понятия, не само в разговорния език и литературата, а и в исторически съчинения, в документи на съвременници на събитията.

Оказа се, че има и яростни защитници на идеята, че преди Освобождението не е имало робство. Те са в контекста на днешните настроения, че това било едва ли не руска пропаганда. Не е имало робство, следователно не е имало освобождение от Русия, а руско-турска имперска война, с цел завладяване на нови територии.

Има и друга група, от сектата на политкоректните, които агресивно обиждат привържениците на израза „турско робство“. Те високомерно причисляват към националистите, невежите, расистите, хомофобите и прочее всеки, който се опитва да оправдава думата „робство“.
Нещата обаче са по-сложни, не става дума за гей и лесбо права.

„Турско робство“ не е само поетичен израз. Той е навлязъл в историята. Няма как да го извадиш оттам, от историческите свидетелства. Кой смята, че трябва да говорим само с юридически точни изрази?
Понятието робство и роби за българите е трайно вкоренено от най-светлите имена на нацията.

Който иска да направи политкоректни изразите, свързани с нашата история, ще трябва да намери друг подход, да помисли как да се поднасят и обясняват Ботев, Левски, Вазов в училище. А не да се редактират, цензурират и забраняват.

При опити да се извади само едно стихотворение на Ботев от учебниците например имаше свръхреакции в медиите и направо истерия, което спира всякакви опити за по-нататък.

Свърхреакции имаше в медиите и по една дисертация за Баташкото клане, която щеше да мине тихомълком като научна работа, ако вестниците „Труд“ и „24 часа“ не бяха раздухали истерия.

Но сега се очертава друга истерия – войнствено настроени срещу понятието „робство“ и Освобождение от Русия провокират националистите, но и патриотичните чувства на средния българин.

България е имала добросъседски отношения с Турция и по времето на комунизма, когато учебниците и историческите книги не бяха толкова политкоректни по отношение на турците. Впрочем още тогава започна замяната на турско робство с „османско“. Тогава беше друго, с Турция бяхме от двете страни на Желязната завеса. Сега сме в една военна организация, продължаваме да сме съседи. Отношенията между съвременните хора са съвсем прияттелски, няма враждебност. Всеки, който е ходил из Турция е забелязал това. Няма как исторически сложили се изрази да променят добросъседството. Истериите по темата само се опитват да създават проблем.

Ето кратка справка как употребяват думата робство и роби за българите Левски и Ботев.
Очевидно няма как техните произведения и бележки да се редактират и да се извади думата робство и роб от тях:

Из бележките на Левски:

Аз Васил Лъвский в Карлово роден, от българска майка юнак аз роден, не щях да съм турский и никакъв роб, същото да гледам и на милия си род
(из недовършената римувана автобиография — тефтерче на Васил Левски)

Близо е времето вече — българинът не ще бъде роб, а свободен.
(до окръжния център в с. Голям извор (Тетевенско), 12.XII.1872 г.)

Ето, близко е времето да покажем на душманите, че българинът не ще бъде вече роб, а свободен. И който от тях не признае нашите закони и не заживее с нас по същите граждански правила, той в един миг с всичко ще стане прах и пепел… (в. „Свобода“ – 12.12.1872 г.)

Из публицистиката на Ботев:


И робът, който чака да му покажат враговете на неговото нравствено и политическо освобождение, да види помощ във вековната си инстинктивна борба срещу тях,…

Ето с какви убеждения, с какви надежди и мисли ний разкриваме уста и викаме пред грозния час всеки емигрантин, всяка благородна душа, всеки свестен българин, кой е оставил бащино огнище не за да промени едно робство на друго;
(„Намясто програма“)

Както Ангел и Лефтер, тъй и Добри бяха от онез класически хайдути, в кои се явява животът на народ поробен със сичките оттенъци на характера му, на обстоятелствата, и кои учудват ни с добрини, учудват и със злини.
(„Примери от турското правосъдие“)

И всичко това в Турция е реформи, и реформи здрави и трайни, основани на дълбоката любов между турчин и българин, между господари и роби.
…
Такъв е бил българският народ, и ето го и днес пак чист от всяко чуждо влияние, пак с тоя патриархален живот, пак с тази първобитност – след толкова и при такива страдания, пред зори, той се провиква от вратата на къщата си: пее отходня молитва на Турция, на робството; проклина свойто преминало, което е мрачно и той го мрази;
(„Народът вчера, днес и утре“)

Сънливият тиранин залитна на трона от думите. “Болгаристан калктъ” и окачи мъртвия Черковен въпрос на галваническа кука, с кое, без да иска, призна името на робите си – призна борбата.
(„Петрушан“)

Из поезията на Ботев:

Жетва е сега… Пейте, робини,
тез тъжни песни! Грей и ти слънце,
в таз робска земя! Ще да загине
и тоя юнак… Но млъкни сърце!
(„Хаджи Димитър“)
А тиранинът върлува
и безчести край наш роден:
коли, беси, бие, псува
и глоби народ поробен!
(„В механата“)

Подкрепи и мен ръката,
та кога въстане робът,
в редовете на борбата
да си найда и аз гробът!

(„Моята молитва“)

О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
(„Обесването на Васил Левски“)

А бедният роб търпи и ние
без срам, без укор, броиме време,
откак е в хомот нашата шия,
откак окови влачи народа,
броим и с вяра в туй скотско племе
чакаме и ний ред за свобода!
(„Елегия“)

Из поезията на Иван Вазов:

Тоз народ поробен
дa мисли за слава не беше способeн;
игото тежеше на неговий врат,
без да предизвика гордия му яд.

(поемата „Каблешков“)

Девет годин той
скита се бездомен, без сън, без покой,
под вънкашност чужда и под име ново
и с сърце порасло и за кръст готово,
и носи съзнание, крепост, светлина
на робите слепи в робската страна.

(поемата „Левски“)

Перущице бедна, тнездо на герои,
слава! Вечна слава на чедата твои,
на твоята пепел и на твоя гроб,
дето храбро падна въстаналий роб!

(поемата „Кочо“)

Марков, последен опит да се опитам да ти обясня поне за робството с пример како за дете първи клас, преди мислех да ти кажа и за глупостта която си написал че руснаците ни платили съединението( с 2 думи опрощават военна репарация на Османската империя от 150 милиона срещу което ние се засължаваме да платиме мисля че 80 милиона на руснаците, голяма част от които не се плащат заради случката с Ленин след войната за която писах по- долу) но виждам, че няма смисъл да си губя времето щом не можеш да осъзнаеш нещо елементарно дали си роб или не си роб.

Вариант 1. Собственост ли си на господаря-Да
Може ли да те продава господаря като другите си вещи- Да
Взимаш ли заплащане за труда си-Не
Можеш ли да пътуваш- Не
Имаш ли собственост- НЕ
Значи покриваш белезите за думата роб и съответно си роб.

Вариант 2- Имаш ли господар на който да си собственост- Не
Може ли да те продава като вещ или животно- Не
Взимаш ли заплата за труда си- Да
Имаш ли собственост- Да
Можеш ли да учиш и да пътуваш дори да напускаш страната и да се заселиш във Виена примерно- Да
Значи не покриваш белезите за роб и СЛЕДОВАТЕЛНО НЕ СИ РОБ.

Ето ти пример и с кон- за да си кон трябва да имаш четири крака завършващи с копита, опашка, да можеш да цвилиш и т.н.
Ако покриваш белезите за кон ЗНАЧИ СИ КОН, ако не покриваш белезите за кон- тоест имаш 2 крака завършващи със стъпала вместо копита, нямаш опашка и не цвилиш и т.н. ЗНАЧИ НЕ СИ КОН.
Иван Вазов или друг поет може да напише че си кон, дори ти самият можеш да се мислиш за кон( живеем в свободна страна ) но според науката не си кон.

[mitko2848]

Мико, ти си се кръстил тук с българско име. Българско ли е твоето име и в действителния живот и ако е такова как смяташ че си щял да се казваш ако руснаците не бяха победили

Тук и сега си микомиков, ако руснаците не бяха победили дали нямаше да се казваш мехмедмехмедов- не че е лошо де

Ти пък още по- големи глупости и от Миков говориш. Как се е казвал Васил Иванов Кунчев( Левски) преди да победят руснаците, а как се е казвал Христо Ботев, а Захари Стоянов, а Панайот Волов .......... Ето ти 2 обяви във вестника за продажба на руски крепостни селяни( покриващи напълно дефиницията за роб). Където можеш да прочетеш примерно, че обущаря е оценен на 400 рубли, жена му на 500 рубли, а хубав кон нан1200 рубли. Та как човек който е бил продаван заедно със животните в стопанството на цена по- малко от кон,който е нямал собственост който не е получавал заплата за труда си, който е бил собственост на господаря си не е роб, а аз който съм имал собственост, животни, пари, могъл съм да уча, да пътувам в чужбина и т н. съм роб??? Я кажи на някой руснак или сърбин че е роб да видим какво ще ти отговори. Как гръка, сърбина, египтянина, румънеца иракчанина..... живяли в Османската империя не са роби, а само българина е роб? Не ти ли звучи странно?

[Бързоходко]

Робството е социално-икономическа и правна система, при която хора, наричани роби, са разглеждани като собственост на други хора, наричани робовладелци.То е особеност на определени нива на развитие на производителните сили в еволюцията на историята на икономиката и на производствените отношения. Робите не притежават лична свобода и често са подложени на принудителен труд.Те биват притежавани и могат да бъдат купувани и продавани от момента на тяхното залавяне, покупка или раждане. Лишени са от правото да се придвижват свободно, да отказват да работят или да изискват заплащане за труда си, а в някои правни системи собствениците имат правото дори да изтезават или убиват своите роби.

Я кажи сега на кои от белезите описващи робството отговаря българинът в Османската империя? И как е роб, като не отговаря на нито един от белезите за робство?

Робството е много по-сложен феномен от този, който обхваща дадената от теб дефиниция. Тази дефиниция касае чисто икономическите аспекти на робството, но не изчерпва явлението. Дали тогавашните българите са били "роби", както правилно са ти посочили, те са си знаели най-добре.
Но ето един друг аспект: Османското законодателство и българското обичайно право (ХV-ХІХ в.) | ЦЕНТЪР ПО КОРЕИСТИКА (koreanstudies.bg)
Законодателството е базирано на шериата или направо се е прилагал самия шериат. През 1700 година са се съдели и са си уреждали отношенията на база на закони от преди 1000 години. Нещо повече, според шериата хората се делят на правоверни и други. Според Шериата првоверния има права а другите нямат.
В този контекст, дали са били българите-християни роби, след като по силата на действащите закони те са безправни?

[v_tin]

Робството е социално-икономическа и правна система, при която хора, наричани роби, са разглеждани като ?

Мико, ти си се кръстил тук с българско име. Българско ли е твоето име и в действителния живот и ако е такова как смяташ че си щял да се казваш ако руснаците не бяха победили

Тук и сега си микомиков, ако руснаците не бяха победили дали нямаше да се казваш мехмедмехмедов- не че е лошо де

[markov]

Другото дето си написал е толкова голяма глупост че няма смисъл да го коментирам.... Имаш и сума ти училища и сума ти черкви и манастири по време на османското владичество. Вземи прочети малко да не се излагаш. Дори Бащата на Ботев е бил учител.....А пък това за 40% българско население .... направо ме заболя корема от смях. . Виж къщите и образованието на участниците в Априлското въстание примерно и тогава говори за " неграмотни овчари"

Турското робство е продължило 500 години а не само през периода на възраждането, когато Османската империя е слаба и се разпада под натиска на Руснаците, и започва да дава някакви права за самоопределение на Християнското си население. Дай да се върнем малко по-назад да сме обективни.

Хайде моля обясни за църковната самостоятелност на Българите през 1700 година примерно след 300 години робство и колко училища е имало тогава по нашите земи ?

Щото по това време в Прага макар че Чехия която също не е самостоятелна държава има университет действаш от близо 300 години ???

Та колко училища да не говорим за университета има в България през 1700 под Турското робство ?

[markov]

Чудя се как са обременили хора като теб да казват на черното- бяло.

С умиление наблюдавам как една група хора водени от патологичната си русофобия отричат че Османската империя е поробила Българското население. В Русофобията си вече сте стигнали да цензурирате Ботев, Левски, Вазов за думата робство…само и само да не излезе че Руснаците са ни отървали от него:

........................................

Ще трябва да цензурират и Ботев, Левски, Вазов за думата робство…

За мнозина у нас отричането на думата „робство“ е същото, като отричането на холокоста за евреите. Но трябва ли да ги ругаят заради това?

Трябва ли използването на думата робство да се третира като думата „арменски геноцид“ от страна на официална Турция?

Трябва ли да изличим и цензурираме от българското национално съзнание изразите „да въстане робът“, “ не щях да съм турский и никакъв роб“ (Левски), „поробен народ“, свързани с „Освобождение“, борба за свобода и национална независимост? Можем ли да цензурираме изразите на български възрожденци? (виж по-долу как употребяват думата робство Левски, Ботев, Вазов).

От една страна анализатори и историци се опитват да обясняват, че понятието робство е пресилено, неточно, българите не са били точно роби, имали са определени права, плащали са данъци и т. н., използват понятието „османско владичество“ вместо „турско робство“.

Строго юридическите и исторически оценки са едно, а друго са употребяваните повече от век понятия, не само в разговорния език и литературата, а и в исторически съчинения, в документи на съвременници на събитията.

Оказа се, че има и яростни защитници на идеята, че преди Освобождението не е имало робство. Те са в контекста на днешните настроения, че това било едва ли не руска пропаганда. Не е имало робство, следователно не е имало освобождение от Русия, а руско-турска имперска война, с цел завладяване на нови територии.

Има и друга група, от сектата на политкоректните, които агресивно обиждат привържениците на израза „турско робство“. Те високомерно причисляват към националистите, невежите, расистите, хомофобите и прочее всеки, който се опитва да оправдава думата „робство“.
Нещата обаче са по-сложни, не става дума за гей и лесбо права.

„Турско робство“ не е само поетичен израз. Той е навлязъл в историята. Няма как да го извадиш оттам, от историческите свидетелства. Кой смята, че трябва да говорим само с юридически точни изрази?
Понятието робство и роби за българите е трайно вкоренено от най-светлите имена на нацията.

Който иска да направи политкоректни изразите, свързани с нашата история, ще трябва да намери друг подход, да помисли как да се поднасят и обясняват Ботев, Левски, Вазов в училище. А не да се редактират, цензурират и забраняват.

При опити да се извади само едно стихотворение на Ботев от учебниците например имаше свръхреакции в медиите и направо истерия, което спира всякакви опити за по-нататък.

Свърхреакции имаше в медиите и по една дисертация за Баташкото клане, която щеше да мине тихомълком като научна работа, ако вестниците „Труд“ и „24 часа“ не бяха раздухали истерия.

Но сега се очертава друга истерия – войнствено настроени срещу понятието „робство“ и Освобождение от Русия провокират националистите, но и патриотичните чувства на средния българин.

България е имала добросъседски отношения с Турция и по времето на комунизма, когато учебниците и историческите книги не бяха толкова политкоректни по отношение на турците. Впрочем още тогава започна замяната на турско робство с „османско“. Тогава беше друго, с Турция бяхме от двете страни на Желязната завеса. Сега сме в една военна организация, продължаваме да сме съседи. Отношенията между съвременните хора са съвсем прияттелски, няма враждебност. Всеки, който е ходил из Турция е забелязал това. Няма как исторически сложили се изрази да променят добросъседството. Истериите по темата само се опитват да създават проблем.

Ето кратка справка как употребяват думата робство и роби за българите Левски и Ботев.
Очевидно няма как техните произведения и бележки да се редактират и да се извади думата робство и роб от тях:

Из бележките на Левски:

Аз Васил Лъвский в Карлово роден, от българска майка юнак аз роден, не щях да съм турский и никакъв роб, същото да гледам и на милия си род
(из недовършената римувана автобиография — тефтерче на Васил Левски)

Близо е времето вече — българинът не ще бъде роб, а свободен.
(до окръжния център в с. Голям извор (Тетевенско), 12.XII.1872 г.)

Ето, близко е времето да покажем на душманите, че българинът не ще бъде вече роб, а свободен. И който от тях не признае нашите закони и не заживее с нас по същите граждански правила, той в един миг с всичко ще стане прах и пепел… (в. „Свобода“ – 12.12.1872 г.)

Из публицистиката на Ботев:


И робът, който чака да му покажат враговете на неговото нравствено и политическо освобождение, да види помощ във вековната си инстинктивна борба срещу тях,…

Ето с какви убеждения, с какви надежди и мисли ний разкриваме уста и викаме пред грозния час всеки емигрантин, всяка благородна душа, всеки свестен българин, кой е оставил бащино огнище не за да промени едно робство на друго;
(„Намясто програма“)

Както Ангел и Лефтер, тъй и Добри бяха от онез класически хайдути, в кои се явява животът на народ поробен със сичките оттенъци на характера му, на обстоятелствата, и кои учудват ни с добрини, учудват и със злини.
(„Примери от турското правосъдие“)

И всичко това в Турция е реформи, и реформи здрави и трайни, основани на дълбоката любов между турчин и българин, между господари и роби.
…
Такъв е бил българският народ, и ето го и днес пак чист от всяко чуждо влияние, пак с тоя патриархален живот, пак с тази първобитност – след толкова и при такива страдания, пред зори, той се провиква от вратата на къщата си: пее отходня молитва на Турция, на робството; проклина свойто преминало, което е мрачно и той го мрази;
(„Народът вчера, днес и утре“)

Сънливият тиранин залитна на трона от думите. “Болгаристан калктъ” и окачи мъртвия Черковен въпрос на галваническа кука, с кое, без да иска, призна името на робите си – призна борбата.
(„Петрушан“)

Из поезията на Ботев:

Жетва е сега… Пейте, робини,
тез тъжни песни! Грей и ти слънце,
в таз робска земя! Ще да загине
и тоя юнак… Но млъкни сърце!
(„Хаджи Димитър“)
А тиранинът върлува
и безчести край наш роден:
коли, беси, бие, псува
и глоби народ поробен!
(„В механата“)

Подкрепи и мен ръката,
та кога въстане робът,
в редовете на борбата
да си найда и аз гробът!

(„Моята молитва“)

О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
(„Обесването на Васил Левски“)

А бедният роб търпи и ние
без срам, без укор, броиме време,
откак е в хомот нашата шия,
откак окови влачи народа,
броим и с вяра в туй скотско племе
чакаме и ний ред за свобода!
(„Елегия“)

Из поезията на Иван Вазов:

Тоз народ поробен
дa мисли за слава не беше способeн;
игото тежеше на неговий врат,
без да предизвика гордия му яд.

(поемата „Каблешков“)

Девет годин той
скита се бездомен, без сън, без покой,
под вънкашност чужда и под име ново
и с сърце порасло и за кръст готово,
и носи съзнание, крепост, светлина
на робите слепи в робската страна.

(поемата „Левски“)

Перущице бедна, тнездо на герои,
слава! Вечна слава на чедата твои,
на твоята пепел и на твоя гроб,
дето храбро падна въстаналий роб!

(поемата „Кочо“)